„Схема на Понци“ е термин, който днес се използва за обозначаване на всяка незаконна финансова операция, която обещава високи печалби на потенциални инвеститори. Печалбите не идват от законни инвестиции, а се изплащат на старите инвеститори от парите, които идват от новите такива. Името идва от Чарлз Понци, американец от италиански произход, който през 20-те години на XX век създава незаконен бизнес модел, посредством който краде милиони от своите инвеститори. Схемата работи само дотогава, докато има постоянен приток от нови инвеститори, влагащи нови пари. Това понякога се нарича финансова пирамида. Схемата на Понци се разпада когато размерът на новите инвестиции не може да покрие обещаните големи печалби към старите инвеститори, които започват да изтеглят парите си. Тези схеми са трудни за разпознаване и много хора се поддават на изкушението за бързо забогатяване.
Бедният италиански имигрант скалъпва удивителна инвестиционна измама, която лишава американските инвеститори от 20 милиона долара (240 милиона в днешни пари). Неговата скандална „Схема на Понци“ е взаимствана и издигната до нови висоти от наши съвременници като Бърни Мадоф, Том Питърс и Алън Станфорд.
Кой всъщност е Чарлз Понци?
Той е роден с името Карло на 3 март 1882 г. в Луго, Италия. Първата работа на Понци е като пощенски служител. Спокойният провинциален живот обаче не му харесва и той се премества в Рим. Записва се да учи, но го влече нощният живот и често пропуска цели дни от лекциите. Неговата мечта е да покори Америка и с тази цел той заминава зад Океана. Любопитното е, че тръгва с 200 долара, но увлечен по комара губи почти всичко, и пристига в Бостън през 1903 година само с два долара и петдесет цента. Но пък има големи амбиции да стане богат. Първоначално работи като мияч, сервитьор, чиновник и преводач, но получава прекалено ниско заплащане. Четири години по-късно се премества в Канада и става консултант в банка „Зароси“, където се занимава с управлението на спестяванията на италианските имигранти. За подправени документи се озовава в затвора в Монреал, където прекарва година и половина. След като е освободен, се опитва нелегално да преведе италиански имигранти в Америка, но попада отново в затвора, този път за период от две години. И в двата му престоя зад решетките успява да се уреди на хубава работа при шефа на занданите и така дните му минават по-леко.
Как се ражда „схемата Понци“?
В един августовски ден на 1919 година Понци преглеждал пощата в офиса си. Едно от писмата било изпратено от фирма в Испания, интересуваща се от вече изоставения каталог. Но не писмото се сторило интересно на Понци, а придружаващия го къс хартия, нещо, което той не бил виждал преди – международен пощенски купон. IRC (International Reply Coupon) е представен за първи път през април 1906 г. на пощенски конгрес в Рим, пише kriminalnidosieta.com. 63 страни, членове на Пощенския съюз, се събират, за да решат как да улеснят пощенските услуги в световен мащаб. До онзи момент било много трудно да се изпращат пратки с обратен адрес, защото нямало как да си купиш чуждестранни марки в друга страна, а оригиналните марки на подателя не важели. Ако подателят приложел пари в брой, с които да бъдат платени пощенските марки в чужбина, това изисквало получателят да отиде в банката, да обмени чуждата валута за местни пари и чак тогава да плати марките.
Международният пощенски купон елиминира всички проблеми. Купон, закупен в Испания за равностойността на пет цента, би могъл да послужи за купуването на петцентова марка в Съединените Щати. Но, докато държал хартийката в ръка, Чарлс Понци не виждал решение на проблема с обратната поща, а възможност за стотици милиони. Той започнал да прави изчисления. Първата световна война довежда до обезценяването на много от световните валути и Понци осъзнава, че тази девалвация не е предвидена в пощенските купони. Той знаел, че една от най-тежко пострадалите валути е италианската лира. В Съединените Щати един долар купувал 20 купона по 5 цента всеки. Същият този долар купувал 66 купона в Италия. Пресметнал, че ако ги купи в Италия за един долар и ги осребри в Съединените Щати за 3.30 долара, печалбата му ще бъде 2.30 долара. Трябвало само да закупи купоните на едро от чужбина с американски пари и после да ги осребри в Щатите. Този процес, известен като арбитраж, дори не бил незаконен. Понци основава нова фирма и я нарича „Секюритис Иксчейндж Къмпани“.
Основният проблем на Понци бил да как да се сдобие с пари, за да задвижи нещата. Той отива при приятели и им обяснява как работи системата. Някои от тях се съгласяват да инвестират. Понци им обещава космическа възвръщаемост. След 45 дни, казал им той, ще имате 50 процента печалба. Той разполагал с мрежа от агенти, които купували на едро купони от други страни и ги изпращали обратно на Понци в Щатите, за да ги осребри.
Но съществували няколко проблема, които той не споделя със своите инвеститори. Първо, той нямал никаква мрежа от агенти, купуващи купони. Второ, дори и да имал, цената за изпращането на купоните до Съединените Щати би била толкова висока, че щяла да изяде печалбата. Имало и трети проблем. Понци бил разбрал от пощенската служба, че не могат да му осребрят купоните в пари, а само в пощенски марки. Това водело до още един проблем – че трябва да се чуди как да продаде тези марки.
