Българското национално радио (БНР тбеляза 90 години от създаването си. Традиционно се проведе тържествена церемония, на която бе връчена наградата „Сирак Скитник“ за значим принос в развитието на медията, както и годишните отличия за радиожурналистика и радиопроект. Носителят на наградата „Сирак Скитник“ тази година е Цвети Радева от програмата „Хоризонт“. Тя й беше връчена от вицепрезидента Илияна Йотова в Първо студио на Българското национално радио.
Носители на „Сирак Скитник“ през годините са били Божана Димитрова, Мартин Минков, Тома Спространов, Вили Казасян, Христо Недялков, Валери Петров. Призьорите в трите категории се избират от Обществения съвет на БНР.
Видеокастът „Говори…“ на дирекцията „Дигитални програми“ с гласовете на известни българи от Архивния фонд на БНР бе удостоено с наградата в категорията „Радиопредаване, радиопроект, музикален проект или мултимедиен проект на БНР“ за професионализъм и оригинални идеи през 2024 г. Отличието, което беше връчено от председателя на Обществения съвет на БНР Милена Димитрова, получи директорът на „Дигитални програми“ Иво Тодоров.
Георги Янакиев, водещ на предаването „Гларуси и шамандури“ по Радио Бургас, получи индивидуалната награда за радиожурналистика за открояващо се присъствие пред микрофона, за отстояване на идеи и позиции, които утвърждават авторитета на БНР като обществена медия през 2024 г. Отличието му връчи директорът на програма „Христо Ботев“ Кин Стоянов. Той каза, че много му е приятно да обяви наградата за радиожурналистика на водещия на предаването „Гларуси и шамандури“ – Георги Янакиев. Най-много се радвам, че тази награда ми дава възможност да изкажа своя респект и уважение на всички, които работят в системата на БНР.
Приз за професионализъм в ефир за проявена творческа смелост, новаторство, плурализъм, колегиалност, партньорство, толерантност и за създаване на по-добра медийна среда, с която БНР отличи журналист от друга ефирна електронна медия, получи Светослав Иванов от bTV. Той каза, че днешният ден е празник на цялата медийна общност. „Най-важният инструмент, с който работим, е разумът и сърцето, но и нашият глас. Думите се използват като оръжие, те раняват и носят болка, но нашите думи обединяват и носят истината“, добави той.
Отличието на Светослав Иванов беше връчено от генералния директор на БНР Милен Митев. Той каза, че радиото е работило в три Българии – до 1944 г., тази до 1989-а и тази, в която живеем в момента. То е запечатало голяма част от историята на страната през тези 90 години, но е и написало немалка част от нея. Извървяло е огромен път от почти празното студио с микрофон, поставен на стойка на земята, до който водещият е стоял от прав до днешното огромно радио семейство, което покрива цялата страна; до медия, която се е превърнала в символ на надеждна и навременна информация. Този път е извървян единствено благодарение на това, че през всички тези 90 години в радиото е имало хора, които не просто са подготвени професионалисти, а хора, които са приемали работата си като мисия и кауза. Освен това, радиото има и друго много важно свойство – може да обединява. Петър Увалиев, когато си спомня за първите му години казва: „Радиото беше нещо съвсем невероятно. Докато светът се разделяше на врагове, радиовълните прекрачваха рововете на омразата“, отбеляза Милен Митев.
Наградата „Златен глас“ на фондацията „Надежда Дженева“, учредена от Кеворк Кеворкян в памет на съпругата му за постижения в радиотворчеството, получи кореспондентът на БНР във Варна Даниела Стойнова.
Специален гост на церемонията беше генералният директор на Европейския съюз за радио и телевизия Ноел Къран. Сред присъстващите бяха също генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев, главният редактор на списание ЛИК на БТА доц. Георги Лозанов, членове на Съвета за електронни медии, представители на Управителните съвети на БНР и на БНТ, главният оперативен директор на bTV Media Group Господин Йовчев, журналисти от различни медии.
Музикалните изпълнения на церемонията бяха на Мария Илиева.
По-късно, държавният глава Румен Радев връчи Почетния знак на президента на Република България на Българското национално радио (БНР) – на неговия генерален директор Милен Митев, по време на тържествения концерт в Софийската опера и балет, посветен на 90-ата годишнина от създаването на обществената медия. Наградата беше връчена „по повод 90-ата годишнина на БНР и за последователно изпълняваната общественозначима мисия, и за цялостния му принос във формирането и утвърждаването на съвременния облик и авторитет в национален и световен мащаб на българската журналистика и българската култура“.
