БАН подготви образователна обиколка, където участниците могат да получат интересна информация за членове на Българското книжовно дружество (БКД) и тяхната роля в развитието на културни и обществени институции, подобряване на градската среда и живот. Техният пример напомня за саможертвата им за българския напредък и духовно развитие.
Целта на тази образователна инициатива е да напомни на обществото, че многобройни български културни институции са основани благодарение на членовете на Българското книжовно дружество, което през 1911 г. става Българската академия на науките, сподели за БТА Елена Панчовска от БАН. Тя добави, че разказването на техните истории показва важността им в изграждането на съвременните български институции.
„Много от членовете на Академията са взели участие в Учредителното събрание от 1879 г. и са участвали във всички важни дейности, свързани с изграждането на съвременната българска държава. Един от тях е Иван Евстратиев Гешов – български министър-председател и дългогодишен председател на БАН. Неговата работа е задействала 120 000 златни лева, което е позволило на БАН да стане независима от правителството и политическите партии”, поясни Панчовска.
„Сградата на БАН, разположена на ул. „15 ноември“ 1, е изградена благодарение на дарение от Столичната община, като княз Батенберг също е оказал помощ. Той се застъпва за дарение на терен от общината, а строителството на сградата се извършва на етапи. Първият от 1890 до 1892 г., следващото дострояване е през 1906 г. от архитекта Петко Момчилов. Интересен факт е, че до 1944 г. сградата е била използвана от Министерството на външните работи, а заседанията на академията се провеждали в частни домове и в Народната библиотека, която по това време е била в Буюк джамия, сегашния Археологически музей”, разкри Елена Панчовска.
Тя подчерта, че близо до БАН се намира и къщата на Димитър Моллов, член на Академията. Той е лекар с важен принос за съвременната медицина, въвел е задължителна дезинфекция в болниците и е първият председател на Българския лекарски съюз. Архитект на тази сграда е синът на акад. Иван Лазаров, Никола Лазаров, а строителството й е завършено през 1909 г.
Образователната обиколка обхваща 20 обекта, свързани с членове на БКД, включително Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където освен ректорите, членове на БКД са и преподавателите. В маршрута попада и патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, която е изографисана от професорите Иван Мърквичка и Антон Митов, също членове на Академията, сподели Панчовска.
Според нея, в историите от образователната обиколка оживяват образите на известни български просветители, учени, лекари, архитекти, премиери и художници, които са ключови фигури в Българското книжовно дружество и допринесли за статута на Академията с техните знания и амбиции.
