Неотдавна лидерите на ЕС говореха за голяма сделка за реформиране на валутния си съюз. Това не се случва. Европейските министри на финансите току-що одобриха пакет от реформи за укрепване на паричния съюз. Техният план е далеч от това, което е необходимо.
Новите предложения не са безполезни – всички стъпки за по-доброто подготвяне на еврозоната за справяне със следващата финансова криза са добре дошли. Но очевидно не успяват да се справят с най-важните слабости на системата: застраховка на депозитите и фискална политика.
Повечето икономисти са съгласни, че еврозоната се нуждае от съвместна застраховка на депозитите, покриваща баланси до 100 000 евро (114 000 щ.д.). Това ще завърши европейския банков съюз и ще помогне да се преодолее вариантът слабите банки да дестабилизират правителствата, които ги подкрепят, свързващ националните правителствени финанси и банките, които не успяват. Но министрите отново не измислиха план. Работната група ще помисли и ще докладва през юни. Европа мисли за това в продължение на шест години.
Валутният съюз също се нуждае от малък бюджет за еврозоната, за да помогне за стабилизиране на страните, страдащи от изолирани шокове. Европейската централна банка определя паричната политика за зоната като цяло, така че тя не може да подкрепи отделна държава в рецесия, което прави необходим такъв фискален механизъм. Франция и Германия сякаш са постигнали съгласие по идеята, но опозицията от другите изглежда я е блокирала.
Министрите се съгласиха да променят Европейския механизъм за стабилност, спасителния фонд на еврозоната. И тук, обаче, реформите не са смели. Министрите на финансите искаха да улеснят държавите, които имат по принцип стабилни фискални позиции, да се възползват от кредитна линия, когато условията го изискват – но промените оставят правилата, прикрепени към тези заеми, ненужно строги. На практика кредитните линии вероятно ще бъдат достъпни само за държави, които нямат нужда от тях.
Имало ли някакъв напредък? Малко. Европейската комисия и Европейският механизъм за стабилност се договориха за по-ясно разделение на труда. Министрите финализираха споразумение за укрепване на общия фонд, който управлява банките в беда. Съгласиха се да насърчат използването на клаузи за колективно действие в нови облигации; те правят преструктурирането на дълга по-лесно, ако се окаже необходимо.
Това е нещо – но голямата сделка за реформата в еврозоната не се вижда никъде. Когато дойде следващата рецесия, ЕС може да плати цената.