Но, още преди да осъзнае пълния мащаб на пречките, Понци вече се бил отдал изцяло на своето начинание. Той бил обещал възвръщаемост и наистина изплащал печалби. Той платил на първите инвеститори с парите, събрани от новите. Слухът за огромните печалби, изплащани от „Секюритис Иксчейндж Къмпани“ се разнася бързо като лавина.
Потенциални инвеститори се стичали към „Скул Стрийт“, за да инвестират в схемата с купони и до февруари 1920 година печалбата на Понци достига 5000 долара, а следващият месец – 30 000 долара. До месец май Понци вече разполагал с 420 000 долара, или над 5 милиона в днешни пари.
До средата на годината Понци направил милиони, като сметките показват, че в един момент в схемата му са постъпвали по около 1 милион долара на седмица. Тогава, вероятно в акт на отмъщение, той купува контролния пакет акции на банка „Хановер Тръст“, която някога била отказала да му даде заем, и започва да депозира там влоговете на инвеститорите.
Тъй като почти никой не теглел парите си, за да се трупа лихва, схемата продължила доста дълго, но някои хора вече започвали да изпитват съмнения и да задават въпроси.
Един финансов експерт поставя под съмнение начинанието на Понци, заявявайки че подобни астрономически печалби не са възможни за такъв кратък период. Понци го съдил за клевета и, тъй като финансистът не могъл да докаже твърденията си, спечелил обезщетение в размер на 500 000 долара.
Балонът се пука
След известно време, вестник „Бостън Поуст“, който някога бил публикувал хвалебствени статии за Понци и неговия бизнес, се свързва с финансовия анализатор Кларънс Барон, основател на списание „Барон“, за да проучи как работи цялата схема. Едно от първите неща, които анализаторът забелязва, освен че Понци не инвестирал в собствения си бизнес, е, че за да функционира системата тя се нуждае от най-малко 160 милиона купони в обращение. Проблемът бил, че в цял свят в обращение имало само 27 000.
„Бостън Поуст“ публикува разкритията му и това причинява отлив на клиенти в компанията на Понци, принуждавайки го да изплати 2 милиона долара за три дни.
Междувременно, Понци вече бил привлякъл вниманието на щатския прокурор в Масачузетс Даниел Галахър, който наредил да бъде извършена финансова ревизия на „Секюритис Иксчейндж Къмпани“. Това, обаче, се оказало доста трудна работа, тъй като Понци нямал никакви счетоводни книги, а само листчета с имена.
Понци наема PR агента Уилям Макмастърс в опит да спаси доброто си име. Но, разбирайки с какво се занимава клиентът му, Макмастърс пише статия за „Бостън Поуст“ с твърдението, че Понци е затънал в дългове за най-малко 2 милиона долара.
Това било началото на края. Председателят на Банковата комисия в Масачузетс Джоузеф Алън се разтревожил, че натискът върху бизнеса на Понци, създаден от историята във вестника, би могъл да срине банковата система в града. Уведомили го, че главната сметка на Понци е вече на червено, тъй като инвеститорите му продължават да теглят парите си. Алън наредил сметките му да бъдат замразени.
Щатската прокуратура излиза със становище, че няма доказателства в подкрепа на твърденията на Понци за легитимност на неговия бизнес и моли инвеститорите да съобщят имената си, за да може да бъде проведено разследване.
Същият този ден финансовата ревизия в „Секюритис Иксчейндж“ приключва. Докладът на Галахър показва, че дълговете на Понци не са 2 милиона, както пишело във вестника, а над 7 милиона долара.
Банка „Хановер Тръст“ е затворена от властите, а скандалът предизвиква фалит на още пет банки. Понци осъзнавал прекрасно, че скоро ще го арестуват и решил сам да се предаде. Срещу него са повдигнати обвинения за пощенска измама, което е федерално престъпление. Неговите инвеститори загубват около 20 милиона долара, или почти 240 милиона долара в днешни пари.
Срещу Понци са повдигнати общо 86 обвинения в пощенска измама, което щяло да го вкара в затвора до края на дните му. Но неговата съпруга го убеждава да приеме сделка и да пледира за виновен. На 1 ноември 1920 година Понци пледира за виновен по едно единствено обвинение и получава 5-годишна присъда във федерален затвор.
Въпреки това, когато по-късно излиза от затвора, той продължава да се занимава с измами, този път с недвижимо имущество във Флорида. След като извършва редица измами със земи под фалшивото име Чарлз Борели, Понци среща проблеми с местните власти и те го арестуват. Осъден е на една година затвор. През юни 1926 година излиза под гаранция, но избягва в Тексас, където променя външния си вид. При опита си нелегално да достигне Италия с търговски кораб, на пристанището на Ню Орлеанс Понци е заловен. Осъден е на седем години затвор.
През 1943 година той отново е освободен и се връща в Италия. Съпругата му Роуз остава в Бостън и иска развод. През 1948 година Понци получава инсулт, след който остава частично парализиран и с частична загуба на зрението. Умира на 18 януари 1949 година в болница за бедни в Рио де Жанейро.
