Несъмнено, събитието за годината е новината, която дойде в последните дни на 2024 г. – България се присъединява окончателно към шенгенското пространство от 1 януари 2025г.
1. България влезе в Шенген
След Шенген по въздух и вода, дойде ред и на Шенген по суша. Закъснелият успех беше консумиран заедно с политическа риторика и спор за заслуги.
Още през 2011 г. ЕП потвърди в докладите за оценка по Шенген, че България и Румъния са изпълнили всички изисквания, за да бъдат изцяло част от Шенгенското пространство. И ЕК активно подкрепяше този процес. Но 13 години и цели три правителства на Бойко Борисов не успяха да направят така, че страната ни да влезе в зоната за свободно движение.
Сред причините да останем извън Шенгенското пространство бяха и проблемите с контрабандата и сигурността по границите, през които влизаха стотици хиляди мигранти (не без помощта на граничари и полиция). Нашата граница беше абсолютно пробита и редица страни, оправдано, не бяха съгласни с интегрирането на България. От това, разбира се, страдаха предимно българските граждани.
България и Румъния трябваше да се присъединят към Шенгенската зона през 2023 г. заедно с Хърватия, но тази сделка се провали, след като Австрия възрази, че двете държави не успяват да се справят с рязкото нарастване на мигрантите, пристигащи по западнобалканския маршрут, а Нидерландия се противопостави на влизането на България.
Пробив направи първо правителството на Кирил Петков, което се опита да спре произвола по границите ( припомняме скандалите с БАБХ и т.нар. „златен гьол“). След това, миналата година, правителството на акад. Николай Денков, заедно с Румъния, сключи договор за приемането ни в Шенген – първо по въздух и вода, а после и по суша. Първата част от този договор стана факт през март месец тази година, когато беше премахнат въздушният и морски контрол по границите. Този договор беше иронизиран и хулен по всякакви начини от предишните управляващи, но така или иначе той свърши работа и сега виждаме окончателния резултат – от 1 януари 2025 България беше приета окончателно в Шенгенското пространство.
2. Спортът ни с най-силно постижение от 20 години насам
Българският спорт изпраща най-успешната си година от доста време насам. България завърши с цели 7 медала от Олимпийските игри в Париж. Три от тях бяха и златни олимпийски, един беше сребърен и три бяха бронзовите отличия.
Над всички определено беше щангистът Карлос Насар, който в една година стана олимпийски, световен и европейски шампион и счупи половин дузина рекорди. Насар беше определен в края на годината и за най-добрият щангист в света за 2024-та година. Той се превърна и в първия българин, който печели трите най-значими отличия в щангите в рамките на само една година.
Освен Насар в Париж още два пъти чухме българския химн, след като борците Семен Новиков и Магомед Рамазанов станаха олимпийски шампиони. Те също подобно на Насар сложиха край на паузата от 20 години без олимпийски шампион в борбата.
Грацията ни в художествената гимнастика Боряна Калейн също ни зарадва и спечели сребърен медал от Олимпийските игри. Калейн стана едва втората българка в художествената гимнастика, която има медал от индивидуалното състезание на Олимпиада.
Кимия Ализаде спечели бронзов медал в таекуондото, Божидар Андреев донесе бронзово отличие в щангите, а Хавиер Ибанес спечели бронз в бокса.
Страхотната година беше белязана и от уникално представяне на първата ни ракета Григор Димитров, който въпреки, че вече е на 33 години, остана в топ 10 на световния тенис, игра четири финала и спечели турнира в Бризбейн, а сред финалите беше и този на Мастърса в Маями.
Кубрат Пулев записа две победи през 2024-та година и спечели световна титла. Той първо победи украинеца Игор Шевазудцкий, а след това и Махмуд Чар.
Страхотно постижение записа Пламена Миткова в скока на дължина, пловдивчанката записа 4-ия най-добър резултат в света за сезона от 6.97м., а пред нея останаха само трите медалистки от Олимпиадата в Париж.
3. Политически раздели, разпад на „сглобка“ и предсрочни избори
В началото на март, съгласно споразумението между двете управляващи политически сили – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, премиерът Николай Денков подаде оставка. Очакваше се поста да заеме вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел (ГЕРБ), а той да бъде министър на образованието и науката в бъдещия кабинет. Но след неуспешни преговори между двете формации за ротацията във властта, последваха три неизпълнени мандата за съставяне на правителство – на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и „Има такъв народ“, служебен кабинет и насрочване на предсрочни парламентарни избори на 9 юни. За служебен министър-председател беше назначен председателят на Сметната палата Димитър Главчев.
Предсрочните парламентарни избори се проведоха на 9 юни заедно с изборите за членове на Европейския парламент при ниска избирателна активност.
