Всяко съвпадение с действителни лица е нарочно
Ганьо отива на море с жена си, бременната си дъщеря, зет си, майка си и брат си с неговата жена. Ще почиват на Равда, че е по – евтино от Несебър „‘ма е също толкоз убаво“.
На плажа Ганьо плаща два шезлонга и чадър „за к’о съм работил цяла година инъчи“, на висок тон пита риторично той, така че целия плаж да чуе, че може да си го позволи.
Ама понеже са много народ, опъва още три чадъра, „‘дет си ги нося в багажника на Астрата за всеки случай“.
На единия шезлонг настаняват бременната в 7-я месец. На другия Ганьо сяда с майка си. Около тях, под сянката на резервните три чадъра, опъват хавлиите си останалите роднини, нищо че главите им вече идват в краката на хората зад тях.
Ганьо е ларж. Не пести пари. На висок тон казва: „Ох, котьо. Кеф цина няма“.
Поръчва на жена си бира от капанчето на плажа за 3,90. Вика й: ‘Земи и една цаца“.
От едната порция яде цялата рода. Жена му носи и една малка минерална вода, от която пие цялото семейство.
Ганьо известява, че му се пикае. Жена му го праща в морето. След три минути победоносно излиза от водата като Нептун, на когото целият плаж дължи по 50 стотинки.
Ганьо е горд. Победил е две природни сили. Пали цигара. Фасът хвърля в пясъка с думите:“ За к’о си плащам…“
Stay tuned
