Когато стане на въпрос за първокласно вино, българските вина едва ли са първите, които идват наум. Но това е на път да се промени, пише американската блогърка Карол Бруар. 

Някога България е била една от най-големите производителки на вина в света. Производството на вино и България са вървели ръка за ръка от векове насам.

С настъпването на 1990-та година обаче всичко се променя. Падането на комунизма довежда до драстично намаляване на производството и липсата на български вина на световните пазари става все по-осезаема.

С течение на времето обаче, тази индустрия в България започна отново да възвръща позициите си.

В началото на 21-ви век, България започва политика, имаща за цел модернизирането и изграждането на винени изби.

Днес, България бере плодовете от тези инвестиции. Страната може да се похвали с някои невероятни вина, включително искрящо вино подобно на шампанско, произведено от избата Едоардо Миролио, с цена много под тази на пенливата напитка, но с перфектен вкус.

Възраждането на винената индустрия в България върви със скоростта на светлината, а самата страна се намира на 20-то място в световното производство на вино, все още далеч зад голямата тройка Франция, Италия и Испания.

Българската индустрия отбеляза скок с 32.8%, включвайки се в групата на „горещите” вина, заедно с Южна Африка (22.4% ръст) и Португалия (8.1% ръст). Статистиката рязко контрастира с наблюдаваните понижения на производството на вино в страни като Италия и Испания през периода 2013-та и 2015-та година ( 8.3% и 18%).

С изключение на някой райони от Източното крайбрежие, българските вина трудно могат да се намерят в Съединените щати. При успех в търсенето обаче, човек се убеждава, че те си заслужат всяко вложено усилие.

Търсенето на точно такова вино ме доведе до местния магазин за алкохол. Пред мен се разкри картина от огромни щандове пълни с хиляди бутилки от целия свят, но къде се намираше България ?

След задълбочено търсене с помощта на сътрудник и проверка в компютъра на магазина, ние успяхме да намерим България ! В най-ниският рафт до далечния ъгъл на магазина се намираше една добре изглеждаща бутилка вино, произведено от био грозде – 75% Мавруд и Рубин от избата Едоардо Миролио, реколта 2014-та година.

Фактът, че България се е славела като Меката на виното в продължение на хиляди години, не е случаен. Географското й местоположение изглежда като предопределено за винопроизводство. Страната се намира между Европа и Азия, заобиколена от Гърция, Турция, Македония, Румъния и Сърбия.

В България, най-голямо внимание се обръща на местните производители, което довежда до отлични резултати и мнозина вече забелязват това.

Единствената забележка, която може да се отправи към произведените вина в България, е че те са прекалено дъбови, но това изглежда се подобрява.

Кристи Кантърбъри е инициатор на експертен модул, посветен на производството на вино. В този клас се тестват вина от целия свят. При последното ни събиране имахме честта да пробваме напитки от всичките пет винени района в България.

Кристи Кантърбъри води семинар в Чикаго посветен на българските вина

България винаги е била позната с червените си вина. През 70-те години на миналия век, българското червено вино е било най-разпространеното на планетата.

В последно време България повиши производството на бяло вино и това доведе до добри резултати, но погледнато като цяло, продукцията на червено вино представлява 2/3 от производството на алкохолната напитка.

В България червено вино се произвежда повече отколкото бяло, но при отглеждането на различните сортове грозде се наблюдава равенство в броя на бяло и червено – 22.

Петте най-популярни сорта грозде използвани за производство на вино в България са:

  1. Мавруд: древен сорт червено грозде, главно отглеждан в района на Пловдив. Вината от този сорт са тъмни, силни и развиват добър вкус.
  1. Рубин: хибрид между сортовете небиоло и сира. Вината имат дълбок червен цвят с типичния аромат на горски плодове и често се смесват с Мавруд за достигане на 100%-ва автентична българска марка.
  1. Широка мелнишка лоза (Мелник 55): сорт червено грозде ендемичен за района на Мелник. От този сорт са развити няколко хибридни вида, част от които е и Мелник 55.
  1. Димят: сорт бяло грозде отглеждан главно в района на черноморското крайбрежие, използван за производството на сухи бели вина и при дестилация на коняк.
  1. Червен мискет: използван за производството на висококачествени бели вина. В България могат да се намерят различни видове червен мискет, спрямо географското местоположение на районите в които вирее.

В България има пет основни района занимаващи се с производството на вино. Тракийската низина е може би най-добре познатата и най-старата, като там се концентрира близо 35% от продукцията. Разположена в южната част на България, тя се характеризира с континентален климат и добро количество на валежи. В Тракийската низина се отглежда мавруд, каберне совиньон, мускат и памид.

Дунавската равнина  произвежда около 30% от българските вина. Климатът е континентален, с горещо лято и много слънчеви дни. Типични видове специфични за района са: мускат отонел, каберне совиньон, мерло, шардоне, алиготе, памид и местния гъмза.

Около 30% от българските вина се произвеждат и в района на черноморското крайбрежие. Територията се характеризира с дълга и мека есен, което е отлична предпоставка за натрупване на достатъчно захар в гроздето (53% от всички насаждения на бяло грозде в България са концентрирани в региона). Видовете вино включват димят,ризлинг, мускат отонел, угни блан, совеньон блан и траминер.

На юг от Стара планина се намира Долината на розите. Тя е известна с производството си на мускат, ризлинг, ркацители, каберне совиньон и мерло.

Долината на река Струма не е толкова голяма като територия, но притежава някои специфични климатични характеристики, много подобни на тези в средиземноморските райони. Позната е с „широколистното вино от Мелник” (Широка мелнишка), произведено от сухи и полусухи вина. Местните се гордеят и със своите каберне совиньон, мерло и памид. Вината от Мелник се отличават с пълен вкус, допълнен от ароматни южни нотки.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук