Европейският съюз и еврозоната показват забавяне в икономическия растеж през второто тримесечие, информира днес Евростат, представяйки разширена оценка за брутния вътрешен продукт (БВП), след като през август бяха публикувани предварителни данни.
Сезонно коригираният БВП на ЕС се е увеличил с 0,2% през второто тримесечие спрямо предходното, когато растежът беше 0,5%. В еврозоната растежът е намалял от 0,6% през първото тримесечие до 0,1% през второто.
На годишна база, БВП на ЕС и еврозоната е отчел ръст от 1,6% и 1,5% съответно през април – юни, което е с 0,1 процентен пункт по-ниско в сравнение с първото тримесечие за двете икономически общности.
В контекста на САЩ икономиката е нараснала с 0,8% на тримесечна база и с 2,1% на годишна основа през второто тримесечие.
През второто тримесечие България е увеличила икономическите си показатели с 0,9% спрямо предходното тримесечие и с 3,4% спрямо същия период на 2024 година. Така страната заема второ място в ЕС по годишен растеж на икономиката и четвърто по ръст спрямо предходното тримесечие.
Според прогнозните данни на Евростат, брутният вътрешен продукт на България за април – юни е бил 27,573 млрд. евро по текущи цени, коригирани според сезонни и календарни фактори.
Според данни, Дания е регистрирала най-висок ръст на икономическата си продукция през второто тримесечие – 1,3% в сравнение с предходния период, следвана от Хърватия и Румъния, с ръст от 1,2%, а България с 0,9%.
При негативния тренд, Финландия (-0,4%), Германия (-0,3%) и Италия (-0,1%) отчетоха спад в икономиката.
Най-силния годишен ръст през второто тримесечие отбелязаха Ирландия (18%), България (3,4%), Кипър (3,3%) и Хърватия (3,2%).
Компоненти на БВП
Крайното потребление на домакинствата е увеличено с 0,3% в ЕС и с 0,1% в еврозоната, след като през предходното тримесечие постигна ръст от 0,3% в двете зони.
Разходите на държавния сектор нараснаха с 0,7% в ЕС и с 0,5% в еврозоната след спад от 0,2% и 0,1% съответно през първото тримесечие.
Брутните инвестиции в основен капитал намаляха с 1,7% в ЕС и с 1,8% в еврозоната, след като предходното тримесечие отбелязаха ръст от 2,3% и 2,7%.
Износът на ЕС спадна с 0,2%, а на еврозоната с 0,5% през април – юни. През първото тримесечие износът на ЕС нарасна с 1,9%, а на еврозоната с 2,2%.
В същото време вносът в ЕС е нараснал с 0,3% през второто тримесечие, докато в еврозоната е останал на същото ниво.
По данни на Евростат годишната инфлация в България през юли 2025 г. достига 3,4%, което е леко повишение спрямо 3,1% през юни и 2,9% през май. Месечната инфлация през юли е 1,4%.
Въпреки това, България продължава да покрива Маастрихтските критерии за ценова стабилност, чиито изисквания включват инфлация не по-висока от 2% с толеранс 1,5 процентни пункта.
Поскъпването през юли се дължи основно на сектора на услугите, храните, алкохола и тютюневите изделия, както и на неенергийните промишлени стоки.
България е държава с най-ниското равнище на потребителските цени в ЕС — цените в страната са около 60% от средното за Европейския съюз, което я прави най-евтината държава членка по този показател.
В същото време, България е регистрирала най-висок ръст на производствените цени в ЕС през юли 2025 г., с увеличение от 10,7% на годишна база, което е почти тройно по-високо от средното за ЕС.
Количеството потребителски разходи и разходи на държавния сектор също нарастват, което поддържа икономическата активност въпреки инфлационния натиск.
Това показва, че икономиката на България расте стабилно, в условията на умерена, но леко ускоряваща се инфлация и сравнително ниски цени спрямо другите страни в ЕС. Тази балансирана ситуация подкрепя растежа и консумацията в страната.