В 50-ото Народно събрание влязоха седем формации: досегашните ГЕРБ-СДС, ДПС, ПП–ДБ, “Възраждане”, “БСП за България” и “Има такъв народ”. Изненадата на вота беше политическата формация “Величие”.
На 19 юни народните представители от 50-я парламент положиха клетва. 16 дни по-късно най-малката парламентарна група – тази на „Величие“, преустанови съществуването си.
Разцепление настъпи във втората по големина тогава парламентарно представена политическа сила – тази на ДПС. От парламентарната група на ДПС с председател Делян Пеевски бяха изключени 17 народни представители, сред които и другият председател на Движението – Джевдет Чакъров.
Петдесетото Народно събрание, също както и 49-ото, трудно избра председателя си. Изборът бе съпроводен със спорове, прекъсване на заседанието, балотаж, до който достигнаха Рая Назарян от ГЕРБ-СДС и Петър Петров от „Възраждане“. В крайна сметка Назарян бе избрана за председател с гласовете на ГЕРБ-СДС, ДПС и ИТН.
С първия мандат ГЕРБ-СДС предложиха правителство на малцинството. Номинираният за премиер Росен Желязков получи от президента Радев и веднага върна изпълнен проучвателния мандат за кабинет. При последвалото гласуване в пленарната зала Желязков не беше избран.
При гласуването се видя и разцепление в редиците на ДПС.
Една част от депутатите, избрани с листата на Движението, послушаха препоръката на почетния председател Ахмед Доган да не подкрепят правителство с първия мандат. Друга част, близки до Делян Пеевски, подкрепиха проектокабинета „Желязков“. За разрив в отношенията между Пеевски и Доган се разбра от телевизионно интервю на изключения впоследствие от парламентарната група на ДПС народен представител Рамадан Аталай.
Още в началото на парламента оставка и заявление за напускане поддаде едно от познатите лица на ДПС Филиз Хюсменова. Последователно бяха изключени Айсел Руфад, зам.-председател на ДПС, дългогодишният народен представител Рамадан Аталай и Джейхан Ибрямов.
Последваха срещи с почетния председател на Движението в резиденцията му в Росенец, както и обръщение на Ахмед Доган, с което призовава за оставките на Делян Пеевски, Халил Летифов, Станислав Анастасов, Хамид Хамид, Ертен Анисова и Радослав Ревански.
Вторият проучвателен мандат за съставяне на правителство беше връчен на ПП-ДБ. Те предложиха проект на декларация за излизане от политическата криза в България, включваща седем законодателни инициативи и решения на Народното събрание. Декларацията бе обсъдена с всички парламентарни групи, без тази на ДПС. След като не получиха подкрепа за предложенията си, от ПП-ДБ върнаха втория мандат неизпълнен.
Третият мандат беше даден на групата на „Има такъв народ“, които проведоха публични консултации с всички политически сили и независими депутати в 50-ото Народно събрание, но и те върнаха мандата неизпълнен.
Петдесетото Народно събрание завърши без избрано редовно правителство и с голям брой независими депутати, а страната се изправи пред нови предсрочни избори.
Президентът Румен Радев избра заместник-председателя на Сметната палата Горица Грънчарова-Кожарева за служебен министър-председател. След среща за представяне на структура и състав на служебния кабинет, държавният глава отказа да подпише указа за назначаване на служебно правителство. Причината беше нежеланието на Грънчарова да смени служебния министър на вътрешните работи Калин Стоянов.
Постът отново пое досегашният служебен министър-председател Димитър Главчев. С друг свой указ президентът насрочи за 27 октомври 2024 г. предсрочните избори за народни представители.
След седмия пореден парламентарен вот, в 51-вото Народно събрание влязоха осем формации.
Това са ГЕРБ-СДС, ПП–ДБ, „Възраждане“, „ДПС – Ново начало“ с лидер Делян Пеевски, „БСП – Обединена левица“, „Алианс за права и свободи“ (в който участват привържениците на Ахмед Доган), „Има такъв народ“ и „Морал, единство, чест“ (МЕЧ). „Величие“ не успя да прескочи 4-процентовата бариера и остана извън парламента с резултат от 3,999%.
Веднага след изборите, още преди да бъде конституиран новият парламент, от ПП–ДБ поставиха „червена линия“ за участие в преговори за редовно правителство – „санитарен кордон“ около Делян Пеевски и неговата формация „ДПС-Ново начало“ и изолирането им от властта, както и съдебна реформа, която да не допусне Борислав Сарафов да бъде избран на 16 януари догодина за главен прокурор. От ГЕРБ настояха премиер да бъде лидерът им Бойко Борисов, а ПП-ДБ са за равноотдалечена надпартийна фигура.
