Пловдив е един от българските градове, които често намират място в световните медии. Този път британската национална медия Би Би Си, в секция „Пътешествия“, публикува интересен материал за града. Ето какво пише:
Вторият по големина град в България Пловдив има интересна репутация. В момента, в който слезете от автобуса, усещате духа на града. Хората ходят бавно. Изглежда сякаш имат цялото време на света. Трафикът не е толкова хаотичен, колкото в София. Когато стигнете до центъра, преминавайки през парка, ще видите възрастни мъже играят шах, а други са се събрали и се веселят. Огромни вековни дървета пазят сянка в горещите дни.
През 2019г. Пловдив бе Европейската столица на културата, заедно с Матера в Италия. Стигнете ли до Капана, ще видите млади хора, които седят по кафенетата и си говорят спокойно. А красивите рисунки по сградите допълват пейзажа. В кафене, близо до джамията Джумая в центъра на града, по-възрастни пловдивчани прекарват часове. Дори и котките в стария град изглежда не бързат за никъде. Ако питате местните защо всичко е толкова спокойно, те ще ви отговорят: „Пловдив е айляк“.
Думата „айляк“ не се използва много извън Пловдив, въпреки че датира в българския речник още от края на 19-ти век. Тя има турски произход и означава „безделие“.
Обикновено думата върви заедно с глагола „бичим“, което означава „удрям“ или „режа дърво“. Идеята за удряне, разбиване напомня, че айлякът всъщност е активно действие. Ако искате да практикувате айляк, трябва да отделите време за себе си, да се откъснете от ежедневните си грижи.
Какъвто и да е произходът на думата, в съвременен Пловдив „айлякът“ си има собствено значение – нещо, което не трябва да се превежда, а да се живее.
Когато питате някой пловдивчанин какво е „айляк“, той ще ви отговори с шега:
„Вървят си пловдивчанин и испанец. Испанецът пита: „Какво е айляк?“. Мислил пловдивчанинът и му отговорил: „Това е като вашата „мянана, маняна“, но без стрес“.
За хората от града, айлякът е способността да намерите време за себе си, било то да закусите с приятели или да гледате фонтаните. Айлякът е време, в което да се насладите на околната среда. Според пловдивчаните, айлякът е още свобода на духа.
В София смятат айлякът за хипстърски маниер. Аз също бях скептичен, затова хванах автобуса от София и отидох да „бича айляк“ в Пловдив. Там разговарях с д-р Светослава Манчева, антрополог. Родом от Кърджали, Светослава е един убеден айляк. Тя живее в Пловдив от 10 години и не мисли да си тръгва.
„Много хора идват да живеят тук, защото е айляк“, каза тя.
За Манчева айлякът се корени в дългата история на Пловдив на културното многообразие. Историкът Мари Нюбергер описва как градът е бил процъфтяващ търговски център през 19 век. От всички градове в Османската империя, той бил на второ място след Истанбул и бил дом на евреи, гърци, българи, роми, арменци и славяни, които съжителствали мирно. Манчева казва, че айлякът е отговор на предизвикателството да живееш заедно с непознати. „Става въпрос за намиране на собствено пространство в града“, каза тя.
Историческите сведения за кафенетата в Пловдив през 19-ти век ги описват като места, където занаятчиите и търговците са се смесвали и където времето минавало бавно. Българският поет от 19-ти век Христо Данов неодобрително пише как хората прекарват по цял ден в кафенета. Хората отиват в кафенето, пише той, да пушат, говорят, пият кафе и „нетърпеливо очакват да залезе слънцето, за да могат да преминат към сливова ракия“.
Чужденците също разбират уникалното спокойствие в Пловдив. В своя разказ от 1906 г. британският пътешественик Джон Фостър Фрейзър е заинтригуван от ритъма на живот в Пловдив (тогава наричан Филипополис):
„Представете си следното. Градина, осветена от много лампи. А под дърветата безброй маси. На тях стои целият Филипополис, пият кафета, пият бира и литри вино. В единия край на градината има малка сцена Унгарска група свири… Беше неделя вечер и Филипополис се забавлява“.
Антроположката Манчева смята, че айлякът е да намериш своето място в града – да отделиш време за едно кафе, да си намериш кътче на уединение в парка, на някоя пейка или където и да било, където можеш да си пуснеш музика, да се видиш с приятели или просто да си стоиш.
Според тези, които са усвоили айляка, няма по-добър начин на живот.
Айлякът означава, че въпреки трудностите в живота, може да се абстрахирате и да се чувствате добре. След няколко дни в Пловдив, вече не бях толкова скептичен и се научих да бича айляк. Избягах от стреса. Получи ми се лесно и разбрах, че всичко може да се случи без напрежение.
