Българското правителство започна спешни харчове в края на годината в областта на отбраната, след като стана ясно, че страната се бави по програмата за модернизация на ВВС. Военното министерство предприе действия по придобиването на седем нови трикоординатни (3D) радара за над 195 млн. евро, които са жизненоважни за бъдещото въвеждане в експлоатация на изтребителите F-16. Решението на кабинета бе внесено спешно за одобрение в Народното събрание.
Според мотивите на Министерския съвет, проектът цели изграждане и поддържане на способности за наблюдение на въздушното пространство съобразно стандартите на НАТО. Новите радари са част от Интегрираната система за ПВО и ПРО на Алианса и са необходими за „основно радарно покритие“ над 3000 м, както и за предоставяне на пълна опозната картина при мисии по Air Policing.
Проектът е осъществен чрез междудържавно споразумение между България и Франция, подписано от министъра на отбраната Атанас Запрянов и тогавашния френски министър на отбраната, а сега премиер, Себастиен Лекорню по време на авиосалона в Бурже.
Финансовата конструкция – компромис с други капиталови разходи
Първото плащане – 92,7 млн. евро – ще бъде направено още тази година. Средствата идват чрез отлагане на част от капиталовите разходи на Министерството на отбраната за 2025 г., като се използват част от вече получените 348,5 млн. лв. от Дания, предоставени като компенсация за българската военна помощ за Украйна.
Отложените разходи ще бъдат пренасочени за 2026 г. чрез европейския инструмент SAFE за финансиране на европейската сигурност.
Макар сега процедурата да се движи „на бързи обороти“, експертите отбелязват, че проектът се забавя с поне 5 години.
Модернизационните проекти у нас често се движат на „парче“, в зависимост от политическия цикъл. Радарите винаги са били част от пакета за интеграция на F-16, но дълго време липсваше ясна последователност в планирането.
Без обновено радарно покритие модерните самолети не могат да работят в пълен обем – и това беше известно още при одобряването на първите F-16.
Служебни правителства, спирала от избори и размествания в Министерството на отбраната блокираха проекти, които иначе са рутинни за държавите от НАТО. Всеки нов министър започваше процеса почти отначало – преглед на договори, нови оценки, актуализации.
Първоначално се обсъждаше участие на няколко компании, включително американски и израелски производители. Преговорите се проточиха, докато накрая България не избра междуправителствения подход с Франция – по-надежден, но постигнат след години колебание.
С всяка година България трябваше да отчита на НАТО все по-остър недостиг на способности за наблюдение на въздушното пространство. След рязкото влошаване на средата за сигурност след 2022 г. това вече беше неизбежен приоритет.
Първите самолети F-16 вече са в България, а пълната оперативна готовност е невъзможна без надеждно радарно покритие. Това постави въпроса за незабавно действие, тъй като изтребителите все още не са включени ефективно в охраната на въздушното пространство – и поради липса на достатъчно обучени пилоти, и заради липсата на подходяща инфраструктура.
Миналата седмица пък стана ясно, че страната ще иска разсрочване на плащането по покупката на американските изтребители, поради липса на средства.
Закъсняла модернизация, повишен риск
Забавянето на радарната програма не е просто административно неудобство. То означаваше години наред по-ниска ситуативна осведоменост, зависимост от съюзниците и трудности при Air Policing мисии.
Докато други държави в региона – Румъния, Гърция, Турция – обновяваха техниката си, България оставаше с остаряла радарна мрежа, частично ремонтирана, но технологично изостанала.
С ускоряването на проекта България най-сетне предприема стъпка, която отдавна трябваше да бъде факт. Закупуването на новите радари не само ще изпълни натовските ни ангажименти, но и ще осигури пълна интеграция на F-16, по-добро наблюдение на въздушната обстановка и по-силна регионална позиция.
Но основният въпрос остава – ако сме знаели, че радарите са жизненоважни още преди закупуването на самолетите, защо се налага да действаме „спешно“ чак сега?
Този проект показва един по-голям проблем: модернизацията на армията все още зависи повече от политическата конюнктура, отколкото от стратегическите нужди на отбраната.
