През последния месец сме свидетели на това как президентът Румен Радев умишлено бави връчването на мандата за съставяне на правителство. Сред обществото се ширеше очакването (очевидно и президентът смяташе същото), че дори и да няма правителство, народното събрание ще работи интензивно в името на България и интересите на българските граждани като приеме изключително важните закони, свързани с бюджета, Шенген, еврозоната и Плана за възстановяване и устойчивост. За съжаление тези очаквания не се сбъднаха. Изненадващо, победилата в изборите с по-малко от 2% партия ГЕРБ категорично отказа да сформира парламентарни комисии и да започне истинска парламентарна дейност с мотива, че това трябвало да се случи едва след като има съгласие за правителство. Разбира се, правителство доминирано от ГЕРБ.
Когато беше сформиран този парламент стана абсолютно ясно, че е съставянето на правителство ще се окаже много трудна задача. Въпреки това, в обществото се таеше надежда, че дори и да не се състави парламент, то в рамките на 2-3 месеца биха могли да се приемат споменатите по-горе изключително важни и спешни за страната ни закони. Това беше и смисълът президентът да бави технически връчването на мандата и по този начин да печели време, в рамките на конституцията, именно за приемането на тези закони.
Обаче се натъкнахме на една малко неочаквана спънка от политически и личностен характер. Внезапно, след сформирането на парламента, и след „джентълменското споразумение“, с което ПП-ДБ отстъпиха и дадоха председателското място в НС на ГЕРБ, а те от своя страна забравиха да им дадат председателското място в комисията по правни въпроси, изведнъж лично председателят на партия ГЕРБ Бойко Борисов и неговите говорители, започнаха да твърдят, че няма как да се приемат закони, ако няма съгласие за правителство. Това твърдение има политическа логика, но то е формално и житейски невярно, защото парламентът спокойно би могъл да приема закони без да има правителство. Нещо, което се случи в предишния парламент.
Именно по време на предишния парламент, без да има излъчено правителство, хартиената коалиция между ГЕРБ, ДПС и БСП промени избирателния закон и практически ликвидира машинното гласуване. Но далеч по-интересно е, защо от ГЕРБ отказват да работят по законите за еврозоната и Шенген, след като сами тръбят наляво и надясно, че много държат на прозападната ориентация на България, както и на влизането ни в еврозоната и Шенген. Тук и по-неопитните наблюдатели биха забелязали сериозно разминаване между думите и делата им. Защото въпреки горещо заявяваната си прозападна, проевропейска и прошенген ориентация, с действията ГЕРБ на практика спъва движението на България на запад към европейските ѝ партньори.
При това положение, усилията и на партиите на Промяната, и на президента, са напълно обречени и няма да доведат до нищо смислено. Сега пред ГЕРБ има две възможности. Първата е да направи правителство с Доган и Слави, със скрита или явна подкрепа на БСП и „Възраждане“. Втората възможност пред ГЕРБ е за пореден път да се провали в опита си за съставяне на правителство. И в двата случая – и при нови избори и при евентуално съставяне на правителство на ГЕРБ, ДПС и ИТН, президентът няма смисъл повече да се бави в името на несъществуващата воля за приемане на така важните закони. Най-целесъобразно е да започне връчването на мандатите и да не се правят повече опити да се спира политическото време.
Още актуални коментари – четете тук
