Вокалистите от България боравят със забележителна сила и яснота в пеенето си, като техният тембър и резонанс са толкова дълбоки, че звученето им наподобява камбанен звън. Това сподели проф. Дона Бюканън, етномузиколог от Университета на Илинойс.
Лекцията ѝ, озаглавена „Звънтящ глас: музикалните светове на българското минало“, се проведе в Клуба на пътешественика и беше част от 17-ия международен фестивал „Столица/Литература“. В нея проф. Бюканън разгледа дълбочината на концепцията „глас-камбана“, която е специфичен вокален идеал, съотносим с традиционната женска роля в ритуалите и природата.
„Гласът, който прозвучи от устата на певицата, е трепетен, ясен и изпълнен с вибрации. Жените се стремят да пеят по такъв начин, за да бъдат чути през планини и долини. Това е техника на пробив — гласът трябва да надвие заобикалящия шум“, обясни тя.
Според професорката, този звънтящ глас представлява не само акустично явление, а и мощен социален и духовен символ.
„Камбаните — подобно на хората и инструментите — изговарят и пеят. Камбаната е единственият инструмент, който е позволен в православната църква, наред с човешкия глас. Тя символизира Божието слово“, добави проф. Бюканън.
Тя посочи и идиома „гласче като звънче“, който илюстрира значението на гласа в българската култура. В песен за Лазаровден, гласовете на младите момичета са сравнени със звука на църковните камбани, отразявайки свещеното значение на както на камбаната, така и на гласа на певицата.
След лекцията проф. Дона Бюканън бе на разположение да отговаря на въпросите на присъстващите.
