„Bella Ciao“: Кратка история на антифашисткия химн, с който евродепутати изразиха протеста си срещу Орбан

„Това не е Евровизия“. Така председателят на Европейския парламент Роберта Мецола се обърна към евродепутати от левицата, докато се опитваше да ги укроти. Те поздравявайки гостуващия унгарски премиер Виктор Орбан с шумно изпълнение на класическия антифашистки химн Bella Ciao, пише в свой репортаж The Guardian.

Песента, която се превежда „Сбогом, красавице“, има дълга история на Стария континент и е символ на протестите срещу политическото потисничество.

Песента е разказ от името на партизанин, който се събужда една сутрин, знаейки, че трябва да изостави любимата си, за да се бие с врага, знаейки, че няма да се върне и да я види никога повече.

В песента се казва:

Ако умра като партизанин, погреби ме
Погреби ме, горе в планината
Под сянката на някое красиво цвете
Така че като минат непознати
да си кажат: Какво красиво цвете
Цветето на партизанин,
загинал за свободата

Песента е класически антифашистки химн, който се пее всяка година на 25 април в Италия за отбелязване на края на фашистката диктатура на Бенито Мусолини и германската нацистка окупация. Но това, което малцина вероятно знаят, е, че през последните години песента се превърна в химн на антиправителствените протести в Иран, по време на барикадите и антиправителствените протести в Украйна, пее се от протестиращите за правата си жени в Полша, че дори е излъчвана и от минарета на джамии в Турция.

Нещо повече – от Чили до Хонг Конг, че дори и на протестите на „Окупирай Уол Стрийт“ песента се превърна в химн, изразяващ копнежа за свобода.

Песента е използвана и в редица филми, като популярността ѝ бе отново върната в испанския сериал на Netflix Значителното използване на песента в испанския сериал La Casa de Papel (Обирът), един от най-хитовите сериали на компанията. Чрез ремиксите си песента стигна и до дансингите на нощните клубове в целия свят.

Истинската история за произхода на песента, обаче не е съвсем изяснена. Най-старият известен запис на мелодия, наподобяваща песента, датира от 1919 г. Тя е създадена от родения в Одеса акордеонист Мишка Зиганов, като различни изследователи търсят корените му във френската, еврейската или далматинската народна музика. Версията на Зиганов обаче е само инструментално изпълнение и в нея няма текст.

Песента с текст се появява в средите на италианската съпротива в периода 1943-45 г., сред оризищата в североизточната част на италианската долина По. Разказвачът в нея обаче не е мъж, а жена, която събира ориз и оплаква тежката си съдба.

Това предполага, че става въпрос за стара народна песен от 19 век, която обаче е политизирана в периода на Втората световна война, но въпреки това, в последните години изследователи изказват версията, че всъщност „партизанската“ версия е доста по-стара от народната.

Скептици изразяват и мнението, че „партизанската“ версия може да се е появила и след края на съпротивителната борба, тъй като има оскъдни доказателства, че тя някога е била изпята от истински партизани.

Дори ако Bella Ciao е била изпята от някои партизани от Абруцо, както твърди италианският историк Чезаре Бермани, тя вероятно не е била популярна сред съпротивителното движение. Повечето партизани биха били по-склонни да пеят по-радикалния ляв химн на бригадите „Гарибалди“, Fischia il Vento (Вятърът свири), който се основава на руска мелодия и предвещава идването на „червена пролет“.

В епохата на Студената война Bella Ciao, със своя неясно дефиниран враг и акцент върху романтиката над идеологията, се превърна в по-консенсусен химн, с който да се помни борбата срещу фашизма.

Изборът на песен от евролевицата е свързана с обвиненията срещу унгарският президент в подкопаване на демократичните ценности, особено по отношение на върховенството на закона, правата на малцинствата и имиграцията. Освен това критиките му към подкрепата на ЕС за Украйна и топлите му отношения с руския президент Владимир Путин засилиха напрежението с Европейския съюз през последната година.