Докато в Давос по време на Световния икономически форум и в дните преди и след него президентите на САЩ и на Франция Доналд Тръмп и Еманюел Макрон разиграваха драмата „Войната на боговете“, две съседни на Франция страни сякаш започнаха да се ориентират към прагматичен алианс в ЕС, отбелязват италиански медии, сред които АНСА, „РАИ Нюз“, „Ти Джи ком 24“, „Скай Ти Джи 24“, както и европейските медии „Политико“ и „Евронюз“.
В Рим в петък се състоя междуправителствена среща на върха между Италия и Германия. Срещата бе планирана отдавна и се проведе във великолепната римска държавна резиденция „Вила Дория Памфили“. Не всеки гостуващ на Джорджа Мелони лидер е удостояван с честта да бъде приет именно там. Миналата година Мелони прие в тази резиденция британския крал Чарлз Трети, кралицата на Йордания Рания, а година преди това там беше приета испанската кралска двойка. Миналата година пак в същата вила Мелони посрещна и премиерите на Гърция и Албания, както и президента на Турция за двустранни междуправителствени срещи. Сега бе ред на Мерц да разгледа внушителната вила и нейните градини.
Това е втора визита на германския канцлер в Рим, откакто той дойде на власт в Германия през пролетта на миналата година. По време на първото му посещение той бе приет от Мелони в двореца „Киджи“ – канцеларията на италианските премиери в центъра на Рим. Иначе двамата лидери имаха възможност да разговарят в кулоарите на срещите на Европейския съвет, на срещите на върха на Европейската политическа общност в Тирана и в Копенхаген. Те редовно се виждаха и по време на срещите на страните от Коалицията на желаещите, подкрепящи Украйна. Мелони и Мерц участваха и в срещи в по-тесен формат за Украйна, състояли се в Берлин, Париж или Лондон. Двамата лидери придружиха заедно с още няколко техни европейски колеги украинския президент Володимир Зеленски, когато той посети Вашингтон за среща с Тръмп след преговорите на американския президент с руския му колега Владимир Путин в Анкоридж в Аляска, припомнят италиански медии и световните агенции, сред които ДПА, Франс прес и Ройтерс.
Сега Мерц и Мелони бяха придружавани по време на срещата на върха между Германия и Италия в Рим от общо 21 министри от двете страни, посочва „Политико“.
Любопитното е, че срещата се състоя седмица, след като Мелони бе на визита в Токио за разговори с японската си колежка Санае Такаичи. Тогава анализатори припомниха, че през Втората световна война Италия и Япония бяха на една и съща страна на фронта, дефинирана от някои като „погрешната страна на историята“. По повод срещата на Мелони и Такаичи в интернет се завъртяха шеги, че ако към тях се присъедини и германският лидер, ще има възпроизвеждане на общия фронт между Германия, Италия и Япония от Втората световна война.
Междуправителствената среща на върха между Германия и Италия се състоя в период от годината, в който обичайно се провеждат срещи на върха между Франция и Германия с цел отбелязване на годишнината от подписването на двустранния договор за приятелство между Франция и тогавашната Западна Германия, известен като Елисейския договор. Той беше парафиран на 22 януари 1963 г. в Елисейския дворец в Париж от тогавашните лидери на Франция и на Западна Германия, президента Шарл де Гол и канцлера Конрад Аденауер. След обединението на Германия договорът автоматично разшири обхвата си и за източната част на страната.
Но 63 години по-късно между Франция и Германия нещата не вървят така гладко. Двете страни, известни като „двигател на ЕС“, сега имат редица разногласия до такава степен, че неотдавна „Политико“ написа, че „френско-германският мотор на Европа се задавя“. Неотдавна Франция категорично се противопостави на сключването на споразумението за свободна търговия между ЕС и Меркосур. Германия защитава тази сделка, която ще е от полза за германския износ, докато Франция се опасява, че тя ще навреди на френските и на европейските земеделци. В последния момент Италия открито изрази резерви спрямо сделката и премина към лагера на Франция. Това забави парафирането на договора. Италия получи гаранции от Европейската комисия в защита на селскостопанския си отрасъл и в крайна сметка премина в лагера на Германия. Споразумението бе подписано на 17 януари в Парагвай. А у Берлин и Париж остана горчивината от разнобоя в позициите помежду им относно договора, който междувременно беше блокиран в Европарламента на сесията му във френския град Страсбург. Там ЕП прие резолюция, с която поиска правно становище от Съда на Европейския съюз относно споразумението. Това означава, че ратифицирането на договора е спряно поне докато Съдът на ЕС не излезе с позиция и на практика е успех за земеделските производители от цяла Европа, които не се примириха с налагането на едно споразумение, което, както казват те, ги обрича на големи трудности, припомнят Ройтерс, ДПА и Франс прес.
Между Париж и Берлин има и напрежение относно изграждането на изтребител от ново поколение – един проект на стойност 100 милиарда евро, към който се присъедини и Испания. Работата по него започна през 2017 г., а официалното споразумение между Франция и Германия беше оповестено година по-късно. След още една година към проекта се присъедини и Испания. Целта на мащабната инвестиционна инициатива е да замени до 2040 г. самолетите „Рафал“ и „Юрофайтър Тайфун“ на трите участнички в нея. Нещата обаче не напредват с размаха на първоначалните амбиции. Търканията са във връзка с разпределянето на отговорностите и през есента се появиха информации, че Германия обмисляла да замени Франция с Швеция или дори с Великобритания в проекта, или пък да го продължи само с Испания, тъй като от Франция идвали прекалено големи проблеми, посочва „Политико“. Страните по проекта трябваше да решат до края на миналата година дали да преминат към негова втора фаза, в която ще трябва да разработят демонстрационен самолет, но в крайна сметка решението беше отложено. Споровете в тази насока произтичат от това, че Берлин смята, че Париж иска Германия да плаща повече за проекта, докато Париж смята, че Германия се опитва да извърши кражба на френска интелектуална собственост, влагана в проекта. Френски представители изтъкват, че Франция е способна сама да конструира самолет и че Германия не е способна сама да направи това. Но германски представители напомнят, че Германия има повече пари от Франция. Франция иска лидерска роля в проекта, за да може да споделя по-малко интелектуална собственост с Германия и да може да избира подизпълнители – нещо, което не се нрави на Германия, обобщава мозъчният тръст Европейски съвет за международни отношения.
А междувременно конкурентен проект за боен самолет от ново поколение между Италия, Великобритания и Япония напредва.
И докато традиционният френско-германски двигател на Европа започва да дава проблеми, германският канцлер Мерц все по-често търси партньорство с италианската министър-председателка Джорджа Мелони, гледайки на нея като на свой „втори пилот“ в управлението на ЕС, коментира „Политико“. Изданието припомня, че двамата лидери са консерватори и проатлантици, които иска да разсеят напрежението с президента на САЩ. Освен това и двамата имат и своите разочарования от френския президент Макрон. В миналото Германия традиционно се обръщаше към Франция в решаващи моменти, когато се касаеше за планове за бъдещето на ЕС, затова е показателно, че сега Мерц се ориентира към Мелони в опита си да придвижи напред ключови европейски приоритети в областта на търговията, индустрията и отношенията със САЩ. „Когато Берлин и Рим работят в тясно сътрудничество, това не е по навик, а по убеждение, защото бъдещето, свободата и способността на Европа да оформя света зависят от това“, подчертава германският външен министър Йохан Вадефул пред „Политико“
Като илюстрация на това сътрудничество е фактът, че германската оръжейна компания „Райнметал“ и италианската оръжейна компания „Леонардо“ вече имат съвместно предприятие за производство на танкове и други военни машини. Италия и Германия освен това обединяват усилия за изготвянето на нов план за съживяване на индустрията на ЕС и за разширяване на износа. Този план ще се съдържа в съвместен документ, подготвян за срещата на Европейския съвет на 12 февруари.
Любопитното е, че в миналото Италия и Германия не бяха толкова близки. Италия винаги е възприемала Германия като прекалено строга – що се касае до фискалните правила в еврозоната. Германия е възприемала Италия като част от европейския разточителен юг. В даден момент, когато премиер на Италия беше Марио Драги, той и Макрон се противопоставиха на вижданията на Германия за по-малко разходи и прокарваха идеята за общи европейски облигации с цел насърчаване на инвестициите в стратегически отрасли, а това не се хареса на Берлин. С идването на власт на консервативното правителство на Мелони, Рим започна да упреква Берлин заради прекалено меката германска миграционна политика и заради това, че подкрепя неправителствени организации, спасяващи мигранти в Средиземно море, които обаче после биват докарвани в Италия. В тези критики преди две години правителството на Мелони дори получи подкрепа от американския милиардер Илон Мъск.
Според Джанджакомо Каловини, депутат от партията „Италиански братя“ на Мелони и председател на парламентарната група в италианския парламент за италианско-германско приятелство, съюзът между Мерц и Мелони е логичен с оглед на предстоящото оттегляне на Макрон от европейската сцена след френските президентски избори догодина, пише „Политико“. „Нашите две страни имат стабилни правителства, особено в сравнение с Франция“, казва Каловини. „Ясно е, че Мелони и Мерц най-вероятно имат още дълъг път пред себе си, за да работят заедно“, посочва той.
Запазването на отношенията с Тръмп е от ключово значение и за двамата лидери, като и Мерц, и Мелони се стремят да избегнат трансатлантически сблъсъци. В тези усилия те са подкрепяни от съответните им външни министри – Йохан Вадефул и Антонио Таяни. „Джорджа Мелони и Фридрих Мерц представляват онази част от Европа, която е най-отворена за диалог с президента Тръмп“, казва Пиетро Бенаси, бивш италиански посланик в Берлин и в ЕС, цитиран от „Политико“.
В тази насока илюстрация беше реакцията и на Италия, и на Германия относно учредяването на Съвета за мир на Тръмп, допълват Ройтерс, АНСА и „РАИ Нюз“. Мелони заяви, че в сегашния му вид Съветът поражда конституционни проблеми, които възпрепятстват Италия да се присъедини към него. Италианската министър-председателка каза на общ брифинг с Мерц в петък, че е обяснила това на Тръмп. Съгласно конституцията на Италия страната може да участва в международни организации само при равнопоставеност в тях с останалите държави – условие, което според Мелони не е изпълнено в сегашния устав на Съвета, предоставящ прекалено широки правомощия на американския президент, който ще бъде председател на новия орган. Два дни преди да поясни това на съвместната пресконференция с Мерц Мелони каза в телевизионно интервю, че Италия е отворена към идеята за подобен Съвет и я дефинира като интересна, но добави, че присъединяване към него на този етап не може да има поради конституционни несъответствия.
Германският канцлер Фридрих Мерц също заяви в петък по време на съвместната пресконференция с Мелони в Рим, че Германия е готова да се присъедини към Съвета за мир, но подчерта, че не може да приеме плана в сегашния му вид. Мерц обясни, че настоящата структура на управление на Съвета е несъвместима с германската конституция. В същото време канцлерът подчерта, че Берлин е отворен за обсъждане на алтернативни форми на сътрудничество със САЩ, ако целта е да се намерят по-ефективни формати за постигане на мир в различни региони на света. По думите му подобни формати не бива да се ограничават единствено до ивицата Газа и Близкия изток, а биха могли да се прилагат и в други конфликти, включително в Украйна, отбелязва Ройтерс.
За да не си навлекат гнева на Тръмп и двамата лидери, за разлика от Макрон или от други западни страни, не отхвърлиха категорично поканата на американския президент да се присъединят към Съвета за мир, но не се и разбързаха да се присъединяват, както направиха други ръководители, навличайки си после критични коментари в техните родни страни. Нито Мелони, нито Мерц не са коментирали и открито информациите в медиите, че постоянното членство в Съвета за мир ще струва 1 милиард долара.
На общата пресконференция с Мерц Мелони също така заяви, че се надява усилията на Тръмп да доведат до успешен резултат и войната в Украйна да приключи, като добави, че ако това се случи, нейното правителство ще подкрепи идеята за присъждане на Нобеловата награда за мир на президента на САЩ, предаде АНСА. Мерц не възрази на тези думи на Мелони, които после бяха остро разкритикувани от италианската опозиция като илюстрация за сляпо подчинение на Мелони на Тръмп в момент, в който той проявява настойчивост по отношение на Гренландия и малко след като той прие без възражения медала от Нобеловата награда за мир на миналогодишната лауреатка Мария Корина Мачано, която му го подари заради стореното от САЩ във Венецуела.
