Ако понастоящем България си остава най-бедният член на ЕС, който има да догонва, то полжението в сравнение с другите източноевропейски държави извън съюза е коренно различно. Ниските цени и по-високите доходи в сравнение с повечето от тях показват, че страната ни е избрала правилната геополитическа ориентация, което се отразява на стандарта. Ето какво е положението при минималните работни заплати в евро на всички източноевропейски и балкански страни към 01.01.2018 година:
Вземаме за основа на сравнението минималната работна заплата, защото в бедните държави от долната част на тази таблица има огромни групи население с доходи около стойността на минималната заплата /а и под нея/. В тези страни хората с ниски доходи са мнозинство, затова при разглеждането на стандарта на живот е много важно какво им осигурява минималната заплата.
За 2018 година цената на живота в Украйна е 32% по-ниска от тази в България. Минималната работна заплата обаче е по-ниска повече от два пъти, както се вижда от горните данни. Това прави българския стандарт с поне 50% по-висок, като в сметката не са включени цените на наемите, които в Украйна са само 8,7 процента по-ниски от българските.
Подобно е положението с друга бивша съветска република – Молдова. При около два пъти по-ниска минимална заплата цената на издръжка на живота там е с 11, 7% по-ниска от тази в България, което поставя страната дори и под нивото на Украйна. Наемите в Молдова обаче са по-поносими – 22% по-ниски от българските.
Независимо че в някои показатели страни като Молдова и Украйна може да са в по-добро положение спрямо България, безусловният извод е, че тук стандартът на живот е много по-висок.
Интересно е сравнението с Русия – държава с огромен териториален и човешки потенциал и неизчерпаеми ресурси. Блестящите витрини на Москва и Санкт Петербург всъщност не отразяват правилно какъв е стандартът на живот в страната. Нека сравним цените в Русия с тези в Дания /най-скъпата за живот държава в ЕС/ и България /най-евтината/.
Вижда се, че цените в България и Русия са приблизително еднакви, но при два пъти по-ниска минимална работна заплата стандартът на най-бедните българи е два пъти по-висок от този на най-бедните руснаци. Сравнението с Дания не може да бъде съвсем обективно в частта за минималния доход, тъй като в тази страна няма държавно определена минимална работна заплата. По принцип там заплати под диапазона 1800 – 2000 евро не се смятат за атрактивни, но това не може да послужи за научна основа за извод. Колкото и да е условна тази цифра, дори и тя показва високия стнадарт в ЕС в сравнение с този извън него.
При средната работна заплата положението е следното:
България – 575 евро
Русия – 541 евро
Украйна – 279 евро
Молдова – 308 евро
Съотношението в средните възнаграждения не е много по-различно от това при минималните – България и тук изпреварва бившите съветски републики, които не са членове на ЕС, и демонстрира икономическите предимства на принадлежността към европейското семейство. Тя е изпреварила по стандарт на живот Русия – нещо, което допреди влизането ни в ЕС не беше така.
Изводите от разгледаните данни недвусмислено говорят, че макар и бедна, България напредва и за 11 години членство в ЕС при всичките си икономически проблеми е успяла да удвои доходите. Ниските цени в страната повишават покупателната способност на възнагражденията и трябва да ги имаме предвид винаги, когато правим сравнения с другите държави.
Трябва да се подчертае още, че обикновено правим сравнения с челниците в Европа, но както е видно от Част 1 на тази публикация, в ЕС има редица страни, които са относително близо до българския стандарт на живот. При запазване на темповете на напредване като сега след 15-20 години те могат бъдат застигнати или дори надминати. Ясно е, че много събития могат да изменят тенденцията на развитие на доходите и именно това е една от най-главните задачи на българските управляващи – да не допускат покачването на стандарта на живот у нас да забуксува.
Първа част на тази публикация може да прочетете ТУК
