Турският лидер Реджеп Ердоган спечели нов мандат, като почерпи и нова сила от двойната победа в парламентарните и президентските избори през миналото лято. Сега, по-малко от година по-скъсно, той е изправен пред своеобразен референдум относно управлението си. В момент на икономическо пропадане на страната, неговите противници работят съвместно в усилието да отправят укори към него и неговото ислямистко движение преди местните избори на 31 март.
Какво прави изборите специални?
Турската опозиция рядко има координационна стратегия. Този път, обаче, втората по големина опозиционна група в парламента, Народната демократична партия /НДП/, която се фокусира върху правата на малцинствата, избра да разпростре активността си отвъд Турски Кюрдистан, който е нейната твърдина, и да подкрепя кандидатите на опозиционния блок, воден от по-голямата Републиканска народна партия /РНП/. Това доведе до очаквания за оспорвана надпревара в столицата Анкара и търговския център Истанбул и до заплаха за четвъртвековната хегемония в тези градове на Ердогановата Партия на справедливостта и развитието и нейните предшественици.
Какво стои зад хода на НДП?
Това е желанието да се отвоюват обратно над 100 общини на югоизток, в които избраните кметове бяха свалени от правителството и стотици кюрдски политици бяха вкарани в затвора заради предполагаеми връзки с Кюрдската работническа партия, ПКК. Смятана от турското управление за терористична организация, тя винаги се е борила за автономия на кюрдските региони в Турция на приливи и отливи от 1984 година насам. Кюрдите са около една пета от турското население. НДП трябваше да изтърпи масиран тормоз, откакто през 2015 година спечели достатъчно гласове, за да влезе в парламента.
Каква е реакцията на Ердоган?
Както при последните избори, Ердоган се обърна към националистическите сентименти на турците с предупреждения, че сепаратисткиге аспирации на кюрдите застрашават интегритета на Турция. В зле прикрита заплаха към кюрдските политици той се закани да смени всички общински служители, които са замесени в терористични или криминални актове. Самият Ердоган е свалян от неговия кметски пост в Истанбул през 1998 година, след като е бил обвиняван в разпалване на религиозна вражда, за което той лежа 4 месеца зад решетките.
Ердоган каза още, че „Анкара е твърде важна, за да се даде в ръцете на хора, заподозрени в сенчест бизнес“, което се отнася до твърденията на обвинението, че кметският кандидят на РНП Мансур Явас е нарушил своя адвокатски дълг. Явас отрича да е сторил нещо нередно.
Колко зле е икономиката?
Страната е в първата си рецесия от десетилетие насам. Безработицата към края на 2018 година бе 13,5% – деветгодишен рекорд. Бушуващата инфлация принуди правителството да отвори сергии, които продават хранителни и други стоки с намаление, за да подпомогне бедните срещу влиянието на срива на турската валута миналата година. Пътят надолу бе начертан и от противопоставянето със САЩ относно бъдещето на подкрепяните от Вашингтон кюрдски сили в Сирия и на американския пастор, задържан в Турция по обвинение в тероризъм.
Желанието за потребление у населението пък е спаднало до най-ниското си ниво от глобалната финансова криза през 2008 година досега.
Заб: Заглавието е на „Дебати.бг“.
