Почти осем седмици след като Владимир Путин изпрати войски в Украйна, с нарастващи военни загуби и безпрецедентна международна изолация на Русия, малък, но нарастващ брой служители по върховете на Кремъл тихо поставят под въпрос решението му да започне война.
Редиците на критиците по върховете на властта остават ограничени и са разпределени между високи постове в правителството и държавния бизнес. Според десет души, пряко запознати със ситуацията, инвазията е била катастрофална грешка, която ще върне страната с години назад. Всички те говорят при условие за анонимност, тъй като се страхуват от отмъщение.
Засега тези хора не виждат никакъв шанс руският президент да промени курса си, нито пък перспектива за каквито и да били значителни предизвикателства пред него в Русия. Все повече разчитайки на стесняващия се кръг от твърдолинейни съветници, Путин отхвърля опитите на други официални лица да го предупредят за разрушителната икономическа и политическа цена, казват те.
Някои от тях заявиха, че все повече споделят опасенията на служители на американското разузнаване, че Путин може да прибегне до използване на ядрени оръжия, ако се сблъска с неуспех в кампанията, която смята за своя историческа мисия.
Със сигурност подкрепата за войната на Путин остава значителна сред голяма част от руския елит, като много голяма част от него приема публично и в частен план разказа на Кремъл, че конфликтът със Запада е неизбежен и че икономиката ще се адаптира към мащабните санкции, наложени от САЩ и техните съюзници. И обществената подкрепа остава силна, тъй като първоначалният шок и смущенията от санкциите отстъпиха място на един вид сюрреалистична стабилност в Русия.
Въпреки това все повече високопоставени вътрешни лица смятат, че ангажиментът на Путин да продължи инвазията ще обрече Русия на години на изолация и засилено напрежение, което ще доведе до осакатяване на икономиката ѝ, компрометиране на сигурността ѝ и намаляване на глобалното ѝ влияние. Няколко бизнес магнати направиха завоалирани изявления, в които поставиха под въпрос стратегията на Кремъл, но много влиятелни играчи се страхуват от все по-широкото потискане на инакомислието, за да изразят публично опасенията си.
Каква цена ще плати Русия за войната на Путин?
Скептиците бяха изненадани от бързината и обхвата на реакцията на САЩ и техните съюзници, като санкциите замразиха половината от резервите на централната банка на стойност 640 млрд. долара, а чуждестранните компании се отказаха от десетилетни инвестиции и прекратиха дейността си почти за една нощ. Те са изненадани и от постоянно разширяващата се военна подкрепа за Киев, която помага на усилията му да отблъсне руското настъпление.
Високопоставени служители са се опитали да обяснят на президента, че икономическото въздействие на санкциите ще бъде опустошително и ще заличи двете десетилетия на растеж и по-висок жизнен стандарт, които Путин осигури по време на управлението си, твърдят запознати със ситуацията.
Путин е отхвърлил предупрежденията, като е заявил, че макар Русия да плати огромна цена, Западът не му е оставил друга алтернатива, освен да води война, твърдят хората. Публично Путин твърди, че „икономическият блицкриг“ се е провалил и икономиката ще се адаптира.
Президентът остава уверен, че обществеността е зад него, а руснаците са готови да понесат години на жертви в името на визията му за национално величие, казват те. С помощта на строгия контрол върху капитала рублата възстанови по-голямата част от първоначалните си загуби и макар че инфлацията да скочи, засега икономическите сътресения остават сравнително ограничени.
Путин е твърдо решен да продължи борбата, въпреки че Кремъл трябваше да намали амбициите си от бързо и мащабно превземане на голяма част от страната до изтощителна битка за района на Донбас в източната част на страната. Според това мнение, ако се задоволи с по-малко, Русия ще бъде безнадеждно уязвима и слаба пред заплахата, която се вижда от САЩ и техните съюзници.
Според двама души през седмиците след началото на инвазията кръгът от съветници и контакти на Путин се е стеснил още повече дори от ограничената група хардлайнери, с които той редовно се консултираше преди това. Решението за нахлуване е взето от Путин и само шепа хора, включително министъра на отбраната Сергей Шойгу, началника на Генералния щаб Валерий Герасимов и Николай Патрушев, секретар на Съвета за сигурност на Русия, казват източниците.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков не отговори веднага на молбата за коментар за тази статия. Външният министър Сергей Лавров не даде директен отговор на многократните въпроси дали Русия може да използва ядрено оръжие в Украйна в интервю, публикувано във вторник.
Критиците не виждат признаци, че Путин е готов да обмисли съкращаване на инвазията предвид загубите или да направи сериозни отстъпки, необходими за постигане на примирие. Като се има предвид пълното му господство в политическата система, алтернативните възгледи намират почва само в частния живот.
Ограничената информация е допринесла за грешната преценка на Кремъл в първите дни на офанзивата, който е заложил на по-широка подкрепа сред украинските войски и официални лица, както и на по-бърз военен напредък, твърдят запознати. Руският лидер също така е подценил украинския си колега, като първоначално го е възприел като слаб.
Според запознати с преговорите, милиардерът Роман Абрамович, който помогна за посредничеството в неуспешните засега мирни преговори, е трябвало да разколебае Путин в убеждението му, че украинският президент Володимир Зеленски, бивш комедиен актьор, ще избяга от страната след началото на инвазията.
Според Андрей Солдатов, експерт по руските служби за сигурност, в основния наследник на КГБ, Федералната служба за сигурност, разочарованието от досегашния неуспех на инвазията нараства. Според запознати други служители там са очаквали, че боевете ще продължат не повече от няколко седмици.
Разорен олигарх, казва, че санкционираните милиардери нямат влияние върху Путин
Досега само един високопоставен служител е скъсал публично с Кремъл заради инвазията: Анатолий Чубайс, непопулярният архитект, участвал в приватизацията през 90-те години на миналия век и пратеник на Кремъл по въпросите за климата. Той напусна страната, а Путин го отстрани от поста му.
На други, които са искали да напуснат – включително на шефа на централната банка Елвира Набиулина – е било казано, че трябва да останат на поста, за да помогнат за справянето с икономическите последици, твърдят запознати със ситуацията. Някои по-нископоставени служители са поискали да бъдат преместени на работа, която не е свързана с разработването на политики, казаха хората.
Високопоставени служители са заклеймили напусналите страната като „предатели“
Част от бизнес магнатите, на много от които бяха конфискувани яхти, имоти и други активи в рамките на санкциите, наложени от САЩ и техните съюзници, критикува войната, без обаче да споменават Путин.
Металургичният магнат Олег Дерипаска нарече войната „лудост“ в края на март, като заяви, че тя е можела да приключи „преди три седмици чрез разумни преговори“. Той предупреди, че боевете могат да продължат „още няколко години“.
Някои представители на елита настояват за още по-твърда позиция. След като говорителят на Кремъл Дмитрий Песков защити известен телевизионен водещ, напуснал страната в дните след инвазията, чеченският силовак Рамзан Кадиров – чиито войски се сражават в Украйна – го упрекна в недостатъчен патриотизъм.
„Путин изгради режима си главно върху подхранването на обществената подкрепа, което му даде възможност да контролира елита“, каза Татяна Станоева от политическия консултант R.Politik. „Няма място за разногласия или дискусии, всички трябва просто да се справят и да изпълняват заповедите на президента и докато Путин държи ситуацията под контрол, хората ще го следват.
Всичко за войната в Украйна – четете тук
