В Европа се раждат все по-малко деца. През 2022 г. в ЕС са родени 3,88 милиона бебета, а само 14 години по-рано са родени почти с 1 милион повече, пише Евростат. Статистическата служба към Европейската комисия публикува своите подробни и актуализирани данни за 2022 г.
Общият коефициент на раждаемост (TFR) за ЕС е 1.46. Този показател изчислява средния брой деца, родени от една жена през живота ѝ. За да бъде населението в стабилни граници, коефициентът трябва да е 2.1. По-високи стойности значат, че то ще расте, а по-ниски – че ще намалява. В ЕС този показател спада от 2008 година насам.
През 2022 г. Франция има най-високата обща раждаемост в ЕС (1.79 живородени бебета на жена). Втора е Румъния с коефициент от 1.71.
България се нарежда на трето място сред страните с най-малко лош общ коефициент на раждаемостта в Европа – 1.65.
Това е под нивата необходими за заместване на населението, но е значително по-добре от средното за ЕС. Според статистиката на Евростат, страната ни бележи повишаване на раждаемостта през последните години.
България може да се похвали с по-добри резултати от Гърция, Турция и Сърбия. За Северна Македония данните не са налични.
Държавата ни е предприела множество стъпки, за да се справи с тревожно ниския коефициент на раждаемост. В края на 90-те той достига най-ниската си точка от 1.09.
От края на 20-и век у нас се наблюдава плавно покачване, чийто пик е през 2009 година с общ коефициент на раждаемостта от 1.66. Резултатът за 2022 година е един от най-добрите от началото на Прехода (за 1989 г. той е 1.92, за 1990 г. – 1.82, а за 1991 г. – 1.66).
Най-ниските нива в ЕС са наблюдавани в Малта – 1.08 раждания на жена, Испания (1.16) и Италия (1.24).
Раждаемостта е притеснително ниска още в Гърция, Полша и Финландия.
В световен мащаб много от развитите икономически страни се сблъскват с катастрофално ниски нива на раждаемост. В Южна Корея коефициентът за 2022 година е 0.78, в Китай – 1.08, а в Япония е 1.26. Това предполага демографски срив до края на този век.
Освен намаляващата раждаемост в Европа се наблюдава и друга притеснителна тенденция – застаряване на населението.
Новите данни на Евростат разкриват, че към 1 януари 2023 г. средната възраст на населението в ЕС е 44.5 години. Това означава, че половината от жителите на Съюза са на възраст над 44.5 години, а другата половина е по-млада.
Средната възраст на населението на ЕС се е увеличила с 2.3 години през последните 10 години.
Съотношението на броя на възрастните хора (над 65 годишна възраст) в сравнение с броя на хората в трудоспособна възраст (между 15 и 64 години) в ЕС, възлиза на 33.4% към 1 януари 2023 г. Показателят се е увеличил с над 5 пункта от 1 януари 2013 г., когато е бил 27.7%.
В сравнение с 2013 г. най-голямо увеличение на съотношенията има в Полша (+10.4%), България (+9.2%) и Хърватия (+9.0%).
На практика страната ни е в Топ 3 на държавите с най-застаряло население. В Португалия броя на хората над 65 годишна възраст е 38.0%, в Италия и Финландия е еднакъв – 37.8%, а България е над 35%.
Според НСИ от близо 6.45 милиона българи, тези над 65-годишна възраст са малко над 1.5 милиона. В работоспособна възраст (между 15-64 години) са 4.29 милиона души.
Още новини от деня – четете тук