В допълнение на тази обща предпазлива линия на Италия и Германия спрямо САЩ при управлението на Тръмп в Берлин германски представители вече неофициално говорят с възторг за засилващото се сътрудничество с Мелони, определяйки отношенията с Рим като надеждни, отбелязва „Политико“. Прилагателното „надежден“ напоследък обаче не се използва от германски представители по адрес на техните френските партньори, припомня изданието.
Защо Германия би могла да замени Франция с Италия като водещ европейски партньор – това е въпрос, отговор на който се опитва да даде и Аксел Шефер, депутат от Германската социалдемократическа партия, който от дълго време се занимава именно с динамиката в германо-италианските отношения. Според него „Франция при Макрон говори повече, но Италия е много по-прагматична“ и това се нрави на Германия.
Италиански представители също хвалят „добрата химия“ между Мерц и Мелони на личностно ниво, посочва „Политико“. В усилията си да се сближат Мерц и Мелони прибягват и до хиперболи. По време на първото си посещение в Рим миналата година Мерц заяви, че между двете страни има „практически пълно съгласие по всички европейски въпроси“. Мелони отвърна със същото. „Просто е невъзможно да се поставят под съмнение отношенията между Италия и Германия“, каза тя тогава. Това обаче е пресилено, предупреждава „Политико“. В действителност между двамата лидери съществуват значителни разминавания. Мелони отказа да подкрепи в крайна сметка плана, бранен от Мерц, за използване на замразени руски активи за финансиране на заем за Украйна. Италия отдавна настоява за по-разхлабена европейска фискална политика и по този въпрос е естествен съюзник на Франция, докато Германия традиционно играе ролята на блюстител на желязната дисциплина по отношение на разходите. Но дори и тук се наблюдава известно сближаване. Мелони орязва разходите в Италия, а Мерц направлява процеса по историческо увеличаване на разходите за инфраструктура и отбрана в Германия, отбелязва „Политико“.
В основата си голяма част от задълбочаващия се съюз между Мерц и Мелони е резултат от вътрешнопартийни промени, гарантиращи на двамата лидери, че те ще останат по-дълго на власт. Мелони преориентира националистическата си партия „Италиански братя“ към центъра, особено по въпросите на външната политика. Днес партията ѝ, дефинирана в миналото като крайна десница, е дефинирана вече като консервативна десница. В същото време в Германия възходът на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ принуди Мерц да измести консервативната си партия Християндемократически съюз от центъра рязко вдясно по темата за миграцията. Това също допринесе за затопляне на отношенията между двамата лидери, отбелязва „Политико“.
Въпреки това Стефано Стефанини, бивш високопоставен италиански дипломат и представител в НАТО, подчертава, че винаги ще има граници на тези отношения. „ Има редица въпроси, по които Мелони и Мерц се оказват на една и съща страна“. Но по отношение на разходите за отбрана Италия и Франция са по-близо една до друга, защото Германия има фискалния капацитет да харчи самостоятелно, докато Италия и Франция се нуждаят от възможно най-голяма финансова подкрепа от ЕС, допълва анализаторът.
Въпреки тези различия обаче Мелони се възползва от възможността да се сближи с Мерц. „Мелони осъзнава, че след като има известно напрежение в отношенията между Франция и Германия, тя може да се промъкне и да се доближи до Германия“, казва Марк Лазар, експерт по френско-италианските отношения, който преподава в римския Международен свободен университет за социални науки „Гуидо Карли“ и в Университета за политически науки в Париж.
По време на срещата си на върха в Рим лидерите на Италия и на Германия приеха документ, наречен Споразумение за засилено сътрудничество в областта на сигурността, отбраната и устойчивостта между правителството на Италианската република и правителството на Федерална република Германия, припомнят АНСА, „РАИ Нюз“, ДПА и Ройтерс. В него двете страни заявяват, че в качеството си на основателки на ЕС и на съюзници в НАТО, те споделят обща отговорност за свободата, мира и сигурността в Европа. В светлината на нарастващите глобални предизвикателства и заплахи, застрашаващи стабилността и трайния мир на европейския континент, Рим и Берлин признават необходимостта от засилено сътрудничество, преди всичко в областта на сигурността, отбраната и устойчивостта. Италия и Германия потвърждават общия си ангажимент за укрепване на съществуващите структури за сигурност, каквито са организациите НАТО, ЕС, ООН и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Те признават, че засиленото сътрудничество ще допринесе за повишаване на европейските способности за опазване на свободата, мира и сигурността на техните народи, основани на принципите на демокрацията, индивидуалната свобода и върховенството на закона. Двете страни са единодушни, че техните координирани усилия ще бъдат насочени по-специално към възстановяването на мира и сигурността в Европа.
