Тази година се очакваше топ лидерските позиции в Европейския съюз да бъдат силно политизирани.
Националните предпочитания на Франция и Германия не само, че не бяха уважени, но и силните властови блокове в Европейския парламент се опитаха да наложат своите предпочитани кандидати.
И все пак политическите компромиси, свързани с номинирането на нови лидери, бяха толкова сложни, че предпочитани кандидати се оказаха хора, които дори не проведоха кампании.
Германският министър на отбраната Урсула фон дер Лейен, която ще бъде председател на Европейската комисия, и Кристин Лагард, бившият френски финансов министър, който ще ръководи Европейската централна банка, излязоха напред.
От друга страна, онези кандидати, които проведоха интензивни кампании – Манфред Вебер от Европейската народна партия и Франс Тимерманс от Партията на европейските социалисти, както и Мишел Барние (преговарящият от името на ЕС за Брекзит), не успяха да съберат подкрепа.
Сблъсъците между воюващите фракции, водени от Германия, в лицето на канцлера Ангела Меркел, и Франция, в лицето на президента Еманюел Макрон, отблъснаха идеите и политическите предложения, а извадиха на преден план националистическите интереси на държавите членки.
Това е важно, защото следващите лидери на ЕС ще трябва да се справят с вътрешните и външните предизвикателства. Парламентарната аритметика след изборите ще изисква по-голям компромис от всякога по отношение на законодателството, дори когато въпроси като Брекзит продължават да разделят правителствата.
Външните предизвикателства включват заплахите от митата на президента Доналд Тръмп, рискът от война в Близкия изток и нарастващата сила на Китай.
По време на такива кризи европейските институции могат лесно да загубят доверие, ако лидерите не са в състояние да се противопоставят на големите държави членки.
Кристин Лагард, която е президент на Международния валутен фонд в продължение на почти десетилетие, знае не едно или две неща за управлението на международните организации. А Урсула фон дер Лейен има богат политически бекграунд.
Жозеп Борел, испанецът, номиниран за върховен представител за външната политика на ЕС, е дипломат в тежка категория, който не се страхува да се противопостави на Тръмп.
Присъствието на жени по високите етажи на европейските институции, несъмнено е добро решение.
Съществува обаче опасност, когато настъпи време за гласуване от страна на членовете на Европейския парламент, да бъде повдигнат въпросът за легитимността на тези кандидати.
Те може да заподозрат, че някои от номинираните са прекалено ангажирани с националната политика, или с политически партии, а това да възпрепятства постигането на консенсус.
Урсула фон дер Лейен се ползва с политическата подкрепа на Меркел и нейната партия ХДС, а нейният леко турбулентен момент като министър на отбраната може да се разглежда като недостатък.
Мартин Шулц от германската социалдемократическа партия вече я нарече „най-слабият“ член на германското правителство.
Едно обаче е сигурно: тези, които искат по-силна и по-интегрирана Европа, ще имат известни трудности да си изяснят бъдещето с тези лидери – дори, ако жените, управляващи Комисията и ЕЦБ, сами по себе си са добри кандидатури.
Кампанията за спечелване на избирателите едва сега започна.