С рекорден брой опити да бъде избран парламентарен председател и разговори между четири формации в опит за управление започна работа 51-вото Народно събрание. На 11 ноември депутатите се събраха на първо заседание, което продължи безпрецедентно дълго – до 6 декември, когато при 11-ия опит на 11-ия пленарен ден беше избран председател на парламента – Наталия Киселова. Депутатите избраха и седем заместник-председатели на 51-вото Народно събрание. Конституирани бяха и парламентарните групи.
Изборът на Наталия Киселова за председател на парламента стана възможен, след като „БСП-Обединена левица“ подписа декларацията на ПП-ДБ за „санитарен кордон“ около Пеевски. Преди това под документа подписите си поставиха от ИТН. ГЕРБ-СДС не подписаха документа на ПП-ДБ, защото видяха противоречия на текстове в него със закона. Бойко Борисов обаче заяви и написа, че няма да управлява с „ДПС-Ново начало“, „Алианс за права и свободи“ и „Възраждане“.
Изборът на председател на новия парламент „отпуши“ последващите конституционни процедури, свързани с връчването на мандатите за съставяне на правителство, и разговорите на първата политическа сила за мнозинство и редовен кабинет.
На 10 декември държавният глава даде начало на конституционната процедура на консултации с парламентарно представените политически сили, преди връчването на първия проучвателен мандат за съставяне на правителство. Официалните преговори за редовна власт започнаха в седмицата преди Коледа – на 16 декември.
ГЕРБ-СДС припозна за свои партньори и изпрати покани до „Демократична България“, без „Продължаваме промяната“, „БСП-Обединена левица“ и „Има такъв народ“ в търсене на допирни точки.
През първата сесия парламентаристите не гласуваха бюджет за 2025 г.
В последния ден преди коледната ваканция на Народното събрание, която беше съкратена със седмица, бяха избрани съставите на постоянните парламентарни комисии по бюджет и финанси и по конституционни и правни въпроси, но останаха без председатели.
Още в началото на новото НС прокуратурата поиска депутатския имунитет на съпредседателя на ПП Кирил Петков, като той сам се отказа от него.
На 13 ноември изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов внесе искане за сваляне имунитета на народния представител Джейхан Ибрямов (АПС). По-късно Сарафов поиска още шест имунитета на народни представители – тези на Радостин Василев (МЕЧ), Веселин Вешев („Възраждане“), Ангел Георгиев („Възраждане“), Лена Бориславова (ПП–ДБ), Гюнай Далоолу („ДПС-Ново начало“ и Марио Рангелов (АПС). С тях поисканите имунитети станаха осем. Почти всички от посочените народни избраници обявиха, че сами ще се откажат от депутатската си защита.
Раздвижване имаше и в политическия живот на отделни партии.
Национална конференция на ДПС, проведена малко преди Коледа – 22 декември, избра Делян Пеевски за единствен председател на ДПС. Джевдет Чакъров обяви, че ще обжалват легитимността на „събирането“. С промени в устава бе заличена фигурата на почетен председател. Междувременно стана ясно, че Алиансът на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) ще препоръча изключването на ДПС от групата си в Европарламента. В писмена позиция либералната мрежа за Югоизточна Европа LIBSEEN (част от АЛДЕ) обяви, че изключва ДПС на Делян Пеевски от своя състав и отправи призив за същото към АЛДЕ. Мотивите са опасения за нарушаване на върховенството на закона.
След парламентарните избори през юни тогавашният лидер на БСП Корнелия Нинова подаде оставка заради, по думите ѝ, катастрофалните резултати на партията и за временен председател беше избран заместникът ѝ в Изпълнителното бюро Атанас Зафиров, който поведе курс за обединение на левицата. През септември Националният съвет изключи Корнелия Нинова, Георги Свиленски, Иван Ченчев и Крум Дончев заради „спиране на работата на партията, опит за саботаж“ и БСП се регистрира за участие в предсрочния вот през октомври в коалиция с още 20 политически субекта от ляво-център под името „БСП-Обединена левица“.
4. Новият български патриарх Даниил
Видинският митрополит Даниил беше избран за български патриарх и Софийски митрополит. Той е роден на 2 март 1972 г. в Смолян. Завършва основното и средното си образование в родния си град.
През 1996 г. записва и учи „Английска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, а на следващата година пренасочва образованието си в Богословския факултет при същия университет.
През 1997 г. е приет като послушник в Хаджидимовския манастир „Св. великомъченик Георги“ под духовното ръководство на приснопаметния Неврокопски митрополит Натанаил. На 7 август 1999 г. е постриган от него в монашество, а на следващия ден е ръкоположен за йеродякон.
