След опита за преврат от юли 2016г., широко разпространеният скептицизъм на САЩ подтикна турските политици да предприемат нова външна политика, при която Анкара се стреми да постигне автономия от Запада, въпреки членството на Турция в НАТО. Този начин на мислене доведе до стопляне на отношенията с Турция, увенчани със закупуването на руската противоракетна отбранителна система С-400.
Но ескалиращият конфликт около Идлиб, където Турция се опитва да разшири зоната си на влияние срещу подкрепяната от Русия сирийска армия, постави под въпрос „любовта” между двете държави.
Тежкият сблъсък с реалността дойде след шокиращата загуба на 34 турски войници при съвместно нападение на сирийската и руската армии. В отговор Анкара потърси политическа солидарност от своите съюзници в НАТО. Няколко часа след този инцидент Турция призова за консултации, съгласно чл.4 от договора. Навременната западна подкрепа беше важна за турския президент Реджеп Ердоган преди срещата му вчера с руския му колега Владимир Путин, с когото обсъдиха съдбата на Идлиб.
Но дори и извън политическия контекст, борбата за Идлиб показа по много други начини ползите от членството на Турция в НАТО. Успехът на контраатаката, извършена от турските сили, след въздушните удари по нейните войски, е тясно свързан с участието на Анкара в Северноатлантическия съюз.
Ключов пример е начинът, по който турската армия се възползва от мрежата от военни активи срещу сирийската армия. Един-единствен турски Ф-16 успя да свали два сирийски самолета Су-24, не в битка, но извън визуален обхват. Системата за въздушен контрол и ранно предупреждение на НАТО прихвана целите, предаде местоположението им и даде друга ценна информация в реално време на турския Ф-16. След това тази информация беше предадена на ракетите „въздух-въздух“ AMRAAM на борда на Ф-16, които бяха насочени към целите.
Това ниво на оперативна съвместимост, съчетано с възможността Турция да се възползва максимално от информацията, даде на турската армия явно предимство пред съперничещите сили в Северозападна Сирия. Предимството на Турция на бойното поле дори се увеличи въпреки модерните системи за противовъздушна отбрана „Панцир“, доставени от Русия. Турските въоръжени дронове успяха да извадят от строя тези активи с помощта на модерните си технологии.
Следващата фаза на конфликта в Идлиб ще бъде оформена от устойчивостта на всяко примирие, произтичащо от срещата на Ердоган-Путин в Москва. Но в действителност има малка вероятност примирието да се превърне в постоянен мир. Турските и руските интереси в Идлиб са различни.
Москва иска да предаде контрола над територията на сирийския режим; Анкара иска да запази присъствието си там, за да предотврати изострянето на хуманитарна катастрофа, но и като лост за евентуалните преговори за политическо споразумение в Сирия.
Уравнението допълнително се усложнява от прокси групите на Турция, някои от които са свързани с образуването на джихад. Русия и Сирия считат тези групи за терористични. Бъдещето на Идлиб зависи от тези продължаващи разногласия. Спорът между Турция и Русия предполага нови конфликти.
В резултат на това турските политици вероятно ще бъдат принудени да преразгледат позицията си за бързото разширяване на военното сътрудничество на Турция с Русия. От ключово значение ще бъде съдбата на С-400. Трудно е да си представим, че Анкара напълно би използвала тази система, която предизвика санкции от САЩ, във време, в което отношенията им с Русия, поне над Сирия, остават взривоопасни.
