Сред външнополитическите кръгове се разпространява афоризмът, че Пакистан преговаря със Запада, насочил пистолет към собствената си глава. Президентът на Турция Реджеп Ердоган актуализира тази уникална техника за договаряне, като държи насочен един пистолет към Запада, а другия притиска към собствената си глава, пише анализаторът Боби Грош в „Блумбърг“.
През последните две години Ердоган умишлено се противопостави на партньорите на Турция в НАТО, като се присъедини към своя противник Русия. Последствията, напълно предвидими, са изолацията на Турция в Сирия и Либия, където интересите на Анкара са в пряк конфликт с тези на Москва.
Сега, когато конфликтът придобива кинетичен характер с десетки убити от руски бомби турски войници, отговорът на Ердоган е да се насочи срещу Запада, като заплашва да отвори пътя на милиони бежанци да се отправят към Европа. Предполага се, че става въпрос за искане на повече европейски пари за настаняване на бежанци на територията на Турция и, вероятно, на помощ от НАТО за военните цели на Ердоган в Сирия.
Първият въпрос не изглежда нерешим – Турция вече е домакин на повече от 3,7 милиона бежанци и се подготвя за огромен нов приток вследствие на боевете в Идлиб. Въпреки че Европа предоставя значително финансиране за грижите за бежанците в Турция, тя може и трябва да направи много повече за споделяне на тежестта. Стотиците хиляди, които бягат от Идлиб, са в особено лошо състояние, като на всичкото отгоре са заплашени и от измръзване.
Ердоган нанася на Турция голяма вреда, заплашвайки с бежански потоци в опит да заглуши европейската критика срещу собственото си безразсъдство, като например военната му офанзива миналата есен срещу кюрдските групи в североизточна Сирия. Когато европейските служители изразиха основателни опасения, че настъплението отваря нов фронт във вече безнадеждно сложната гражданска война и ще навреди на международните усилия за победа над „Ислямска държава“, президентът предупреди:
„Ако определите нашата операция като нашествие, ще отворим границите и ще ви изпратим 3,6 милиона бежанци“.
Случаят за военна помощ в Сирия е по-труден. Ердоган не обърна внимание на съветите на западните държави срещу настъплението в Североизточна Сирия и заплаши с „османски шамар“, ако американските войски му попречат. Сега иска да използва американски ракети батареи „Пейтриът“, за да предпази своите войници от ударите на руските военновъздушни сили. Това са същите батареи, които миналата година отказа в полза на руските системи С-400.
Реакцията на администрацията на Тръмп беше подходящо предпазлива: несъмнено подкрепа, но без военни ангажименти.
По искане на Анкара НАТО свика среща, за да обсъди ситуацията по силата на член 4 от Договора, според който държава-членка може да поиска консултации, ако почувства, че нейната териториална цялост, политическа независимост или сигурност са застрашени. Тъй като първите две условия не са налице, Анкара може да излезе с твърдението, че изходът от битката за Идлиб ще има последици за сигурността не само на Турция.
Трудно да си представим, че други членове на алианса ще се включат в конфликта. По-вероятно е да настояват за дипломатическо решение, като призоват президента Владимир Путин да присъства на срещата на върха на 5 март по Идлиб, заедно с Ердоган, германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон.
Ердоган опитва обичайната си тактика за преговори с Путин, предупреждавайки, че отношенията между Анкара и Москва ще се влошат заради Идлиб. Турция рискува да остане без приятели в момент, когато икономиката ѝ е в застой, а ескалация на напрежението с Русия би застрашило скорошното ѝ икономическо възстановяване.
Путин знае, че Ердоган не смее да дръпне нито един от двата спусъка.
Заб: Заглавието е на „Дебати.бг“.
