Като член на Европейския съюз (ЕС), България работи активно за реализиране на общата цел за намаляване на емисиите на парникови газове и е на добър път да постигне прогнозите до 2030 г. за общите емисии, но среща трудности, които може да забавят нейния преход към устойчиво развитие. Това се посочва в информация от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) по повод климатичната конференция на ООН COP30, която се провежда в Белем, Бразилия, от днес до 21 ноември и ще отбележи десетгодишен юбилей от Парижкото споразумение. Делегацията ще бъде ръководена от заместник-министъра Атанас Костадинов.
На COP30 ЕС ще се стреми към голяма амбиция. Основната цел е да се постигне политическо споразумение, което да осигури ясен и действен път за прилагане на Парижкото споразумение, с цел да се запази глобалната температура в границите на 1,5 °C спрямо прединдустриалните нива, отбелязаха от МОСВ. В тази връзка ЕС ще настоява всички държави да представят актуализирани и научно обосновани национално определени приноси (NDC), които да отразяват резултатите от първия глобален преглед (Global Stocktake) и да съответстват на целите за климатична неутралност до средата на века.
Десетилетие след Парижкото споразумение
Напредъкът на България в десетте години от Парижкото споразумение е постигнат чрез национални доклади и стратегически документи, заедно с общоевропейските механизми за мониторинг, посочиха от МОСВ. Според най-новия Доклад за инвентаризация на парниковите газове, през 2023 г. в България емисиите са намалели с 60% спрямо базовата 1988 г. Данните на министерството показват, че емисиите през 2023 г. са с 22% по-ниски в сравнение с 2022 г.
България участва и в международната система за докладване и предоставя редовни двугодишни прозрачни доклади (Biennial Transparency Reports) в рамките на Рамковата конвенция на ООН за климатичните промени, свързани с напредъка в прилагането на ефективни политики.
Националните позиции на България по адаптация, финансиране и справедлив преход са напълно съгласувани с общата европейска рамка, приета на 21 октомври 2025 г. Страната ни ще се стреми да предложи балансирани и социално справедливи решения на COP30, които да укрепват глобалното доверие и претворяват ангажиментите от Парижкото споразумение в конкретни стъпки, добавиха от МОСВ. При необходимост, позициите ще бъдат уточнени по време на конференцията в хода на координационните срещи на ЕС.
Мерки и нови цели
Националните усилия трябва да бъдат насочени към внесеното в общата цел на ЕС за климатична неутралност до 2050 г., като се ускори енергийният преход, развитието на възобновяеми източници, подобряване на енергийната ефективност и засилване на адаптационните политики в селското стопанство, водния сектор и градската среда.
България подкрепя ангажимента на ЕС за справедлив и приобщаващ преход, който допринася за икономическото и социалното развитие на регионите и защитава уязвимите групи в обществото. За да осигури изпълнението на ангажиментите си, страната предприема различни мерки, като акцентът е върху интегриране на политиките за декарбонизация във всички сектори, осигуряване на адаптация към вече настъпилите климатични промени и политики за намаляване на емисиите на парникови газове.
Новите стъпки за засилване на адаптацията към климатичните промени включват приоритизиране на управлението на водите и риска от бедствия; изграждане на екологична градска инфраструктура; интегриране на климатичния риск в териториалното планиране, както и финансиране на общини за създаване на повече зелени площи, градски гори и сини зони, които да спомагат за охлаждане, управление на оттока и подобряване на качеството на въздуха.
Част от мерките за намаляване на емисиите на парникови газове включват ускоряване на намаляването на емисиите от пътния транспорт, опазване и възстановяване на природата и екосистемите, като се включват усилия за спиране и обръщане на обезлесяването и деградацията на горите до 2030 г. Добре е да се координират финансовите потоци с климатично неутрални и устойчиви проекти. Предвижда се приходите от системата за търговия с емисии да се инвестират в иновации в нисковъглеродни и нулеви въглеродни технологии, както и в модернизации на енергийните системи и повишаване на енергийната ефективност.
Финансиране на климатични проекти
Според МОСВ, България изцяло подкрепя активната роля на ЕС в развитието на Програмата за справедлив преход (JTWP) като инструмент за социално приобщаващи климатични политики, основани на принципа „никой да не бъде изоставен“. „Страната ни вижда добавена стойност в разработването на План за действия за справедлив преход (JTAP), при условие че той е практичен и насочен към обмен на знания и участие на заинтересованите страни“, уточниха от министерството. „България изтъква, че JTAP не трябва да води до създаване на нови сложни институционални механизми или неоправдани финансови очаквания“.
