Млада българка, която наскоро се дипломира в специалността търговия на вино в Дижон, Бургундия, осъзнала, че българското вино притежава значително по-голям потенциал на френския пазар отколкото се е предполагах.
Десислава Николова сподели пред БТА, че е достигнала до това заключение след дегустация „на сляпо“ с около сто участници в Дижон, използвайки близо десет кашона с четири различни български вина. Това беше част от нейния проект за магистърска степен по управление на вино и спиртни напитки в местното бизнес училище.
Статистическите данни
Според годишния доклад на Министерството на земеделието, лозята в България обхващат 32 178 хектара през 2023 г.
От цялото произведено грозде, общо 147 804 тона, 93 процента се използват за преработка, докато лишь 7 процента са за директна консумация.
Регистрираните производители на вино са произвели 675 740 хектолитра вино през 2023 г.
През последните години износът на българско вино намалява, а през 2023 г. тази тенденция е още по-изразена. С увеличения внос България вече е нетен вносител на вино.
Официалната статистика показва, че за предходната година износът е бил 119 690 хектолитра – с 29,1 процента по-малко в сравнение с 2022 г. В стойностно изражение спадът е по-слаб – 18,7 процента. Износът на вино за ЕС пада с 31,2 процента на годишна база. Полша остава най-големият пазар за българско вино, въпреки че и там е отчетен спад от 45,7 процента.
Доставките за някои други страни обаче нарастват – Дания с 1,5 процента, Германия с 13,6 процента, Кипър с 82 процента, Люксембург почти 100 процента и Италия с 400 процента.
Износът на българско вино за Франция, обаче, почувствал драматичен спад – с 78 процента през 2023 г., достигайки 24 538 литра.
Дегустацията
Четирите български вина, които Николова представила в Дижон, включвали два местни сорта – Тамянка и Мавруд, както и два френски – Каберне Совиньон и Совиньон Блан.
Тя организирала дегустации в малки групи, общо около 100 души, от които половината били вина специалисти, а останалите – любители. Поставила чорапчета върху бутилките, за да не могат участниците да идентифицират вината или да видят етикетите. Не се представила предварително и направила дегустацията така, че никой да не знае откъде е.
Участниците попълнили въпросник, за да се създаде профил на групата и спиртните им навици.
По време на дегустацията, Николова ги помолила да споделят мнението си – да анализират виното и асоциациите, които ще им донесе, или всичко, което им идва на ум.
Забелязала, че когато дегустирали Каберне Совиньон и Совиньон Блан, участниците ставали по-разговорливи. С Тамянката и Мавруда, за разлика от тях, оставали мълчаливи, особено експертите.
Николова предполага, че разликата в поведението може да се дължи на факта, че при опитването на френско вино, участниците се чувствали уверени, докато българските вина не им били толкова познати.
Докато налива червените вина, участниците изразявали надежда, че не е Каберне Совиньон, а Николова счита това за негативно отношение, основано на потребителски предпочитания.
Когато обаче опитали българското Каберне Совиньон, те го възприели като познато, но с ново усещане. Накрая, много от онези, които „не харесват Каберне Совиньон“, заявили, че това им е любимото вино сред четирите.
След всяка дегустация, Николова запитвала участниците къде биха консумирали такова вино и каква цена биха заплатили за него. Така тя се опитала да разбере къде точно всяко вино има своя целеви пазар.
Изяснило се, че Тамянката била предпочитана за парти с приятели.
Мавруд, от своя страна, бил избран за подарък за семейството или за важни поводи. Същото важи и за Кабернет Совиньон и Совиньон Блан.
„Това означава, че в България имаме качествени вина. Ако някой е готов да плати за бутилка вино за значимо семейно събитие, то то трябва да е наистина добро. Поне така е с французите“, коментира Николова.
В следващия момент тя споделила на участниците, че е българка, но продължила да не им разкрива произхода на вината.
Запитала ги какво знаят за България и с какво я свързват. Първоначално царяло мълчание, но след това идеи започнали да излизат: Григор Димитров, Христо Стоичков, планините (близък приятел е ходил на излет в родината). Участниците на средна възраст били запознати и с Мистериите на българските гласове, Силви Вартан, Пловдив и София.
Николова ги помолила да посочат България на картата и те не могли.
След това им разкрила, че всичките вина, които опитали, всъщност са български. Сваляйки чорапчетата, им показала какво са дегустирали. Всички били изненадани от Каберне Совиньона.
Николова обяснява разликите между френското и българското Каберне Совиньон с климатичните различия. „Винарните в България използват френски дъбови бъчви, но също така и български дъб, който дава уникални характеристики на виното. Комбинацията от тези два фактора (климат и произход на бъчвите) придава стил, който е непознат за френските потребители и ги впечатлява,“ добавя Николова пред БТА.
Изводи
Дегустацията показва, че има засилен интерес към българските вина на френския пазар. „Българските вина са с високо качество и привлекателни етикети, което прави България интересна за потребителите. Тези елементи са най-силните характеристики на нашето вино,“ каза Николова.
Основният проблем за българското вино е непознаването на страната, счита тя.
Според Николова, за да се промени това, е необходимо да се вземат определени организационни и административни мерки. „Климатът в България е подходящ за лозарство и има утвърдени винени региони с уникални стилове и сортове. Административната консолидация на тези винодельчески области може да ги направи по-разпознаваеми и да усили колективните маркетингови усилия, позволявайки им да се рекламират като кластери, а не само като индивидуални производители. Това ще им предостави повече шансове да направят по-успешно впечатление на френските потребители,“ допълва тя.
Дегустацията потвърди също, че участниците проявяват интерес към вкуса на международни вина, ако бутилките изглеждат луксозно. В случая с дегустацията на Николова, обаче, това, което привличало вниманието на участниците, е автентичността в дизайна на бутилките, вдъхновен от България.
„Друго предизвикателство е наличието на истински посланици на българското вино във Франция. Тези хора биха могли да организират културни събития, които представят българските вина. В крайна сметка, по-добрата комуникация и организационната структура на винения сектор в България са от съществено значение за успешното навлизане на българските производители на френския пазар,“ заключава Николова.
Ограничения
Тя признава, че изследването ѝ има редица ограничения. Първо, броят на участниците е на долния предел и повечето от тях са под 35 години. Осъзнава, че добавянето на повече участници или включването на различни възрастови групи вероятно би довело до различни резултати. „На второ място, значително ограничение е, че повечето участници идват от региона Бургундия. Ако бяха включени участници от други френски райони, резултатите вероятно биха били различни,“ каза тя пред БТА.
