Българските ресторантьори непрестанно настояват за облекчения и отношение, сравнимо с това към колегите им на Запад. Те искат помощ, като в Германия и Франция, но често предлагат обслужване и хигиенни условия, по-близки до тези на квартална скара в Бейрут през 90-те. Пред ресторантите – мръсотия, навсякъде – свободно разхождащи се кучета, а вътре – пушек, който напомня повече на наргиле-бар, отколкото на заведение с европейски амбиции.
И все пак, в съвременна България не е необичайно да поискаш 15 евро за порция спагети, но да не предлагаш сапун в тоалетната. Европейски цени – ориенталски манталитет. А когато клиентът се осмели да поиска минимални стандарти, бива обвинен, че е „глезльо“.
На този фон, „Продължаваме промяната- Демократична България“ внасят нов законопроект, свързан с ограничаването на пушенето в заведенията. Причината? Старият просто не се спазва. Пушенето уж е забранено, но на практика в почти всяко заведение някой „електронно“ си изпуска парата – демонстративно и без притеснение. В Европа подобно поведение в затворени обществени пространства би било немислимо. У нас е просто делнична сцена.
В проект с промени в закона за здравето депутатите от ПП-ДБ са включили 6-месечно затваряне на обектите, в които бъде установено нарушение на забраната. През това време на видно място трябва да бъде поставена табела, в която е обявено защо е затворено заведението. Същите наказания се предлагат и за нарушаване на забраната за райски газ и за продажба на алкохол на деца.
Проект за промени в Закона за здравето са внесени на 4 април и още не са разгледани от Народното събрание.
Вносителите разширяват и кръга от институции, които ще имат право да налагат тези наказания. Сега контролът е възложен на регионалните здравни инспекции, които тотално се провалят с него – както е известно, у нас се пуши масово в затворени помещения, но засечените нарушения са нищожен брой. Сега Васил Пандов, Александър Симидчиев, Лена Бориславова и др. предлагат затваряне на обекти да може да извършват директорът на РЗИ, директорът на областната дирекция по безопасност на храните, директорът на областната дирекция на МВР и даже кметът на общината.
Очаквано, браншови организации на ресторантьори и хотелиери излязоха с протестно писмо към коалиция ПП-ДБ и настояха те да оттеглят предложението си.
„С огромно възмущение и тревога научихме за вашето предложение, предвиждащо затваряне за 6 месеца на всяко заведение, в което се допуска пушене – дори на електронни цигари. Това е не просто неоправдано крайна мярка – това е пореден удар срещу трудолюбивите хора от туристическия и ресторантьорския бранш, които години наред оцеляват въпреки хаоса, липсата на стабилна икономическа политика и постоянните ви опити за репресивни рестрикции“, пишат авторите на протестното писмо – Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация, Българска асоциация на заведенията и Сдружение на заведенията в България.
Според тях мярката рискува да остави без препитание хиляди семейства и прокарва нова линия на омраза – между пушачи и непушачи.
Авторите на писмото призовават да бъде предложението да бъде оттеглено.
Очаква се в парламента да се разиграе поредното театро: кои партии ще застанат зад здравето и правото на непушачите да не дишат чужд дим, и кои – ще се хвърлят с ентусиазъм в защита на ресторантьорите. Защото, разбира се, отстояването на здравни норми винаги се представя като удар по „бизнеса“.
Интересен феномен в тази битка за пространство и въздух са две особени групи в българското общество. И двете са малцинство, но изключително шумно и настъпателно. Едната е тази на пушачите, които твърдо вярват, че правото им да димят е по-важно от нечие право да диша. Втората – кучкарите, които често смятат, че общественото пространство е по право тяхно и на четириногите им приятели. Общото между двете групи е, че при най-малка забележка за шум, миризма, мръсотия или просто липса на елементарна хигиена, скачат като ужилени и приемат всяка критика като лична атака.
И докато Европа върви напред с ясно регулирани обществени норми, в България все още спорим трябва ли да се пуши в заведение и дали кучето може да се качи на масата, ако си е „добро момче“. Може би е време да решим – към кой континент искаме да принадлежим. И най-вече: дали искаме да приличаме на цивилизовани хора… или поне на клиенти, които знаят за какво плащат.
