„Блумбърг“: Западът тласка света в ръцете на Путин

Колкото повече напрежение създава президентът на САЩ Доналд Тръмп в съюзите, създадени след Студената война, които поддържат световния ред, толкова по-необходим става президентът на Русия Владимир Путин, пише в анализ Хенри Мейър от „Блумбърг“.

В края на ежегодната демонстративна изява за инвеститорите, която започна в неговия роден Санкт Петербург, в Русия пристигнаха лидерите на четири от 10-те най-големи икономики в света – Германия, Япония, Франция и Индия . Те в продължение на една седмица ще водят отделни преговори с шефа на Кремъл. Путин също така ще приеме новия специалист по външна политика на Китай, вицепрезидента Ван Цъшян, и директора на Международния валутен фонд Кристин Лагард.

По думите на руски официални лица основното сред тези мероприятия ще стане срещата на Путин с президента на Франция Еманюел Макрон, който, както и японския премиер Шиндзо Абе, е почетен гост на форума. След продължаващите не една година санкции, които бяха наложени заради събитията в Украйна и които Макрон поддържа, а също и затягането на санкциите на САЩ заради предполагаема намеса в изборите, Тръмп, излизайки от ядрената сделка с Иран и предизвиквайки възмущение в другите световни държави, предостави на Путин възможност за сближаване с Европа през този месец.

„Русия се намира сред тези страни, за които решението на Тръмп за Иран се оказа много изгодно – каза Клиф Купчан, ръководител на нюйоркската аналитична компания „Eurasia Group“ – Путин усеща възможност да предизвика разцепление сред страните на Запада и да се избави от положението на отхвърлен“.

Путин, който през март удържа внушителна победа на изборите и беше преизбран за нов мандат, може отново да се похвали с твърде скромен икономически ръст след падането на цените на петрола и след като поради санкциите, въведени след анексирането на Крим през 2014 г., в страната настъпи най-продължителната рецесия през цялото му 18-годишно управление. Сложното е превръщането на геополитическото влияние в крайно необходимите чуждестранни инвестиции, след като САЩ наложиха безпрецедентни санкции на компанията „Русал“, един от най-големите работодатели в Русия, откъсвайки по този начин алуминиевия гигант на милиардера Олег Дерипаска от световните пазари и понижавайки цените на руските акции.

Минаха времената, когато перспективите за ръст на най-големия в света доставчик на енергийни ресурси способстваха за привличането на Петербурския ежегоден икономически форум такива титани от света на бизнеса като Рекс Тилърсън, Джейми Даймън и Лойд Бланкфейн. Тази година в програмата на форума присъстват само няколко шефове на американски публични компании, чиито акции се котират на фондовите борси, независимо от това, че неотдавна пристигналия в Русия посланик на Тръмп Джон Хънтсмен не постъпи като неговия предшественик и призова към участие във форума.

Макар през първите три месеца в сравнение с предишната година икономиката на Русия отбеляза ръст от 1,3%, тези показатели вече трето четиримесечие поред не съответстват на прогнозите. По прогнозата на Световната банка ръстът на икономиката в периода до 2020 г. ще бъде не по-малко от 2% годишно, което е много под нивото, което е необходимо на Путин, за да изпълни целите си – да постигне в средата на следващото десетилетие Русия да влезе в петте най-големи икономики в света и да повиши „замръзналото на едно място“ жизнено равнище в страната.

„Русия поставя чуждестранните инвеститори пред интересен философски избор –  каза Тим Еш, стратег по развиващите се пазари на лондонската компания „BlueBay Asset Management LLP.“ – макроикономическите показатели – ниско равнище на държавния дълг, ниско равнище на бюджетния дефицит, печалба по сметките на текущите операции – явно показват, че трябва да се „купува“. Но никой не знае кой или какво ще последва и ще попадне под санкции“.

Кремъл се радва, че 40-годишният Макрон, бивш инвестиционен банкер, който се е родил тогава, когато 65-годишният Путин започнал кариерата си в КГБ, няма да се поддаде на натиска от страна на съюзниците, препоръчващи му да отмени посещението си, след като Великобритания обвини Русия в отравянето на бившия руски разузнавач Скрипал с нервно-паралитично вещество в Англия през март тази година.

