Предишната година се характеризира с относително нисък растеж на българската икономика, като реалният ръст на БВП през 2023 г. е 1,8% – далеч над средното за ЕС от 0,7%. Прогнозите сочат, че през следващите две години растежът ще се забърза и ще достигне 3% на годишна база на фона на бързо затихващи инфлационни процеси. Индустриалното производство се позиционира като ключов двигател на българската икономика, въпреки че през 2023 г. се наблюдава известно забавяне, най-вече на фона на рекордите, регистрирани през 2022 г. Съдейки по динамиката на отделните компоненти на индекса на производство в преработващата промишленост, през последните години тече трансформация на индустрията към все по-широкото застъпване на производства с висока добавена стойност.
Това е особено видимо в производството на компютърна техника, електроника и оптика, където в някои месеци индексът с база 2015 г. надхвърли 270%. Сходно позитивно развитие има и при производството на превозни средства без автомобили, където рекордите надхвърлят 300% спрямо базовата година. По-скромна, но въпреки това осезаема възходяща динамика и при металните изделия, лекарствата и електрическите съоръжения. Това обаче далеч не означава, че всички части на индустрията се развиват добре – индексът на производството на тютюневи изделия е на едва 25-30% от стойността си за 2015 г., обработката на кожи и кожени изделия – около 50%, производството на облекла – около 70%. Видимо свиване има и при текстила, дървения материал, мебелите, хартията и картона. Посоката на развитие е повече от ясна – ръст има в секторите с по-сериозна механизация и автоматизация, но и по-добре интегрирани в международните, и особено европейските вериги на добавена стойност.
Връзката между динамиката на отделните подсектори на българката индустрия и производителността на труда е повече от очевидна. Сегментите на промишленото производство, които се откъсват напред през последните няколко години са сред тези с висока добавена стойност на зает – според последните данни на Евростат в компютърната и комуникационната техника производителността на труда е 39 хиляди евро на нает годишно, в производството на основни метали – 42 хил. евро. Със сходно равнище на производителност са и други сред най-технологично развитите производства в страната – да речем водещата по този показател химическа промишленост, където добавената стойност на нает достига 48 хил. евро. За сравнение в свиващите се индустрии тя е в пъти по-ниска – в производството както на облекла, така и на кожени изделия е едва по 9 хил. евро на човек – при мебелите и текстила – по 13 хил. евро на човек.
Очаквано това са и секторите, които привличат заетост. На фона на общия спад на работещите в преработващата промишленост, производството на компютърни, електронни и оптични продукти, както и това на превозни средства по последни данни регистрират по 8% ръст на годишна база, това на електрически съоръжения – 6%. Сериозни разлики има и в заплащането, като през призмата на общия разход на работодател тези в производството на облекло са почти 3 пъти по-ниски от тези в компютърната техника. Изводът е повече от ясен – възходът на индустрията е движен от онези сегменти, които инвестират ударно в механизация и високотехнологични производства, но и залагат на високи знания и умения на работещите и изискват максимума от всеки един служител.
*Текстът е част от петъчния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Още икономически новини – четете тук
