Горските ресурси в България постоянно се стареят поради недостатъчно внимание и грижа, сочат от Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП).
„В момента се наблюдава удължено застаряване на горите. Най-много са издънковите дървета (около 48 процента), а също и иглолистните видове, които са по-краткотрайни“, обяснява инж. Петър Дишков, специалист от БКДМП. Той допълва, че България сериозно изостава в опитите за възобновяване на горите и тяхното преобразуване в семенни. Тази ситуация може да доведе до бъдещи екологични предизвикателства, като изсъхване, нападения от вредители и повреди от различни биотични и абиотични фактори. Дишков прогнозира, че промените в ландшафта също може да са неизбежни, с увеличаване на площите с храсти и оголени терени. Липсата на активна грижа за горите може да предизвика и увеличаване на пожарите.
Инж. Дишков подчертава, че качеството на добиваната дървесина също намалява. В момента 75 процента от получаваната широколистна дървесина е за дърва за огрев, което означава най-ниско качество, казва той и допълва, че това ограничава пазарните възможности за дървесина и намалява приходите на горските стопанства. „По този начин България не успява да постигне целите на Европейската стратегия за горите 2030, свързани с производството на дълготрайни и висококачествени продукти“, добавя експертът.
Причините за тези проблеми се коренят в недостиг на изпълнение на планираните горскостопански мероприятия и лошо планиране. Не само не се реализира отглеждането на младите гори без материални добиви, но и планираните възобновителни и отгледни сечи. Планирането за 2024 г. в държавните гори е едва 74 процента. В сравнение с останалите европейски държави, където средно се добива 80 процента от прираста на горите, у нас този процент е под 50. Тоест, планираме малко и реализираме още по-малко. Липсата на активно управление на горите води до здравословни проблеми, включително обезлесяване. Дишков посочва Хърватия, която произвежда качествена дъбова дървесина, използвайки около 75 процента от прираста.
Как можем да постигнем здрави гори, от които да извличаме качествена дървесина и да произвеждаме дълготрайни и стойностни продукти, съхранявайки въглеродния диоксид? Според Дишков отговорът може да се намери в класическата горска наука, но съществуват и нови методи, като Саарландският метод, популяризиран от д-р инж. Мартин Борисов, който практикува в Германия.
За да се постигнат всичките функции на горите в България, е необходимо да се променят методите на сеч и да се премине към модерен механизиран добив на дървесина. Според проучване на Университета на Източна Финландия, 90 процента от добива на дървесина в Западна Европа е механизиран. За съжаление, в България този процент е само 2. Това означава, че добивът на дървесина у нас остава на много остаряло ниво. „Ако правим паралел с други сектори – представете си, че земеделците все още работят с моторни коси вместо комбайни, риболовът се извършва единствено с въдици, а в строителството се смесва бетон на ръка. Това повишава разходите, влошава качеството и води до загуба на конкурентоспособност“, добавя експертът.
Горското стопанство и горската промишленост (дървообработване и мебелно производство) предоставят пряко над 60 000 работни места и генерират над 3 процента от БВП на страната. Работещите в тези области имат разнообразие от професии и образователни нива. Множество работни места, особено в планинските и полупланинските райони, са под заплаха от обезлюдяване. Всичко това показва, че ако не успеем да опазим горите и не се развива стопанска дейност в тях, ще загубим важен ресурс и ще оставим много хора без работа, предупреждават от БКДМП.
БТА напомня, че в края на ноември 2024 г. БКДМП отново ще алармира за състоянието на горите в България. През последните 4 години добивът на дървесина у нас значително изостава в сравнение с годишния прираст на горите, което дава видими последици – 2024 година е рекордна по брой пожари и изсъхване на иглолистните култури, отбелязват от браншовата асоциация. Прогнозите вещаят, че през 2025 година такива инциденти в горите ще се увеличават. Промените в ландшафта също са налице, като на мястото на високостъблените гори навлизат треви и храсти.
