България се утвърдява като конкурентна дестинация в сферата на здравния туризъм, предлагайки услуги с европейски стандарти. В интервю за БТА д-р Сийка Кацарова, председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПА), коментира предстоящия дванадесети годишен конгрес на Съюза, който ще се проведе на 9 септември в Hyatt Regency Pravets Resort в Правец. БТА е партньор на събитието.
Според данните на Министерството на туризма (МТ) към края на юни в България функционират 44 медикъл спа, 110 спа и 35 уелнес центрове. Инвестициите в тези заведения възлизат на стотици милиони, отбеляза д-р Кацарова. Тя подчерта, че много от медикъл спа и спа хотелите предлагат храна от собствени ферми или местни производители, както и вино от местни винарни.
Сред водещите дестинации в България са Велинград, Павел баня, Баня/Разлог, Хисаря, Сандански, Сапарева баня, Кюстендил, Белчин баня, Огняново, Девин, Пампорово, Банско и Боровец. На Черноморието основни дестинации са „Св. Св. Константин и Елена“, Албена, Поморие, Слънчев ден, Златни пясъци, Кранево, Обзор и Св. Влас.
Най-голям дял от посетителите на медикъл спа, спа и уелнес центровете в България са българските граждани, които представляват 80% от всички гости. На следващо място са туристите от Гърция, Северна Македония, Германия и Израел, сподели д-р Кацарова.
Тя припомни, че през 2019 г. България бе включена в списъка на страните, за които Германската асоциация на публично-частните каси (GKV) признава възстановяването на разходите за амбулаторна профилактика в сертифицирани медикъл спа центрове, което от своя страна привлече внимание и от български граждани в Германия, които търсят услуги в тези центрове в страната и по Черноморието.
По отношение на идеята сертифицираните медикъл центрове да работят с Националния осигурителен институт (НОИ), д-р Кацарова подчерта, че програмата обхваща около 50 000 работещи българи. Тя добави, че частни центрове не са включени в одобрителния списък, което според нея е форма на дискриминация, и отбеляза, че програмата е недостатъчно финансирана.
Д-р Кацарова изрази загриженост относно свързаността на дестинациите, като посочи, че полетите до Бургас са сезонни, а до Варна са оскъдни през извънсезонния период.
Тя също така коментира, че инфраструктурно повечето балнеоложки и климатолечебни дестинации в България изостават в сравнение със средноевропейските. Според нея е необходимо да се осигурят целеви средства за поддръжка на инфраструктурата, която е свързана с минералните води и здравните услуги.
Липсата на здравни специалисти в физикалната медицина е друг сериозен проблем, което поставя предизвикателства пред сектора. Според д-р Кацарова, запазването на обучени кинезитерапевти и рехабилитатори е важна задача за инвеститорите, тъй като изкуственият интелект не може да замести техния опит.
Във връзка с дванадесетия годишен конгрес, министърът на туризма ще представи резултатите от първото проучване в областта на медицинския туризъм, възложено от Министерството на туризма. Д-р Кацарова вярва, че с развитието на медицинския туризъм, България ще се утвърди като европейска дестинация с медицина от световно ниво.
Следва пълният текст на интервюто:
Госпожо Кацарова, каква е позицията на България в сектор здравен туризъм?
– От 2007 г., след присъединяването на България към ЕС, Българският съюз по балнеология и СПА туризъм е редовен член на Европейската спа асоциация (ЕСПА). Наша основна цел бе да утвърдим България като конкурентна дестинация за качествен здравен туризъм, съсредоточена върху медикъл спа и уелнес услуги, опирайки се на богатите традиции и природни ресурси.
Частните инвестиции в модерни медикъл спа центрове и необходимостта от управление на сезонността в туризма ни задължава да следваме добрите практики от Европа и да работим по план за развитие на този тип туризъм.
Основният ни партньор е Министерството на туризма и Министерство на здравеопазването, с които работим в сътрудничество за създаване на нормативна база в областта на здравния туризъм. През 2019 г. България бе включена в списъка на страните, които GKV признава за възстановяване на разходи за профилактика.
Към днешна дата интересът идва основно от българи, работещи в Германия, както и от индивидуални гости на Черноморската ни Ривиера.
Също така, нашия Съюз работи по позициониране на България като дестинация за здравен туризъм на нови пазари в Скандинавия.
Към 30 юни според данни на МТ имаме регистрация на 44 медикъл спа, 110 спа и 35 уелнес центрове, което доказва, че България е конкурентоспособна дестинация.
Какви предизвикателства стоят пред спа дестинациите?
– Сред основните предизвикателства е свързаността и инфраструктурата. Полетите до Бургас са сезонни и недостатъчни през други периоди.
Инфраструктурата на повечето спа дестинации изостава и е необходима финансова подкрепа за развитие и планиране на нови зони за здраве.
Липсата на медицински кадри в сферата е сериозен проблем, който все още не е решен.
Кой е основният посетител в медикъл спа и уелнес центровете в България?
– Най-голямото присъствие представляват българските туристи – около 80% от общия брой. Следват гости от Гърция, Северна Македония, Германия и Израел.
Кои са основните дестинации за здравен туризъм в България?
– Водещи дестинации са Велинград, Хисаря, Сандански и много други. На Черноморието това са „Св. Св. Константин и Елена“, Албена и Поморие.
Развива ли се програмата на НОИ за сертифицираните медикъл центрове?
– Програмата обхваща около 50 000 работници, но няма включени частни медикъл спа центрове, което е проблем поради финансовото недофинансиране.
Какви са предложенията за подобряване на рекламната кампания на страната?
– Създадохме работна група за развитие на медицинския туризъм и включването му в цялостната туристическа стратегия на страната. Развитието на тази сфера ще допринесе за целогодишна работа на сезонните дестинации, подобно на успешни практики от „Св. Св. Константин и Елена“.
По време на конгреса министърът на туризма ще представи резултатите от проучването за медицинския туризъм, което очакваме да достигне ново ниво. Вярвам, че с растежа на медицинския туризъм, България ще се утвърди все повече на европейската карта.
