България не е най-бедната нация в Европейския съюз, но все пак остава с най-значителни неравенства в доходите. Това подчерта в интервю за БТА международният секретар на КТ „Подкрепа“ и член на групата на работниците в Европейския икономически и социален комитет Веселин Митов. Според него, именно неравномерното разпределение на доходите, а не абсолютната бедност, представлява основния социален проблем в страната.
„Смятам, че ние сами си наложихме този етикет, а не другите ни го поставят“, каза Митов относно твърдението, че България е най-бедната страна в ЕС. „Статистиката за 2026 г. предоставя по-детайлна информация, но остава тревожна от социална и синдикална гледна точка“, добави той по време на Седмицата на гражданското общество в Брюксел.
Митов отбеляза, че България не е на последно място по всички индикатори и допълни, че „държави като Румъния и Гърция понякога ни изпреварват по различни параметри, но неравенствата остават нашият срам в Европейския съюз“.
Според статистиката, около 30% от българите са заплашени от бедност. „Това се равнява на всеки трети българин. В ЕС средният показател е около 20%, т.е. всеки пети“, отбеляза Митов. Той подчерта, че дори работата не е достатъчна, за да изведе хората от бедност. „Над 12% от заетите българи са така наречените работещи бедни, а средното за Европа е около 8%“, добави той.
Независимо от значителното увеличаване на минималната работна заплата, инфлацията в значителна степен поглъща този растеж. „Минималната ставка е около 620 евро и нарасна с над 12%, което е значително, но инфлацията в храните и услугите я неутрализира“, заяви Митов.
По думите му образованието е най-силната защита срещу бедността. „Около 4,8-5% от хората с висше образование попадат в категорията работещи бедни, докато за лица без квалификация този процент е над 55“, сподели той.
Неравенството се засилва и от достъпността на жилищата, което е важна тема, по която ЕИСК активно работи. Митов подчерта, че това е системен проблем за цялата европейска икономика.
„Достъпността до жилища е един от основните въпроси, които притесняват Европа през 2026 г., тъй като проблемът е не само социален, а и системен за икономиката на ЕС“, отбеляза той.
Според него в България ситуацията е особено сложна поради бързия ръст на доходите и още по-бързото покачване на цените на имотите. „Имаме сериозно съчетание от бързо повишаване на доходите, което е положително, но същевременно тенденцията за бързо покачване на цените на имотите и концентрирането на инвестициите в определени големи градове е тревожно“, коментира Митов.
Той припомни, че Европейската комисия е предложила Европейски план за достъпни жилища, който цели ангажиране на инвестиции от около 150 млрд. евро годишно за справяне с жилищния дефицит.
„Този план включва средства от кохезионните фондове и от Плана за възстановяване, които държавите могат да използват за строителство на социални и общински жилища“, обясни Митов.
Обсъжданите мерки включват и регулации на краткосрочните наеми чрез платформи като “ЕрБиЕнБи“ (Airbnb), които затрудняват достъпа до дългосрочно наемане на жилища за местните жители. „По този начин достъпът за дългосрочна употреба от местни хора е значително ограничен“, заяви той.
Според Митов се разглеждат и изменения в данъчното облагане на необитаваните жилища. „Собствениците на трето, четвърто и пето жилище, които не ги отдават под наем или не ги използват, трябва да понесат по-висока данъчна тежест“, подчерта той.
Търсенето на жилища в България нараства и поради инвестиционни мотиви. „България няма толкова разнообразна финансова култура за инвестиции в акции или ценни книжа. Най-достъпното и предпочитано остава инвестирането в недвижими имоти“, добави той.
Това допълнително стимулира повишаването на цените на имотите.
Митов посочи, че Българската народна банка е наложила по-строги условия за ипотечно кредитиране. „Целта е постепенно да се охлади пазарът и да се избегне образуването на т.нар. имотен балон, за който се говори от много време“, добави той.