„За мен е удоволствие да Ви поздравя с 90-ата годишнина на БНР и заедно да изразим своята признателност към труда на поколения журналисти и технически сътрудници на националното ни радио, каза президентът Румен Радев. Устояло на множество изпитания, на исторически превратности и на политически натиск през годините, радиото успя да съхрани своята най-важна мисия – да достигне до всеки български дом, да предоставя навременна и обективна информация и да налага високи стандарти в журналистиката. Затова и се превърна в истинска институция, която успя в най-важното – да спечели доверието на българите. Затова и съм тук, за да благодаря на всички Вас – за вашия професионализъм, всеотдайност и гражданска смелост“, каза в приветствието си държавният глава. На концерта той беше придружен от съпругата си Десислава Радева.
Българското национално радио (БНР) е национален обществен доставчик на радио услуги според Закона за радиото и телевизията.
БНР е сред 3-те обществени медии в България, заедно с Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция.
Първите радиопредавания в България са осъществени още през 1929 г., когато група инженери начело с инж. Георги Вълков, построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София. В първите експериментални предавания, по 6 часа на ден, преобладават грамофонни записи на народна музика.[1] През май 1930 година започват редовни емисии на „Родно радио“, което през 1934 година е преименувано на Радио „София“.
На 25 януари 1935 г. Цар Борис III подписва Указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост.[2] На 18 юни 1935 г. за първи главен ръководител на Радио „София“ е назначен Панайот Тодоров Христов, известен с псевдонима Сирак Скитник – поет, художник и театрален критик. В началото на 1936 г. са инсталирани три антени, произведени от фирмата Блау Нокс, с характерната ромбоидна форма, доставени от унгарската фирма „Стандарт“ за радиоизлъчване на средни вълни. Антените са разположени край село Вакарел – за Радио „София“, край село Могила – за Радио Стара Загора и край разклона за Шумен – за Радио Варна.
През този период броят на радиоприемниците в страната бързо нараства – от 7899 през 1934 година до близо 110 хиляди през 1941 година, като много от тях са поставени на обществени места като читалища и кръчми. По данни от 1940 година, 71% от програмата на Радио „София“ включва излъчване на музика – записана, изпълнена на или излъчвана от мястото на събитието, – включително 23% „сериозна“, 21% „лека“ (оперетна), 15% танцова и 13% народна.
През 1938 г. започва строежът на нова сграда на Радио „София“ на булевард „Драган Цанков“ 4, в тогавашната вилна зона на София. Основният строеж е завършен през 1941 г., след което германската фирма „Telefunken“ оборудва новия радиодом с най-модерни за времето си технологии. Новите студиа, открити през 1942 г., са сочени като най-модерни на Балканите. Също през 1942 г. сигналът на службата „Точно време“ от Астрономическата обсерватория започва да се излъчва по Радио „София“. През зимата на 1943 – 1944 г. по време на англо-американските бомбардировки над София бомба пада и събаря задната част на първо студио. Радиото е евакуирано в училището на софийското село Нови хан.
От 1977 г. Българската телевизия и Българското радио придобиват статут на самостоятелни юридически лица към Комитета за наука, изкуство и култура. През 1986 г. двете медии отново са обединени в Комитет за телевизия и радио към Министерския съвет.
На 6 март 1990 г. 9-ото Народно събрание приема решение за временния статут на Българската телевизия и Българското радио, съгласно което двете организации се обособяват като самостоятелни институции.
От 27 януари 1993 г. с решение на 36-ото Народно събрание името Българско радио се заменя с Българско национално радио. Излъчва две 24-часови програми за цялата територия на страната: „Хоризонт“ (на УКВ, средни, къси, дълги вълни и сателит) и „Христо Ботев“ (на УКВ и средни вълни). „Радио България“ на БНР излъчва програми на 10 езика за цял свят на къси и средни вълни, като част от програмата е чрез сателит и по Интернет. БНР има 9 регионални радиостанции: Благоевград, Бургас, Варна, Видин, Кърджали, Пловдив, София, Стара Загора и Шумен.
Дейността на БНР е уредена със Закона за радиото и телевизията, приет от 38-ото Народно събрание на 13 ноември 1998 г. На 1 ноември 2001 г. Министерският съвет дава на БНР индивидуален лиценз за изграждане, поддържане и използване на обществена далекосъобщителна мрежа за радиоразпръскване с национално покритие за 15 години. От април 2013 г. БНР се присъединява към европейската радиомрежа „Евранет плюс“.
