По първоначални данни за 2022 г. брутният вътрешен продукт на човек от населението по паритет на покупателна способност в България достига 59% от средните нива за Европейския съюз. Това е сравнението, което най-точно описва процеса на догонване на средноевропейските доходи и стандарт на живот, тъй като отчита и различията в цените между отделните държави. Това е абсолютен рекорд за България, като предното най-високо постижение е през 1970г., когато достигаме 50-те процента. През следващите три десетилетия това ниво спада до 25% и започва да нараства плавно едва през последните 20 години.
Тази цифра се базира на официалните данни, които сериозно подценяват истинските резултати на българската икономика тъй като реално не може да се отчете около 25/100 от сивата икономика, която у нас е между 2 и 3 пъти по-висока от европейската (уточнение на ДЕБАТИ.БГ).
През последните три години, въпреки връхлитащите кризи от различен характер и продължителната политическата нестабилност, догонваме с по 2 пр. пункта на година. Когато официално се отчетат и данните от преброяването на населението – съответно се ревизира населението в страната надолу, показателят ще прескочи границата от 60%. Тази граница, при всички условности на данните в дълъг период, най-вероятно е и историческият максимум за страната.
Достигането на границата от 60% е следствие от две поредни десетилетия на устойчив ръст на родната икономика. Първото е от 2000 до 2010 г., когато БВП на човек по паритет на покупателна способност нараства от 29% до 45% спрямо средното за ЕС. Второто е до 2020 г., когато добавяме нови 10 пр. пункта и достигаме 55%. Това е период от 20 години, в който почти неизменно догонваме европейските икономики. Интересно е, че макар третото десетилетия да започна с поредица от кризи, както и продължителна политическа нестабилност, икономиката ни продължава да дърпа напред. Тук политиците ще се изкушат да датират растежа спрямо едно или друго управление, но истината е, че конкурентоспособността и трансформацията на родната икономика в тези две десетилетия държат юздите и успяват да прегазят политическите бъркотии.
Историческите данни позволяват да се правят сравнения с различни страни и региони в период от над 100 години. Ако се сравним с традиционно богатите страни от Западна Европа например, виждаме, че през по-голяма част от историята сме били на нива от около 35% от техния БВП на човек при отчитане разликите в цените. Най-високо ниво постигаме в началото на 1970-те години, когато доближаваме 50-те процента. Това отново е следствие от период на растеж, обвързан с процеса на индустриализация на страната. В края на 50-те и началото на 60-те години отварят някои от най-големите индустриални предприятия, в т.ч. медодобивният завод в Пирдоп, който впрочем взе приза за най-голяма компания в България през 2020 и 2021 г.
След средата на 70-те години идват няколко изгубени десетилетия, включително тежко външно задлъжняване в последните години на социализма и неизбежният макроикономически шок, причинен от огромните натрупани дисбаланси. Така стигаме до „дъно“ от около 25-26% в края на 90-те години. Към днешна дата картината е много различна, като БВП на човек по паритет на покупателна способност в България спрямо Западна Европа е над 50%, като за пръв път е над 50% спрямо БВП на човек на Германия.
Тази тенденция е ясно видима и в сравнението с Франция. Исторически няколко пъти сме били около или малко над 50-те процента спрямо французите. На графиката по-долу ясно се вижда изчезването на растежа у нас след средата на 70-те и началото на изгубените десетилетия. През 1999 и 2000 г. сме едва на 25% от Франция, по подобие и на сравнението с другите западни държави. След това започват двете десетилетия на растеж, а според предварителните данни за 2022 г. приближаваме границата от 60% спрямо Франция.
Към всичко това трябва да направим две важни уточнения. Първото е, че оставаме на последно място в ЕС, като все още сме на около 8-9 пр. пункта разлика от Словакия и Гърция, които също са на дъното в класацията. Второто е, че дори и в един момент да догоним по БВП на човек в стандарти на покупателна способност да кажем Гърция, това не означава, че автоматично изравняваме стандарта на живот. Напротив, брутният продукт измерва текущото представяне на икономиката през дадена година, но не и натрупаното богатство. Ако дълги години си бил по-богат, то най-вероятно си имал възможността да инвестираш повече във физически и човешки капитал през годините и да постигнеш по-добро качество на живота. Или с други думи, не просто трябва да настигнеш някой по брутен продукт на човек от населението в дадена година, но трябва и да задържиш това ниво за да постигнеш устойчива промяна и догонване.
Отчитайки тези две наблюдения, голямото предизвикателство пред страната е дали ще постигнем и трето десетилетие на растеж и догонване, без значителни макроикономически сътресения. Това вече би ни приближило до границата от 70%, при която клишетата „най-бедната“ и „изоставаща“ страна постепенно ще изгубят почва.
Текстът е част от петъчният бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ). Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