След това обвинение последва изгонването на дипломати из цяла Европа и не само там. Но тези проблеми минаха на втори план заради иранската сделка, която Франция, Германия, Русия и Китай се опитват да спасят във връзка със заплахата на САЩ да засилят санкциите срещу Техеран и всички компании, които не ги спазват.

Макрон и канцлерът Ангела Меркел, която миналия петък посети лятната резиденция на Путин на Черно море, за да проведе с него преговори, изглежда са на едно мнение по отношение на Русия. В интервю за един от френските вестници Макрон каза, че иска да започне с Путин „стратегически и исторически диалог“, за да свърже Русия с Европа, а лидерът на Германия заяви, че днес главна политическа задача е разведряване на отношенията с Русия. Тези две държави са най-големите източници на директни инвестиции в Русия, с изключение на такива „данъчни убежища“ като Кипър.

Независимо че отношенията на европейските лидери с Путин както и преди са обтегнати поради разногласията по украинския, сирийския и други въпроси, иранската криза ги сближава. При това отношенията на Меркел с Тръмп се влошават и сега САЩ заплашват да наказват немските компании, участващи в строителството на новия тръбопровод за доставка на руски газ по дъното на Балтийско море.

„Независимо от всичко, което прави Русия, Меркел е заинтересована този диалог да остане отворен –  каза Йозеф Янинг, шеф на берлинския клон на аналитичния център „Европейски съвет за международни отношения“ – И колкото повече се влошават трансатлантическите отношения, толкова по-силна ще бъде тази реакция“.

Путин, който в понеделник прие в Сочи Нарендра Моди, премиерът на Индия, която е един от основните купувачи на руски въоръжения, в петък проведе пленарно заседание на форума. И до него седяха японският премиер Шиндзо Абе, Макрон, представителя на властта на Китай Ван Цъшян и шефът на МВФ Лагард.

63-годишният Абе използва целия арсенал на своето обаяние и дружелюбност, опитвайки се да принуди Путин да сключи договор и да разреши териториалния спор, заради който двете държави не можаха досега официално да приключат Втората световна война. Но Русия е непреклонна и неговите усилия не дават резултат, макар той да е готов на отстъпки и да поощрява инвестициите в съседната страна.

„Най-вероятно Абе ще си замине разочарован, тъй като няма да постигне нищо“ – каза Джеймс Браун, специалист по руско-японските отношения в Токийския университет „Темпъл“.

Що се отнася до Ван, неговата визита в Санкт Петербург е първото му пътуване в чужбина, след като се захвана с външнополитическите въпроси. Путин и шефът на Ван – президентът Си Цзинпин – ще се срещнат в Китай в началото на следващия месец на ежегодната среща на върха на Шанхайската организация за сътрудничество, създадена през 2001 г. в резултат на подписано споразумение за сигурност между тези две държави и четири бивши съветски републики. Миналата година членове на организацията станаха вечните съперници Индия и Пакистан.

Но тази седмица в центъра на вниманието на Путин се намира Европа – и особено Макрон. Отчитайки, че Русия не прекратява своите действия в Украйна и както и преди оказва поддръжка на сирийския лидер Башар Асад, не си струва да се очаква отслабване на санкциите в близко време. Но едностранното излизане на Тръмп от иранското споразумение предоставя на Путин неочаквана благоприятна дипломатическа възможност.

„Отчитайки, че новото популистко правителство на Италия несъмнено ще блокира каквито и да било нови санкции на Евросъюза и е възможно дори да инициира отслабване на съществуващите, за Русия в Европа внезапно възниква „по-конструктивна атмосфера“, каза Кристофър Грейнвил от лондонската консултантска компания „TS Lombard“.

По думите на Андрей Кортунов, ръководител на „Руския съвет по международни работи“ – мозъчен тръст, основан по разпореждане на Кремъл, в резултат на това Путин може да хвали форума тази година като успех. Достатъчно просто е да се появи на една сцена с най-видните участници за времето отпреди пет години, когато главният гост на форума беше само Меркел. Кортунов вижда в това важно символично събитие, което „срива опитите за изолиране на Русия“.