Планът трябва да бъде доброволен и практичен, допълвайки, а не заменяйки наличните инициативи. JTAP може да служи като свързващ елемент между програмите за справедлив преход, плана за действие за 1.5°C и програмата за смекчаване (MWP), насърчавайки координацията и взаимната подкрепа. България желае ЕС да участва стратегически в дискусиите, в тесен контакт с бразилското председателство и другите потенциални партньори, за да осигури балансиран и реалистичен резултат, уточниха от екоминистерството.
На национално ниво България прилага принципите на справедливия преход чрез механизми за социална защита, преквалификация и подкрепа на регионите, засегнати от трансформацията на въглероднозависими икономически дейности. „Опитът на страната в изпълнението на Фонда за справедлив преход на ЕС може да предостави ценни практики за JTWP и JTAP, особено по отношение на интегрирането на социалните и икономическите аспекти на климатичната политика“, заявиха от МОСВ.
Основните механизми за финансиране за общините включват: Национален план за възстановяване и устойчивост; Оперативни програми на ЕС (2021-2027 г.); Механизъм за справедлив преход и Програма LIFE. Бизнесът може да получи подкрепа по Националния план за възстановяване и устойчивост, Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми източници, Програмата „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ и Фонда за иновации на ЕС, както и чрез други общоевропейски инструменти, които активират публични и частни инвестиции.
Очаквания от COP30
ЕС участва в международните преговори за климатичните промени като единен субект, а не чрез самостоятелни действия на отделните държави членки. Това означава, че страните от ЕС не преговарят поотделно, а изразяват обща позиция, която е предварително одобрена. Тази позиция се изготвя и одобрява от Съвета на ЕС, обикновено под формата на заключения, които определят мандата за преговори, съобщиха от МОСВ.
Европейската комисия и председателството на Съвета представляват ЕС през процеса на преговорите, предприемайки действия и договаряйки от името на всички държави членки. Координацията между държавите се осъществява постоянно по време на конференцията, за да се гарантира, че всички изказвания и позиции остават в рамките на одобрения мандат. Тази практика произтича от споделената компетентност в областта на климатичната политика между ЕС и държавите членки. В тези условия ЕС действа като единен участник, изразявайки „един глас“ в преговорите, което му позволява да има по-силно влияние в международния процес и да защитава амбициозен дневен ред за намаляване на емисиите, климатично финансиране и глобален преход към устойчиво развитие, коментират от министерството.
Заключенията на Съвета на ЕС, приети на 21 октомври 2025 г., определят общата рамка и приоритетите на ЕС за участие в предстоящата Конференция по Рамковата конвенция на ООН за климатичните промени. Тези заключения са основа, върху която страните членки, включително България, изграждат своите национални позиции, осигурявайки единен и последователен европейски подход в преговорите, заявиха от МОСВ.
В приетите заключения Съветът потвърждава готовността на ЕС да остане глобален лидер в борбата с климатичните промени и да работи за пълното приложение на Парижкото споразумение. ЕС разглежда COP30 като ключов етап за ускоряване на действията и за постигане на конкретни резултати по вече поетите ангажименти. Подчертава се, че климатичните промени представляват основна заплаха за човечеството и природните системи и че отговорът на тази заплаха трябва да бъде решителен, координиран и справедлив в глобален мащаб, добавиха от МОСВ.
По отношение на финансирането на климатичните действия, ЕС ще насърчава създаването на нова колективна количествена цел за климатично финансиране (NCQG), която да активира съществени публични и частни средства и да гарантира справедлив достъп, особено за най-уязвимите страни. В областта на адаптацията към климатичните промени, ЕС ще настоява за конкретни измерими напредъци, включително чрез реализацията на инициативата „UAE–Belém“ и чрез по-ясни показатели за оценка на напредъка и изграждането на устойчивост, както допълниха от екоминистерството.
Заместник-министърът на околната среда и водите Атанас Костадинов ще бъде придружаван от Михаела Доцова, началник на кабинета на министъра. С тях ще утвърдят и директорката на Дирекция „Политика по изменение на климата“ Миля Димитрова и началникът на отдел „Адаптация към изменението на климата“ Ивона Грозева. Те имат мандат за участие в пленарните сесии на 30-ата сесия на COP30, 20-ата сесия на Срещата на страните по Протокола от Киото (CMP20) и Осмата среща на страните по Парижкото споразумение (CMA8).