Той акцентира върху необходимостта от премахване на бюрокрацията в строителството. „Дигитализацията на административните процедури, включително визи и разрешения за строеж, ще ускори процесите и ще намали крайната цена на имотите“, заяви Митов.
Според синдикалиста проблемът с жилищата вече прераства в социална криза.
„Когато разходите за наем надхвърлят 40% от разполагаемия доход на семейството, говорим за жилищно натоварване“, поясни той. Това води до редица социални проблеми. „Тогава хората започват да пестят от отопление, културни занимания и образование.“
Митов акцентира, че този проблем има и демографски аспекти. „В големите градове като София, Пловдив и Варна, цените на жилищата стартират от около 2500 евро на квадратен метър, което означава, че дори учители, медицински сестри или държавни служители могат да станат работещи бедни“, отбеляза той.
Това води до недостиг на квалифицирани служители в големите градове. „Хората се преместват в по-малки населени места, където разходите са по-ниски, което още повече задълбочава недостиг на ключови професии.“
Митов свърза социалните проблеми с демографската криза.
„България е на челно място сред страните с най-висока степен на обезлюдяване през последните 35 години, каквото тегне на страните от Балтийския регион“, посочи той.
Според него неравенствата подкопават доверие в институциите. „Младите се чувстват изоставени от държавата. Работиш и учиш години наред, а не можеш да живееш достойно“, каза Митов.
„Тази ситуация води до намалена гражданска активност и участие в избори, тъй като хората смятат, че не могат да променят системата.“
Митов добави, че международните кризи и конфликти увеличават дезинформацията.
„Европейският икономически и социален комитет стартира инициативата ‘щит за демокрация’, която е стратегически отговор на засилващите се заплахи от дезинформация, намеса от трети страни и ерозия на правовата държава“, заяви той.
Синдикатите също играят важна роля в този процес. „С колективното договаряне и социалния диалог, ние активно се борим срещу дезинформацията и опитите за насочване на общественото мнение към евроскептицизъм“, каза Митов.
Той подчерта, че Европа остава най-доброто място за работа. „Тук работниците имат най-добра защита и условия на труд.“
Митов сподели и мнението си за европейските граждански инициативи като средство за участие на гражданите в европейската политика.
„Европейската гражданска инициатива е уникален инструмент, който тази година отбелязва 15 години, и представлява мост между гражданите и Брюксел“, каза той.
Все пак, този инструмент има своите ограничения. „Един милион подписа могат да открият вратата на Европейската комисия, но не могат да я принудят да изготви закон“, каза Митов.
В периода от 15 години са регистрирани над 125 инициативи, но около 10% от тях са довели до предложение за законодателство.
Митов предупреди, че социалното напрежение може да нарасне поради инфлацията и изоставането на доходите.
„Инфлацията се увеличава, а доходите се движат сложно, за да я настигнат“, добави той.
Ситуацията се усложнява и от политическата нестабилност. „В момента сме в затруднено положение, защото без редовен бюджет не могат да се постигнат споразумения за увеличение на заплатите“, коментира той.
Митов също обсъди поскъпването на някои стоки след въвеждането на еврото.
„Елементи на спекула се наблюдават във всички държави, приели еврото. Този период обикновено отминава за три до шест месеца“, обясни той.
По негови думи, държавата е провела информационни кампании, но регулаторите не са били достатъчно активни. „Има подозрения за картелни споразумения, особено в млечната индустрия“, добави Митов.
„Ако влезете в супермаркет в Брюксел, ще видите, че нашите продукти понякога са по-скъпи, отколкото тук“, каза той.
Въпреки предизвикателствата, Митов вижда и положителни тенденции.
„Тенденцията за напускане на България значително намаля през последните години. Има случаи на завръщане на българи от Западна Европа, Канада и САЩ“, завърши той.
Според него ключов фактор за задържане на хората е повишаването на доходите. „Трябва да предвидим не само красива природа и вкусна храна, но и добро заплащане и перспективи за работа“, заключи Митов.