През 2002 г. завършва Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
На 21 юли 2004 г. е изпратен на послушание в Роженския манастир „Рождество Богородично“. На 27 ноември същата година е ръкоположен от епархийския му архиерей за йеромонах.
На 1 юни 2006 г. е възведен в архимандритско достойнство.
По решение на Светия синод на 20 януари 2008 г. е хиротонисан за епископ с титлата Драговитийски в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ и е назначен за викарий на Неврокопския митрополит. Такъв остава до 15 юни 2010 г., когато по молба на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф е назначен за негов викарий, която длъжност изпълнява до 4 февруари 2018 г., когато канонично е избран за Видински митрополит.
5. България отбеляза 20 години в НАТО
В годината, в която отбелязваме 75 години от създаването на Организацията на Северноатлантическия договор – НАТО, България чества 20 години от присъединяването си към най-успешния политически и военен съюз в света.
На 29 март 2004 г. България, заедно с Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения официално се присъединява към алианса. Това е ключов исторически момент, защото НАТО предоставя най-значимите гаранции за нашата независимост, суверенитет и териториална цялост, като допринася за свободното и демократично развитие на страната ни.
И двамата генерални секретари на НАТО дойдоха през тази година в България – Йенс Столтенберг участва в пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО в София в края на май. Новоизбраният Марк Рюте посети учебния полигон на НАТО „Ново село“ в област Сливен през декември, за да се запознае с дейността на Многонационалната бойна група с рамкова държава Италия, на която България е домакин.
6. Източване на пари и скандали белязаха културата
Изпращаме една различна година за културния сектор. Вместо успехи и постижения, на преден план изпъкнаха скандалите. Като този, свързан с кражбата за 3 милиона лева от бюджетите на два регионални театъра чрез десетки фиктивни назначения.
Бармани, общи работници, строители и електротехници се оказаха назначени с високи заплати и премии в смолянската и разградската трупа. Единият директор е ощетил държавния бюджет с повече от половин милион, а втория – с милион и 700 хиляди лева.
Другото събитие, белязало срамно културата у нас се случи на 7 ноември. Вечерта предвещаваше да е бурна, но това, което се случи надмина очакванията. Шумен протест, съпроводен от физически сблъсъци и опит за щурм на Народния театър направиха нечувана реклама на постановката „Оръжията и човекът“, режисирана у нас от Джон Малкович, за която билетите бяха разпродадени два месеца напред. Спектакълът възмути патриотични организации, а членовете им без да са го гледали, голяма част и без да са чели текста, блокираха входа на театъра, за да попречат на премиерата.
В опит да успокои страстите директорът на Народния театър Васил Василев излезе да говори с хората, но тълпата му отвърна с обиди и няколко удара.
Протестът се пренесе и върху актьора Владимир Пенев, на когото протестиращ грабна очилата и върху аниматора Теодор Ушев, който пък с билет в ръка не успя да влезе в театъра, а върху главата му се изсипаха събраните през деня чували с есенни листа и опаковки от енергийни напитки.
В крайна сметка хората с билети за премиерата на „Оръжията и човекът“ не влязоха в театъра, а постановката се игра пред журналисти и неколцина актьори от трупата.
7. „Гунди – легенда за любовта“ стана най-гледаният филм у нас
Българският филм „Гунди – легенда за любовта“ стана най-гледаният от промените насам. Той продължава да пише история в българското кино, като стана първият филм в новата история на страната, преминал границата от 500 000 зрители. Със своите 507 759 продадени билета, филмът за Георги Аспарухов се утвърждава не само като най-гледаното българско заглавие, но и като най-гледания филм изобщо в кината у нас след 10 ноември 1989 година.
Тази историческа победа поставя „Гунди – Легенда за любовта“ на първо място в класацията на най-гледаните филми в България, изпреварвайки световни киноикони като “Аватар 2: Природата на водата” (475 823 зрители), “Аватар” (474 403 зрители) и “Титаник” (458 729 зрители). Филмът за Георги Аспарухов доказа, че любовта към българските герои и истории е достатъчно силна и подобни продукции могат да се конкурират в родните кина с най-големите световни блокбъстъри.
„Гунди – Легенда за любовта“ е българска биографична драма на режисьора Димитър Димитров, в която се разказва за живота и кариерата на футболиста Георги Аспарухов – Гунди, изигран от Павел Иванов, а младата актриса Александра Свиленова играе неговата съпруга Величка Маркова – Лита. Снимките започват на 4 юни 2023 г. и приключват на 31 юли. Гала премиерата на филма се състоя на 9 октомври 2024 г. в зала „Арена София“, а той тръгна по кината от 18 октомври.
Използвани източници: БТА, БНТ, БНР.
Още актуални анализи – четете тук
