Българо-финландската филмова продукция, която разказва за едно българско село в близост до границата с Турция – известно като „Великия портал” за мигрантите и бежанците, които искат да стигнат до Западна Европа – беше избран да открие Международният филмов фестивал за човешките права „Един свят” в Брюксел.
Лентата, в която се примесени документалистика и фантастика, е първата българска продукция, която е селектирана да участва във фестивала. Филмът дебютира на Международния фестивал на документалния филм в Амстердам, пише „Болкан инсайд”.
Режисьорът Тонислав Христов направи сензация с проекта, който изследва чувствата, причинени от бежанската криза, сред местното население, което живее в селата по европейската граница, в момент на нарастващ национализъм и ксенофобия.
Разказва се за един пощальон в Голям Дервент – бедно селце с около 50 жители, разположено на няколко километра от българо-турската граница.
Иван решава да се кандидатира за кмет на селото през 2015-та с идеята да приема сирийски бежанци, за да възроди живота в селото.
Жителите на Голям Дервент обаче, които са били свидетели на миграционната вълна през 2014 и 2015-та, остават разделени.
Някои се страхуват от бежанците, а други твърдят, че сирийските семейства имат потенциал да спасят селото, чието население е намаляло от 300 на 50 души само за 10 години.
„Филмът представлява трагикомечна картина за света и човешката доброта „, пише в бюлетина на „Един свят”.
Режисьорът разказва, че е вдъхновен от снимката на тригодишно сирийско момче, чиято смърт потресе света. Изследвайки ситуацията в България, той открил, че хората от Голям Дервент помагат на мигрантите да преминават през тяхното село, определяно за „портата” на Европа.
Така се запознал с Иван, който вече бил взел решението да се кандидатира за кмет. Малко след края на местните избори през 2015-та, приключват и снимките на филма „Добрият пощальон”.
Въпреки, че премиерата на филма се състоя през 2016г., Иван все още не го е гледал.
Скромният възрастен мъж казва, че е бил много учуден, когото през 2014г. получил предложение да участва в продукцията.
Три години по-късно, идеята му да е избледняла. От една страна, той не получил подкрепата на съселяните си, а от друга – изграждането на ограда по българо-турската граница е довело до намаляване броя на преминаващите.
„Нещата се промениха. Вълна няма. Дори да има мигранти, не ги виждаме за дълго”, обясни пощальонът.
Той твърди, че в края на деня всеки има право да реши какво иска да е бъдещето на обществото, независимо, че лично той не се страхува от „бягащите от войната” хора.
„Съчувствам им. Те търсят сигурност и спасени”, добави той.
Днес той мечтае селото му да се развие, да бъдат създадени работни места за младите хора, които все още не са тръгнали да търсят по-добър живот другаде.
„Има много проблеми за решаване. Малко село с големи проблеми”, каза в заключение „добрият пощальон”.
