За всички, обявяването на оставката на първия министър на Шотландия Никола Стърджън дойде като шок. Но тя е жена, която обича да пише собствената си история.
В продължение на месеци Стърджън бе измъчвана от решения, които не е взела сама. От решението на Върховния съд, че тя не може да проведе втори референдум за независимост на Шотландия без одобрението на правителството на Обединеното кралство, до вътрешните препятствия около Националната здравна система, проблемите с образованието и транспортът, който стана все по-неблагоприятен.
И така, в една мрачна сутрин, тя овладя контрола върху собствената си история с деликатно взривена политическа бомба. Стърджън оставя партията си без явен приемник и много нерешени предизвикателства. Тя подчерта също, че на 52-годишна възраст има много дълъг път пред себе си.
Суперлативите към нея заваляха както от поддръжници, така и от противници, описвайки първата жена първи министър на Шотландия, като „страхотна“, „несравнима“, „неуморна“. Тя успя да изведе партията си до политическо господство, продължило почти десетилетие
Речта, в която обяви оставката си беше похвалена за своята честност и смирение. Особено в контраст с неотдавнашните оставки на министър-председателите на Обединеното кралство. Тези, които са запознати с чувствителността на Стърджън, бяха наясно и с паралелите с бившия премиер на Нова Зеландия Джасинда Ардърн, към която Стърджън изпитва силни симпатии.
Това, че Стърджън е готова да напусне ролята, която заемаше, откакто безпроблемно замени Алекс Салмънд през 2014 г., не е тайна. В продължение на 18 месеца тя правеше редовни намеци за бъдещето си след Холируд. Тя каза пред Vogue през октомври 2021 г., че тя и нейният съпруг са обмисляли да станат приемно семейство. А пред Guardian, през август 2022 г. каза, че очаква с нетърпение „да не се чувства така, сякаш е на публично изложение през цялото време“.
Всичко това изглеждаше смущаващо за политик, който също твърдеше, че е готов за битката за втори референдум и законопроекта за равенството между половете.
Съобщението за оставката ѝ беше изненада
Въпреки че Стърджън е последователно твърда в защитата на нейните реформи, близки до нея признават колко трудни са били последните няколко седмици на безмилостни и все по-лични критики към нея, осъждащи дълбоко феминистките ѝ убеждения.
Безпогрешната способност на Стърджън да „говори човешки“ я доведе до публика отвъд Шотландия, особено по време на ежедневните й брифинги за Covid – 19. Тя остава един от малкото политици в Обединеното кралство, разпознаваеми само с първото си име – нещо, с което не се ползва от никой от потенциалните й наследници.
Въпреки че нивото на обожание към Никола Стърджън се е успокоило след връхната точка на „Николоманията“ по време на предизборната кампания през 2015 г. тя редовно е обкръжена от обожаващи я и понякога разплакани почитатели, изискващи селфита. Стърджън все още остава популярна и доверена фигура сред шотландците.
В речта си тя горещо благодари на „моето семейство SNP“, партията, към която се присъединява още като 16-годишна през 80-те години на ХХ век. Това става във време, когато подкрепата за независимост на Шотландия е маргинална, а членството не служеше за изграждане на кариера в политиката.
Лично вдъхновение за младите политици
Стилът на Стърджън често е критикуван за това, че поддържа сплотена група около себе си – за разлика от непокорния двор на предшественик й Салмънд. Има редовни оплаквания, както от холирудските, така и от уестминстърските групи, че тя не успява да се ангажира с реда на партията.
Това отчасти може да се обясни с личността ѝ. Тя описва себе си като естествено сдържана и срамежлива, но говори за дълбоко лични преживявания – от спонтанен аборт до менопауза. Тя казва, че се чувства задължена като първата жена в офиса да „премести малко циферблата”.
Междувременно по-млади жени политици я поздравяват и я считат за лично вдъхновение. Социалните медии са изпъстрени със заявления на млади жени, че не биха помислили да влязат в обществения живот без нейния пример.
Тези, които познават добре Стърджън, подчертават нейните коментари относно поляризацията на шотландската политика. Те хвалят нейната проницателност в разпознаването на точката, превърнала се в бариера за промяната.
Докато въпросът за шотландската независимост остава в задънена улица, Стърджън заяви, че решението й да се оттегли се крие в това, което тя смята за правилно „за страната, за моята партия и за каузата за независимост, на която съм посветила живота си“.
„Когато и да спра да бъда първи министър“, каза Никола Стърджън пред „Гардиън“ през август 2022 г., „ще бъда сравнително млада. Това не е много вярно за мен, но животът след политиката не ме притеснява“.
Текстът е публикуван в „Гардиън“, преводът е на ДЕБАТИ.БГ.
Още международни новини – четете тук
