Повече от 20 години у нас се води спор за двата печални паметника на несъществуващата вече Съветска армия в двата ни най-големи града София и Пловдив. Тези паметници стоят на възможно най-натрапчивите места в двата града и са едно от първите неща, които виждат както децата ни, така и чуждестранните посетители на София и Пловдив. Темата за премахването им от десетилетия разделя българското общество.
Обединяващото и в двата случая е, че и софийският и пловдивският общински съвети преди повече от 20 години гласуват с голямо мнозинство и двата паметника да бъдат премахнати, но тогавашните кметове Стефан Софиянски и Спас Гърневски не намират сили да го направят. Не намират сили да го направят и техните наследници, както ясно се вижда от изявлението на кмета на столичния район „Средец“ Трайчо Трайков пред бТВ.
„Ние се опитахме да катализираме процеса за премахването на Паметника на Съветската армия, но от 2 години не се допуска за разглеждане в общинския съвет доклад по темата“, каза той.
Трайков допълни, че дори и в днешната конфигурация на управлението, нито на държавно, нито на общинско ниво няма енергия да се придвижи нещо по темата с премахването на спорния монумент.
„Ако е валидно решението от 1993 г., то тогава кметът на столична община може да се идентифицира с това решение, според което се възлага на кмета на столична община да премества фигури. Значи вариантите са два – ако това решение е валидно, тогава кметът трябва директно да се задейства. А ако не е валидно, трябва да се допусне за разглеждане доклада на „Демократична България“, който упълномощава и възлага на кмета“, обясни Трайчо Трайков.
Припомняме, че усилията за демонтирането на Паметника на съветската армия, се засилиха след началото на военната офанзива на Русия в Украйна. Станаха по-интензивни и протестите на привържениците на Украйна пред паметника, наричан от тях с алтернативното име МОЧА (Монумент на окупационната червена армия), а също и действията на защита на паметника от страна на поддръжници на Русия.
В интервю за ДЕБАТИ.БГ журналистът Иво Инджев съобщи, че според него причината да не се стига до реални действия за отстраняване на паметника са липсата на политическа воля и страх от Русия. Той напомни, че подобен монумент няма никъде в Европа, а мнозинството софиянци са съгласни с отстраняването му. България е единствена държава с паметник на окупационна армия.
Не е ясно е защо след като вече има издадено решение за премахване на паметника още през 1993 година, този символ, на една изчезнала вече империя, продължава да се извисява над столицата ни. Това е ясен признак за малодушието на управляващите и знак, че все още не може да се отървем от това срамно минало. Дали става дума за страх или някакви други зависимости е друг разговор.
Вандализъм или трибуна за изразяване на недоволството на хората
Паметникът, който се намира в центъра на София, редовно е използван като основа за рисуване на графити с най-различна политическа тематика. Наричани от някои вандалски прояви, те често са израз на общественото недоволство относно определени събития и действия, в които е намесена Русия или бившият вече Съветски съюз. Особена популярност придобиват няколко арт интервенции с обществени и политически послания, направени от 2011 г. насам. В кратка хроника ви представяме ви най-запомнящите се от тях:
Най-оригиналният начин, по който бе изрисуван монументът, бе през юни 2011 г. Тогава неизвестни стрийт арт саботьори оцветиха скулптурите на войниците като герои от американски комикси. Супермен с пистолет, злодеят Жокер, помощникът на Батман – Робин, Дядо Коледа с бинокъл и дори символът на „Макдоналдс“ – клоунът Роналд, бяха сред героите, в които преобразиха руските воини. Съветското знаме се превърна в американско, а под скулптурата беше изписан надписът: „В крак с времето“. Лозунг, който се пренесе върху безброй тениски и дори стана мото на една от кандидат-кметските кампании в София.
През нощта на 10 февруари 2012 г. върху лицата на съветските войници от паметника бяха сложени маски на британския революционер Гай Фокс, които се ползват като символ на хакерската група „Anonymous“. Паметникът на Съветската армия този път бе приел вида и значението на „Паметник на анонимната армия“.
На 17 август 2012 г. на главите на фигурите бяха сложени разноцветни качулки от поддръжници на руската пънк група Пуси Райът (Pussy Riot), като израз на протест заради делото срещу трите момичета, които бяха осъдени заради „молитва“ срещу Владимир Путин в катедрала в Москва. Посланието на разноцветните качулки бе адресирано до Посолството на Русия, българското правителство, парламента и медиите. „Група човеци“, както се подписват извършителите на акта, целяха да приковат вниманието върху процеса и невинността на трите млади жени.
През същата година паметникът осъмна покрит изцяло в розова боя и с надпис на чешки: „Bulharsko se omlouvá!“ („България се извинява!“). Поводът този път е инвазията на войските на Варшавския договор в Чехословакия и и краят на политическата либерализация в Чехословакия, наречена Пражката пролет. България, като част от комунистическия блок, е първата страна, настояла за военна интервенция в Чехословакия, и последната след 1990 г., която се извинява за участието си в потушаването на Пражката пролет.
На 23 февруари 2014 г. паметникът осъмва с надписи „Слава Українi“ („Слава на Украйна“) и „Капутїн“ и изрисувано над тях знамето на Украйна. Скулптурните фигури на войник и знамето над него също са боядисани в цветовете на Украйна – синьо и жълто. Тогава боядисания паметник става Снимка на деня в Евронюз със заглавието: „България: „Слава на Украйна“, а причината бяха протестите в Украйна по това време.
В по-късни години около паметника се инсталираха камери, осигурени и платени от руското посолство у нас с цел да се хващат и арестуват осквернителите. Около важни дати той се охранява и от МВР.
Сходна ситуация и в Пловдив
Около паметникът на Съветската армия в Пловдив, наричан галено от пловдивчани „Альоша“, също често се вихрят дискусии дали не трябва да бъде премахнат. Мненията са на двата полюса и през годините са се правели немалко опити за отстраняването му.
Последният такъв е от февруари тази година по предложение на партия КОД, които настояват идеята да бъде разгледана спешно на фона на агресивната политика на Путин към Украйна.
Една от основните причини за недоволството на хората, е че паметникът на Альоша се намира над паметника на Апостола на свободата – Васил Левски, което е не само нелогично, но и подлага под съмнение националното ни самосъзнание, а именно да предпочитаме чужд символ пред безспорно най-великият и почитан българин. Не е приемливо в суверенна държава паметник на чужда армия да е разположен по-високо и на по-централно място от националните символи.
Също като софийският му събрат и Альоша е трибуна за изразяване на граждански позиции. Той е осъмвал с червено наметало и запушена уста, с транспарант „Тотев вън!“ (визирайки бившият кмет на града), и е заливан е с червена боя.
В основата и на двата казуса стои проблемът с националното ни достойнство. Трудно е да обясним на децата си, защо в другите държави централните паметници са на техните най-важни царе и революционери, а у нас най-важните паметници са на една чужда армия, която безцеремонно окупира България, и принадлежат на една империя, която вече така или иначе се разпадна. Разбира се става дума за Съветския съюз.
Интересно е, кога българското общество ще намери сили да премести и двата паметника в Музея на социалистическото изкуство, където им е мястото. Вероятно това ще стане, когато се превърнем в европейски народ, а не постсъветска маса от зомбирани хора с ненадживян комунизъм в главите си.
