Съединените щати ще изпратят повече войски в източноевропейските държави членки на НАТО, включително в Полша и Румъния, ако руският президент Владимир Путин предприеме инвазия в Украйна, заяви в сряда президентът Джо Байдън.
САЩ няма да изтеглят войските си от бившите съветски републики, за да деескалират напрежението с Русия, каза той по време на пресконференция по повод годишнината от встъпването си в длъжност.
Напрежението нараства през последните месеци на фона на струпването на руски войски в близост до границата с Украйна, съобщава сайтът „Military Times“.
„Няма да се разположим за постоянно“, каза Байдън, но подчерта, че „имаме свещеното задължение по член 5 да защитаваме тези страни, тъй като те са част от НАТО“.
САЩ са „силно загрижени“ за случващото се в Украйна, въпреки че страната не е член на НАТО. Според Байдън, Владимир Путин не иска пълномащабна война в Украйна. Русия се готви да предприеме действия по отношение на Украйна, въпреки че не смята, че руският президент е взел окончателно решение. В случай на нахлуване на Русия в Украйна достъпът на Москва до международната банкова система може да бъде ограничен.
„Не съм толкова убеден, че той е сигурен какво ще направи“, каза Байдън. Той добави: „Моето предположение е, че той ще нахлуе“.
Коментарите на Байдън бяха направени часове, след като държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен по време на посещението си в Киев обвини Русия, че планира да подсили намиращите се над 100 000 военнослужещи близо до украинската граница и предположи, че броят им може да се удвои „в сравнително кратък срок“.
Русия изпрати неуточнен брой военнослужещи в своя съюзник Беларус, който също има обща граница с Украйна, за големи военни учения следващия месец.
Президентът на САЩ заяви, че вярва, че решението ще бъде „единствено“ на Путин, и намекна, че не е напълно сигурен, че руските служители, с които преговарят висши съветници на Белия дом, са напълно информирани за намеренията на Путин.
„Под въпрос е дали хората, с които разговарят, знаят какво ще направи той“, каза Байдън.
Според него, едно „незначително нахлуване“ би предизвикало по-малък отговор, отколкото пълномащабно нахлуване в Украйна, като заяви, че „е много важно да държим всички в НАТО на една и съща страна“. По-късно по време на пресконференцията Байдън се опита да поясни, че има предвид невоенни действия като кибератака, които биха били посрещнати с подобен реципрочен отговор.
Междувременно Украйна заяви, че е подготвена за най-лошото и ще преживее каквито и трудности да се появят на пътя ѝ. Президентът призова страната да не изпада в паника.
Посещението на Блинкен в украинската столица се състоя два дни преди той да се срещне в Женева с руския външен министър Сергей Лавров. Това се случва след поредица от безрезултатни разговори миналата седмица, които не успяха да намалят нарастващото напрежение.
През последните седмици руската военна активност се увеличава, но САЩ не са стигнали до заключението дали Путин планира да нахлуе или демонстрацията на сила има за цел да изтръгне отстъпки в областта на сигурността без реален конфликт.
Байдън, който разговаря два пъти с Путин миналия месец, заяви, че му е дал ясно да разбере, че Русия ще бъде изправена пред строги санкции. Според него, решението на Путин може да зависи от това „от коя страна на леглото“ ще се събуди.
Той предупреди, че в случай на военни действия ще последват санкции, които Путин не е виждал досега. „Те ще платят жестока цена веднага“ и в средносрочен и дългосрочен план, „ако го направят“.
В Киев Блинкен повтори исканията на Вашингтон към Русия да деескалира ситуацията, като изтегли силите си от граничния район – нещо, което Москва категорично отказва да направи. Освен това държавният секретар обяви, че когато двамата с Лавров се срещнат в Женева, няма да даде на Русия писмения отговор, който тя очаква в отговор на своите искания.
Междувременно високопоставен руски дипломат заяви, че Москва няма да отстъпи от настояването си САЩ официално да забранят на Украйна да се присъедини някога към НАТО и да намалят своето и на алианса военно присъствие в Източна Европа. Заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков заяви, че Москва няма намерение да нахлува в Украйна, но че исканията ѝ за гаранции за сигурност не подлежат на преговори.
САЩ и техните съюзници заявиха, че руските искания са неоснователни, че Русия знае, че те са такива и че Путин ги използва отчасти, за да създаде претекст за нахлуване в Украйна, която има силни етнически и исторически връзки с Русия. Бившата съветска република се стреми да се присъедини към алианса, макар че няма особена надежда това да стане в обозримо бъдеще, посочва изданието.
Блинкен призова западните държави да останат единни пред лицето на руската агресия и увери украинския лидер в подкрепата на НАТО, като същевременно призова украинците да бъдат силни.
„Силата ни зависи от запазването на нашето единство, което включва и единство в рамките на Украйна“, каза той на Зеленски. „Мисля, че една от дългогодишните цели на Москва е да се опита да всее раздор между и вътре в нашите страни, а ние просто не можем и няма да им позволим да го направят.“
По-рано администрацията на Байдън заяви, че предоставя допълнителна военна помощ за отбрана на Украйна в размер на 200 млн. долара. Блинкен заяви, че предстои още помощ и че тя ще се увеличи само в случай на нахлуване на Русия.
Зеленски благодари на Блинкен за помощта, която беше одобрена в края на декември, но не беше потвърдена до сряда.
Тази (военна) подкрепа говори не само за стратегическите ни планове за присъединяване на Украйна към алианса, но и за по-важното – за нивото на нашите военни сили, за нашите военни доставки“, каза той, визирайки желанието на Киев да се присъедини към НАТО.
В сряда вечерта Зеленски пусна видеообръщение към нацията, в което призова украинците да не изпадат в паника заради опасенията от евентуална инвазия. Той обаче заяви, че страната живее с руската заплаха от много години и винаги трябва да е готова за война. Държавният глава призова всички украинци, особено възрастните хора, да „дишат“ и да се „успокоят“.
Президентът на Украйна също така увери, че страната укрепва отбранителните си способности и прави всичко възможно за разрешаване на кризата по дипломатически път.
„Украйна не иска война, но винаги трябва да е готова за нея“, заяви Зеленски.
От Киев Блинкен планира кратко пътуване до Берлин за разговори с германски и други европейски съюзници преди предстоящата в петък среща с Лавров.
Вашингтон и неговите съюзници оставиха отворена вратата за евентуални по-нататъшни преговори за контрол на въоръженията и мерки за изграждане на доверие с цел намаляване на потенциала за военни действия.
Рябков обаче настоя, че не може да има смислени разговори по тези въпроси, ако Западът не се вслуша в основните руски искания за неразширяване на НАТО с официален отговор. Той заяви, че руските искания са „пакет и ние не сме готови да го разделим на различни части, да започнем да обработваме някои от тях за сметка на бездействието по други“.
Блинкен обаче заяви, че такъв официален отговор няма да има. „Няма да връчвам документ на външния министър Лавров. Трябва да видим къде се намираме и дали остават възможности за продължаване на дипломацията и за продължаване на диалога“, каза той.
Администрацията на Байдън и нейните съюзници обвиняват Путин, че е създал кризата, и казват, че той и руснаците трябва да решат дали да нахлуят и да понесат тежки икономически последици.
Русия отхвърли призивите за изтегляне на войските си, като заяви, че има право да разположи силите си, където пожелае на собствената си територия. Тя също така отхвърли твърденията на САЩ, че подготвя операция, която да използва като претекст за намеса.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