Документът съдържа 34 точки, в които сътрудничеството между Италия и Германия е разпределено в няколко области. В областта на външната политика и на сигурността двете страни ще си сътрудничат, за да укрепят способностите на НАТО за разубеждаване и отбрана и за постигане на напредък в отбранителната подготвеност на ЕС. Двете страни ще организират редовни консултации на представители на външните им и на отбранителните им ведомства. Те ще си партнират в областта на управлението на кризи, устойчивостта на хибридни заплахи и в областта на укрепване на стабилността на демокрацията в Европа, както и с цел защита на критична инфраструктура. Сътрудничеството ще се изразява и в съвместни учения, съвместно участие в мироподдържащи, хуманитарни и стабилизационни операции и мисии, споделяне на разузнавателна информация, разгръщане на съвместни сили за определени задачи, оказване на логистична подкрепа в областта на отбраната, сътрудничество в спасителни и издирвателни операции, в реакцията на кризи, в оказване на хуманитарна помощ.
Двете страни се ангажират също и да работят за надграждането на конкретни двустранни проекти в отбраната. Това сътрудничество обхваща танкове, самоходни артилерийски системи, средства за борба с дронове, средства за водене на електронна война, средства за въздушен бой, подводни системи и военни кораби и др. Относно отбраната и сигурността в документа се припомня, че Италия и Германия си сътрудничат по няколко проекта. На първо място е този за сухопътните системи – „Панцерхаубице 2000“, в който Германия е водещ разработчик, докато Италия е партньор по модернизацията, логистиката, боеприпасите и оперативната интеграция в НАТО. Друг проект е този за боеприпасите „Вулкано“, на които Италия е водещ разработчик, докато Германия е партньор в интегрирането им в индустриален мащаб. „Райнметал“ и „Леонардо“ работят по производство и модернизация на танкове и планират също участие в бъдещи европейски проекти, включително алтернатива на срещащия редица трудности и проблеми френско-германски проект за танк от ново поколение. Италия и Германия са пълноправни партньори в консорциума, който произвежда изтребителите „Юрофайтър Тайфун“. В разработването на европейски дрон Германия и Италия финансират, разработват и ще експлоатират системата, като компаниите „Леонардо“ и „Еърбъс“, в която дялове има Германия, си споделят работата по ключови подсистеми по проекта. В проекта за многоцелеви военен хеликоптер „Леонардо“ е ключов производител, а Германия е партньор по поддръжката. Двете страни работят и по съвместни решения в областта на противовъздушната обрана в рамките на НАТО и ЕС. Относно изтребителите Ф-35 в Италия има завод за финално сглобяване и проверка, а Германия е потребител на такива изтребители. В областта на подводниците германската компания TКМС и италианската „Финкантиери“ работят заедно по ново поколение подводни системи, споделят технологии и координират поддръжката им. Двете страни участват и в европейския проект REACT за системи за водене на електронна война, както и в европейския проект ESSOR за безопасна, криптирана и съвместима военна комуникация между различни армии в Европа.
Относно Украйна в същия документ двете страни уверяват, че ще се координират двустранно и в рамките на международни формати относно начините, по които да се оказва подкрепа за Украйна в нейната отбрана срещу руската военна агресия. Те подчертават, че ще продължат да подкрепят Украйна чрез обучаване на украинските сили под чадъра на европейската мисия за военна помощ и чрез дарения от военните запаси и доставки по пътя на двустранни договори. Те ще работят и за стимулиране на отбранителното-промишленото сътрудничество с Украйна и ще подкрепят и различните международни механизми в тази насока. Двете страни заявяват подкрепа и за постигане на справедлив и траен мир в Украйна и се ангажират да предоставят силни гаранции за сигурността на Украйна, веднага щом условията позволяват това.
