През последните години българските власти изгониха много руски шпиони. Сега съобщиха за още двама разкрити руски разузнавачи. Българските служби дължат на хората в България отговор на 10 ключови въпроса.
„Вражеска държава“ – това е България според официалната руска доктрина в момента. А срещу „вражеските държави“ се води хибридна война, извършва се подривна дейност, взривяват се оръжейни складове, когато трябва се провеждат и „мокри“ операции – букварите на КГБ, които са актуални и днес, не оставят никакво съмнение по въпроса.
Разбира се, освен изброеното, се провеждат и класически шпионски операции на конвейер. През последните години българските власти изгониха цяла серия руски шпиони: дипломати, служители на посолството, един журналист, дори свещеници. Открити бяха предполагаеми руски къртици в отбранителните и в полицейските структури на страната, а сега ДАНС съобщава за още двама руски разузнавачи-нелегали, които са действали под фалшива българска самоличност.
Десет ключови въпроса за руския шпионаж
Вярно, че за Москва сигурно е леко странно и необичайно да шпионира в България. Та нали допреди трийсетина години съветските/руските тайни служби се радваха на неограничен и пряк достъп до всички български тайни, а комунистическата Държавна сигурност на България пряко се ръководеше от Москва: кабинетът на съветския главен шпионин в София беше непосредствено до този на българския министър на вътрешните работи. Днес трите руски шпионски агенции ФСБ, ГРУ и СВР сигурно пребивават в перманентен когнитивен дисонанс от това, че трябва да шпионират в България по класическия начин. И навярно тъкмо поради това непрекъснато се издънват, водени от убеждението си, че ще се справят с малкия си пръст в „малката посестрима“ България.
Поради всичко това българското правителство, институциите, които контролират тайните служби и самото контрарузнаване дължат на хората в страната отговор на 10 ключови въпроса:
- Какви предпазни мерки трябва да се взимат в различните сектори на политиката, икономиката, отбраната и пр. срещу руските шпионски опити?
- Как да се разпознават очевидно многобройните руски шпиони, легали-нелегали, и техните български помагачи?
- Какви точно слаби места и тайни интересуват разведчиците?
- Какви са методите за проникване на руски шпиони в български държавни, икономически, политически, отбранителни, регионални и международни структури? (Букварите на КГБ)
- Кои са руските шпионски хъбове в страната?
- Има ли български политически партии, които явно или тайно улесняват руския шпионаж в страната?
- Към кого гражданите да насочват сигналите си за опити за руски шпионаж, без да се опасяват от неприятни последствия или пък от това, че информацията ще попадне в ръцете на Путинови симпатизанти в българските служби и ще потъне някъде надълбоко?
- Какви ответни мерки взима българското правителство срещу масирания руски шпионаж?
- Каква помощ получава България от страна на партньорите си за контрамерки срещу руските служби, действащи на територията на страна от НАТО и от ЕС?
- Защо досега правителството и президентът на страната не са излезли с единна позиция срещу руските тайни операции в България?
Не се съмнявам, че тези въпроси начаса ще предизвикат коментари, съдържащи определения като „шпиономания“, „лов на вещици“, „параноя“ и „русофобия“. А велемъдрите експерти по шпионажа ще кажат, че за такива неща не се говори на висок глас, че си има процедури и начини, за да не се подплашат разведчиците в храстите.
Хората в България са неподготвени
Последното сигурно е и донякъде вярно. Но хората в България са масово неподготвени за съпротива срещу руския шпионаж – и тъкмо поради това с обществеността трябва да се разговаря в прав текст.
Да не говорим, че самият шпионаж винаги е бил и си остава много мръсно занимание.
*Текстът е публикуван в „Дойче Веле“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
Още актуални коментари – четете тук
