През миналата седмица коментирахме, че предстои нов период на политическа неопределеност – въртележка с връчване на мандати, нов служебен кабинет и в крайна сметка избори, което може да повлияе негативно на икономическия растеж в страната. В тази ситуация е особено важно как ще протече актуализацията на бюджета, тъй като в условията на задаващи се избори, всички политически играчи имат стимул да натрупват нови идеи за разходи към различни групи от обществото. Сега, когато вотът на недоверие мина и парламентът взе позиция по „френското“ предложение за Северна Македония, цялата енергия на депутатите ще се насочи към бързото затваряне на актуализацията на бюджета.
Ситуацията в известна степен наподобява тази от актуализацията на бюджета от лятото на 2021 г. Тогава отново нямаше ясно мнозинство и се задаваха нови избори. Министър на финансите пак беше Асен Василев, който тогава все пак успя да прокара актуализация в някакви сравнително нормални рамки. Разликата в случая е, че тогава Асен Василев беше в ролята си на служебен финансов министър, а сега е в ролята на редовен министър след успешен вот на недоверие. Изцяло политически въпрос е дали мнозинството, което свали правителството, ще изземе водещата роля в актуализацията на бюджета или ще остане в ролята на критикуваща опозиция.
Водещата тема в актуализацията, по подобие на лятото на 2021 г., е повишението на пенсиите. Базовото предложение на правителството е за покачване на разходите за пенсии с около 1,4 млрд. лева – в резултат на осъвременяване с 10% и включване на ковид добавката в основната пенсия. Това обаче трябва да влезе в сила от 1 юли, в противен случай пенсионерите може да изгубят един месец и да останат със стария размер на пенсиите и без ковид добавка. Пенсии традиционно се изплащат на 7-мо число – в последните месеци това е разход от порядъка на над 900 млн. лв. от НОИ в рамките на един ден. Малкото дни до края на юни за актуализацията на пенсиите означава, че бюджетът ще премине скоростно на второ четене още в началото на следващата седмица. Това се потвърждава от програмата на бюджетната комисия, която прави две поредни заседания – в петък следобед (след вота за Македония) и сутринта в понеделник, което по принцип е необичайно.
Бързото преминаване през второ четене със сигурност ще създаде известен хаос в пленарна зала – по подобие на събитията от лятото на 2021 г., но в някаква степен може и да ограничи екстравагантните предложения на отделните партии за нови разходи и облекчения. Внесените между първо и второ четене текстове от депутатите показват, че голямото наддаване отново ще бъде при пенсиите, като всяка партия има различна идея как да се осъвременят и дали да има елемент на добавка или не. По традиция наддаването е вероятно да доведе до по-висок разход от първоначално предвиденото – независимо от модела на изплащане. При данъчните облекчения също се натрупват предложения, като има идеи за по-ниско ДДС на най-различни стоки (брашно, олио, плодове и зеленчуци) по подобие на предложената мярка за ДДС на хляба.
С оглед на краткия срок за второ четене и направените предложения, можем да очакваме по-скоро предвидими спорове – по пенсиите и данъчните облекчения, а не толкова по нови и екстравагантни идеи. Неизбежно някъде ще се получи пропукване спрямо базовия вариант на правителството – възможно и при пенсиите и при данъчните отстъпки, което означава, че актуализацията е вероятно да бъде по-скъпа от първоначално предвиденото. Това е важно от гледна точка на дефицита – предвиден да е над 6 млрд. лв. в базовия вариант на актуализацията. Още повече, че част от покритието на новите мерки идва от по-високи приходи от помощи, което не е съвсем сигурно спрямо последните политически събития. В крайна сметка е много вероятно управлението на бюджетното салдо да мине през вътрешно преразпределение – грубо казано от капиталови разходи към пенсии и текущи, което вече ще е задача и на служебния финансов министър.
Текстът е част от петъчния бюлетин на Института за пазарна икономика.