В документа Италия и Германия се ангажират също и да проучат възможностите за съвместни проекти в Африка с цел изкореняване на причините за незаконната миграция и за тероризма.
Преди три години Италия и Германия приеха и план за действие за стратегическо двустранно сътрудничество, както и сътрудничество в рамките на ЕС. Сега по време на срещата на Мелони с Мерц беше приет протокол към този план, чрез който той се актуализира съобразно промените в света, посочва „Евронюз“. В актуализираната версия на плана двете страни акцентират върху действия за сътрудничество не само в областта на отбраната и сигурността, но и в областта на конкурентоспособността и защитата на ключови отрасли, като например автомобилния отрасъл. Темите за сътрудничеството в областта на миграцията, културата, образованието, човешките права, медийната свобода, земеделието, мобилността, инфраструктурата, образованието, енергетиката, климата, околната среда, науката, развойната дейност, дигитализацията, изкуствения интелект, макроикономическата политика, търговската политика и космическите дейности също са включени в плана за действие.
В допълнение към съвместната им пресконференция лидерите на двете страни заявиха, че Европа трябва да направи повече за сигурността на Арктика, но без това да означава разрив в отношенията със САЩ. А Мелони изтъкна и синхрона между Италия и Германия относно Украйна и Близкия изток.
Мелони подчерта също двустранното сътрудничество в енергийната сфера и в мащабните проекти, свързващи различни региони. Конкретно тя визираше Южния водороден коридор – инициатива за транспорт на зелен водород от Южна Европа и Средиземноморието към Централна и Северна Европа. Целта на инициативата е енергийна декарбонизация и по-голяма енергийна сигурност, като Италия и Германия са ключови държави по трасето. Мелони спомена и Средиземноморската връзка – общо наименование за енергийни и инфраструктурни връзки в Средиземноморието, свързващи Южна Европа, Северна Африка и Близкия изток. Мелони спомена и Електроенергийната междусистемна връзка Италия–Тунис – подводен електрически кабел между Италия и Северна Африка. Мелони спомена и мащабния проект за икономически коридор „Индия – Близък изток – Европа,“ който трябва да свърже тези региони чрез транспортен коридор от железопътни линии и пристанища, енергиен коридор, дигитални мрежи, търговия и логистика.
В рамките на срещата на върха между Италия и Германия се състоя и съвместен икономически форум, на който оратори бяха Мелони и Мерц. В изказването си Мелони по-конкретно подчерта защо връзките между двете им страни са силни. „През 2024 г. нашият стокообмен надхвърли 150 милиарда евро. През първите 9 месеца на 2025 г. италианският износ за Германия нарасна с 2,9 %, а вносът от Германия също се увеличи – с 1,6 %. Днес над 2000 италиански предприятия развиват трайно дейност в Германия, като генерират общ оборот, който почти достигна 90 милиарда евро и който, очевидно, осигурява заетост на десетки хиляди хора. Става дума за икономическо и производствено партньорство със стратегическо значение – не само за нашите икономики, но, както вече отбелязах, за цяла Европа. Защото заедно ние на практика сме пулсиращото сърце на европейската индустрия. От силата на нашите производствени системи зависи една много съществена част от мощта на самия европейски континент, една много съществена част от неговата надеждност като индустриална сила и една много съществена част от способността му да оказва влияние върху глобалните геоикономически и геостратегически баланси“, изтъкна Мелони.
Ако трябва да се обобщи на каква основа почива „бракът по сметка“ между Германия и Италия, то обяснението е просто. Самата Мелони неведнъж е казвала, че италианската индустрия е взаимосвързана с германската и ако Германия има проблеми, те рефлектират и върху Италия. Силните връзки с ръководството на страна, с която икономическата взаимосвързаност е голяма, винаги са от полза. Същевременно Италия се позиционира като мост между ЕС и САЩ на Тръмп. Досега Тръмп, измежду всички европейски лидери, никога не е критикувал Мелони. За Мерц е от полза да има партньорство с лидер, който не си навлича гнева на Тръмп по най-различни въпроси, както често пъти се случва например с френския президент Еманюел Макрон.
Още международни новини – четете тук
