След проведените дискусии днес по време на Националния съвет за тристранно сътрудничество не се постигна единодушна подкрепа по проектите на бюджетните закони. Традиционно бизнесът критикува част от текстовете, представени от правителството, заложени в проектите за държавен бюджет, на здравната каса и на общественото осигуряване.
Както вече стана ясно минималната работна заплата от 1 април се увеличава от 650 лева на 710 лева. Финансовият министър Асен Василев още съобщи, че правителството обмисля на определен етап тя да се обвърже със средната заплата, макар че това все още да не е заложено като текст. От бизнеса критикуват увеличението на заплатата, като посочват, че няма реална обосновка за това действие. Бизнесът също така възразява и срещу намерението на правителството от 1 април да увеличи минималният осигурителен доход на 3400 лв.
Промишлената палата, от своя страна, напомня, че бизнесът продължава да плаща първите 3 дни от болничните на своите работници, което е в тежест за него.
„Тази мярка беше временна само за 2010 г. и оттогава вече за дванадесета поредна година се планира продължаване на действието й“, посочва организацията. От там настояват да се върне старият режим, при който работодателите плащат само първия ден.
От Промишлената палата също така се обявяват категорично против заложеното отрицателно салдо на бюджета, като посочват, че кризата с коронавирус не трябва да се използва за прекомерно разходване на публични ресурс. Тя е против и правителството да разпределя толкова висок дял от БВП като настоява той да се свали до 35%.
От Българската стопанска камара изразяват позиция, че е по-добре да бъдат заделени повече средства за доболнична помощ, а не за болнична, както и изтъкват, че осигурителните вноски, които държавата внася за осигурените от нея лица – 34 лева, не съответства на разходите, които се правят за тях.
Организацията изтъква, че не е съгласна с увеличението на обезщетението на втората година от майчинството от 650 на 710 лева, тъй като така майките се задържат извън пазара на труда и губят квалификации. Според тях по-ключово е да се осигурят достататъчен брой места в детските градини. Те критикуват и посочването на пенсиите с и без ковид добавка в доклада на НОИ, като се мотивират, че ковид добавката не е действително пенсионно плащане. Камарата критикува и наличието на 3 различни бюджета, които ще бъдат приложени в рамките на една година, като според тях това води за несигурност за бизнеса и за направата на инвестиции.
Конфедерацията на работодателите и индустриалците прилага само становище по бюджета на здравната каса, като посочват, че с настоящия бюджет не се разрешава проблема с недостига на средства, които да покриват разходите за доставка и предлагане на така наречените реуимбурсни лекарства.
Асоциацията на индустриални капитал (АИКБ) също изразява несъгласие с дългия период на майчинство, както и с увеличението на обезщетението за втората година от него. От там не са съгласни с вдигането на минималния осигурителен праг за земеделските стопани до 710 лв. Посочват също така, че увеличението с 25% на обезщетението за безработицата без връзка с размера на осигуровките, става фактор, който може да повлияе демотивиращо за връщането на работа. От АИКБ още посочват, че заявеното увеличение за поддръжка на администрацията е в противоречие със заявеното съкращаване на държавни служители с 15%.
От АИКБ още призовават управляващите да обмислят решението си детските градини да станат изцяло безплатни за родителите, тъй като това няма да реши проблема с неналичието на достатъчно места.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
