Никога не е било достатъчно на руския президент Владимир Путин просто да управлява страната като почти абсолютен монарх. По време на своето 21-годишно управление за Путин беше еднакво важно да предаде на останалия свят предложението на Русия – един вид „послание на националната марка“, тоест нещо, което беше загубено, когато Съветският съюз престана да бъде глобален дистрибутор на ултралевите идеали.
Настоящата и най-вероятно най-новата версия на руската марка е „разумен консерватизъм“, както го изрази Путин на неотдавнашната пленарна сесия на дискусионния клуб „Валдай“ – годишна среща на представители на интелектуалния елит, които се отнасят към руския лидер със симпатия или интерес .
Тъй като огромните приходи от петрол и газ в началото на този век позволиха на Русия да се държи по-настоятелно на международната сцена, Путин и неговата пропагандна машина, която винаги е била настроена към мисленето на техния шеф, опитаха няколко различни концепции: бастион на борбата с тероризма (от 2001 г., когато Путин предложи помощта си на Джордж Буш след атаките на 11 септември), „енергийна суперсила“ (този термин е използван за първи път по отношение на Русия през 2006 г.), една от водещите сили на развиващия се незападен святт (именно в Русия, страните от групата БРИК, която по-късно се превърна в БРИКС, проведоха първата си среща в този формат – също през 2006 г.).
Нито една от тези конструкции не притежаваше силата на съветската идеология и нито една от тях не успя да се задържи в реалния свят. Шокирани, но все още убедени в своята мощ, Съединените щати в началото на 2000-те не бяха готови да третират Русия като равноправен съюзник. „Имаме много изкопаеми горива“ се оказа доста непривлекателно послание. А траекториите на растеж на страните от БРИКС се разминават толкова много, че многополярността на света, която едва е започнала да се очертава, бързо прерасна в съперничество между Китай и Съединените щати. Следователно, в стремежа си към „послание към света“, Путин в крайна сметка се съсредоточи върху консервативната идеология и „традиционните ценности“. Той заговори за Русия като бастион на консерватизма още в края на 2013 г. в годишното си обръщение пред парламента на страната – само няколко месеца преди анексията на Крим да ознаменува неговия решителен разрив със западния свят.
В речта си, както и в коментарите си на срещата на клуба „Валдай“ на 21 октомври, Путин перифразира думите на руския философ Николай Бердяев, който, усещайки, че руснаците се нуждаят от интелектуална алтернатива на болшевишкия „революционизъм“, пише през 1918 г.:
„Смисълът на консерватизма не е, че предотвратява движението напред и нагоре, а че предотвратява движението назад и надолу, към хаотичен мрак, връщане към състоянието, което предхожда формирането на държави и култури.“
От гледната точка на Бердяев консерватизмът е точно обратното на болшевизма и Путин се опита да облече собствената си версия на консерватизма в същото облекло:
Гледайки какво се случва в редица западни страни, с удивление научаваме домашните практики, които, за щастие, самите ние, надявам се, сме оставили в далечното минало. Борбата за равенство и срещу дискриминацията се превръща в агресивен догматизъм на ръба на абсурда, когато великите автори от миналото – като Шекспир – вече не се преподават в училищата и университетите, защото те, тези идеи, там се смятат за изостанали. Класиците са обявени за изостанали, неразбиращи значението на пола или расата. В Холивуд пускат бележка как и за какво да се направи филм, колко герои от какъв цвят или пол трябва да има. Получава се по-лошо от отдела за агитация и пропаганда на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз.
Сякаш руският лидер живее в затворения свят на тръмповите социални мрежи и се опитва да съгласува прочетеното с неудобните спомени от съветската си младост и философските трудове на Бердяев отпреди век. Но Путин многократно е казвал, че не използва интернет, спомените му от съветските времена са предимно сантиментални – поне ако се съди по неговата политика – и преразказването му на цитата на Бердяев за важността на консерватизма не включва едно важно допълнение:
Смисълът на консерватизма е в пречките, които поставя пред проявленията на животинско-хаотичните елементи в човешките общества. Тази стихия винаги се движи в човека и е свързана с греха.
Изобщо не съм привърженик на идеологията на „пробуждане“ ( идеология, която се основава на повишено внимание към въпросите на социалната, расовата и половата справедливост – бел.ред.) , но опит за свързване на съвременния прогресизъм с греховния „животинско-хаотичен елемент“ в човешката природа ми се струва преувеличено. Възможно е с известна обосновка да се сравни с левия догматизъм на съветския модел – но не и с маниакалната, насилствена енергия на болшевишката революция, която Бердяев отхвърли, защото от негова гледна точка това беше енергията на смъртта.
Когато Путин говори за консерватизъм, няма усещането, че когато наближава 70-те си години, той се е превърнал в консервативен мислител. По-скоро изглежда, че е чувал много за определени медийни феномени, предимно от американски произход, и ги е използвал, за да развие своята презентация – предложение за онези хора на Запад и извън него, които отхвърлят социалния прогресизъм. От гледна точка на тази публика, политиката на идентичност трябва да се основава на националност, а не на раса и пол. За тези хора суверенитетът и сигурните граници са важни, те се страхуват от феминизма и презират половото и сексуалното разнообразие. Путин се стреми да демонстрира на тези хора, че неговият режим е бастион на „традиционните ценности“, очевидно просто защото вижда ниша, която засега не се използва от западните правителства и медии- както навремето съветските лидери видяха удобни за тях възможности в западните леви движения и кампаниите за защита на мира.
Веднага след като съветското ръководство престана да се надява на световна революция, търсенето му на съюзници придоби опортюнистичен оттенък. Същото може да се каже и за действията на Путин. Нищо, което е постигнал от идването му на власт, не му дава правото убедително да претендира за статут на морален водач и да учи другите на християнските ценности. За Путин е важно Русия да защитава нещо, за да служи като пътеводна звезда за тези, които живеят извън нейните граници. При липса на такава мисия Русия е обикновена държава и Путин не може да приеме такъв статут. Сега, когато консерваторите се отказват от политическите си позиции след поражението на Доналд Тръмп и след поредица от изборни провали в Европа, от Испания до Германия, Путин разбира, че западните консерватори се нуждаят от приятел като него – може би малко необичаен съюзник, но едва ли просто ще отблъскват човека, който може да заповяда на убийци да ви отровят.
Руските пропагандни медии веднага подеха идеята на Путин. В новинарската програма „Вести“ на държавния телевизионен канал речта на Путин на заседанието на клуб „Валдай“ беше наречена „най-важната“ реч – представяне на руската „национална идея“.
Като умерен консерватор не мога да се заставя да споделя този ентусиазъм. Дясноцентристите сега са в толкова плачевно положение, че на Запад Путин вижда изключително удобна възможност на този фланг – не само на популисткия крайнодесен фланг на политическия спектър. И няма какво да се празнува. Освен това си струва да се помисли и какво се случи с по-ранните концепции на Путин за глобалната роля на Русия: той никога не се е отличавал с умението да отстоява най-перспективните идеали.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
