Преди да стане първи президент на Русия, Борис Елцин беше първи секретар на градския комитет на КПСС в Москва. В ония години, на Перестройката, в България излезе негова книга, в която, цитирам по памет, пишеше горе-долу следното: Не мога да профучавам с „Волга“-та по московските улици, да получавам специално снабдяване, след като знам, че в същия момент някъде около мен някоя майка няма аспирин за детето си. Защото ме е срам.
През юни 91-а Елцин беше избран за президент на Русия, а към края на август група комунисти, кагебисти и генерали затвориха в една вила в Крим действащия президент на СССР Михаил Горбачов и обявиха извънредно положение в опит да спасят империята.
По улиците на Москва хората излязоха масово и скандираха „Фашизм не пройдет“ („Фашизмът няма да мине“). Елцин оглави съпротивата, след което превратаджиите бяха арестувани, а КПСС – забранена.
Сега същите, а може би вече други руснаци, викат фашизъм на всичко, което не се нрави на Путинова Русия. Диалектика.
В България в онези августовски дни превратът беше посрещнат с възторжена радост от русофилите, потомствените комунисти, кагебисти и бъдещите путинисти. Те видяха в пуча доказателство, че Съветският съюз е жив, жизнен и че се види краят на играта на демокрация, почнала през 89-а.
Ядец. Съветският съюз беше неспасяем. Сурна се в пропастта.
Видях Елцин на живо през 1999 година в Москва. Вече беше болен, трудно говореше и се готвеше да сдава властта. В т.нар. Бял дом, сградата на Съвета на Русия, не спазих указанията на охраната, не си оставих мобифона, който тогава струваше цяло състояние и той, не щеш ли, звънна баш по време на официално събитие. Гардовете ме накачулиха веднага, ама се разминах само с уплах.
Все едно, детайл. Елцин опита да измъкне руснаците от дупката на комунизма, но не се получи. КГБ и номенклатурата си направиха реставрация по учебник, в която и той накрая беше просто пионка.
Днес руснаците го мразят почти колкото и Горбачов, ако не и повече и боготворят новия господар – Владимир Владимирович Путин. Това е същото както и отношението към Александър II Освободител. Крепостните го намразват, понеже дарената свобода им е непотребна.
Русия при Елцин залезе като велика сила. Но руснаците получиха шанс да имат свбода, да се радват на нещата както се радват другите хора по света. Това трая кратко.
Разкостването на Русия, алчността и късогледието на Запада изтикаха напред Путин. Той се опря на имперското. За повечето руснаци това се оказва по-доброто решение. Тези с пари и възможности, както и някои други, които не искат да живеят така, се преселват на Запад. Останалите изглеждат доволни.
Путин отиде в другата крайност – на конфронтация с останалия свят. Анексира Крим, води война в Украйна и Сирия, плаши комшиите, зъби се на Америка. Набутва Русия в изолация, в каквото не е била и при Ленин и Сталин.
Пропагандата му по нищо не отстъпва на тази от времето на СССР. Според нея излиза, че руснаците живеят 10 пъти по-добре, отколкото при Елцин, а сравнение със съветските времена никой не смее да прави, понеже на народа е внушено, че тогава е било най-прекрасно.
Но всичко не е много по-различно от преди 30 години. Няма аспирин за децата.
Само дето никой вече не го е срам.
