Миналата седмица в интервю за британския в. „Файненшъл таймс” руският президент заяви, че либералната идея е изживяла времето си и е влязла в противоречие с интересите на преобладаващата част от населението. По думите му право на съществуване имат всички гледни точки, включително и привържениците на либерализма, и трябва да се даде възможност за съществуването на различни идеи, но главното е да не се забравят интересите на основното население. Тогава няма да има вътрешнополитически сътресения, смята Путин.
Твърденията на руския държавен глава предизвикаха остра реакция в западните либерални среди. Един от най-решителните отговори даде кандидатът за бритаснки премиер и виден поддръжник на Брекзит, Борис Джонсън. В свое медийно изявление той защити либерализма, демокрацията и Брекзит, като отправи и критика към руската политическа система. Ето и цялото му изявление:
„Икономически факт е, че когато Владимир Путин казва, че либерализмът е остарял, той говори огромни глупости. Либерализмът е жив. Добре е. Той осигурява просперитет в мащаб, невъобразим за предишните поколения.
Това е така, защото общество, което е свободно и приобщаващо, и отворено, ще бъде най-доброто място за започване на бизнес. Това ще бъде най-безопасното място за инвестиране. Това ще бъде най-доброто място за създаване на семейство. Това ще бъде най-доброто място за живеене. И не може да има по-добър пример за триумфа на либералните ценности от днешна Великобритания.
Има много причини, поради които Лондон и Югоизтокът са най-продуктивните региони в цяла Европа. Има часова зона. Има език. Има исторически агломерации на талант в областта на изкуството, културата, бизнеса и финансовите услуги. Но има нещо, още по-важно – това е британското чувство за свободата да живееш живота си, както ти решиш, при условие, че не вредиш на другите – без страх от преследване, осъждане и дискриминация.
Тези либерални ценности дойдоха да определят не само метрополиса, но и цяла Великобритания; през последните няколко десетилетия беше очарователно да се наблюдава как другите големи градове се опитват да копират духа на столицата – младежки, разнообразен, енергичен, технически разбиран, отворен.
Икономическите благословии на съвременната британска култура са очевидни. Ние показваме на света най-съвременните науки от всички области – от био науките до батериите. Ние имаме най-големите световни университети, с ненадминат рекорд в производството на оригинални изследвания – и никога не забравяме, че един от всеки седми крал, кралица, президент и премиер е получил образованието си в нашата страна, да не говорим за императора на Япония.
Имаме най-разнообразните и успешни музиканти в света. Измисляме най-големите телевизионни формати. Винаги опитваме нещо ново, както видях в хода на кампанията ми през последните дни – независимо дали става дума за износ на вино за Америка (до 177%) или за леки ултра нисковъглеродни кораби – произведени в Cowes и продадени на Мексико.
Ние сме дом на иновациите и творчеството. Имаме две основни предимства, фундаментални гаранти, които пазят това чувство на социална свобода. Има демокрация и правова държава. Всеки зависи от другия. Всеки един човек е жизненоважен. За всички е осигурено равенство.
Страната, която притежава тези важни градивни елементи на либерализма, ще успее; страна без тях – в крайна сметка – я очаква катастрофа. Казано по-простичко: ако Вашата собственост може да бъде конфискувана произволно от съпругата на президента или от неговия зет, тогава няма да започнете бизнес в тази държава, няма да инвестирате там. Ако можете да загубите договор заради някои приятел на политик, тогава никога няма да си вложиш парите там. И ако няма начин политикът да бъде отстранен демократично, корупцията ще се увеличи, неефективността ще се увеличи, а хората ще страдат, бедността ще расте.
Не искам да се фиксирам върху това, Владимир, но има някои страни, в които се смята, че капитализмът е в ръцете на олигарси и техни приятели, където журналистите са убивани, където „либералните ценности” са иронизирани и където, според руската статистическа агенция „Росстат” 1/3 от населението не може да си позволи да си купува повече от 2 чифта обувки годишно; където 12% от населението все още трябва да ходят във външни тоалетни и където реалните доходи спадат всяка година.
Ето защо не мога да обясня наистина значението на либералните ценности, без да сложа хляб на масата. Има пряка връзка между социалната и политическата свобода – дългосрочният и устойчив икономически просперитет. Има пряка връзка между либералните ценности – демокрацията и върховенството на закона – и успешното забогатяване, защото корупцията и престъпността, в крайна сметка, ще удушат икономическият растеж.
Ето защо тези либерални ценности са от съществено значение, а основната красота на либералната демокрация е, че всеки човек е равен. Всеки е равен на закона. Всеки човек има еднакво право на глас по време на избори.
Което ни отвежда до големия национален въпрос, който болезнено дълго не можем да разрешим.
Един от проблемите на ЕС, който се разви през последните 45 години от нашето членство, е, че е започнал сериозно да подкопава тази основна характеристика на либералната демокрация: че хората трябва да имат властта по време на избори да премахнат онези, които правят законите. Системата на ЕС прави това невъзможно.
Един от проблемите на ЕС, както се разви през последните 45 години от нашето членство, е, че е започнал сериозно да подкопава тази основна характеристика на либералната демокрация: че хората трябва да имат властта на изборите да премахнат тези, които правят законите. Системата на ЕС прави това невъзможно.
През годините последователните договори централизираха властта в Брюксел по начин, който e разбираем за ограничено малцинство – което винаги може да бъде сигурно, че ще почука на дясната врата в Berlaymont /сградата на ЕК – бел. ред./, или ще плати на някого да го направи от тяхно име – но е напълно непрозрачен за широката общественост.
Това беше една от причините, поради която хората гласуваха за напускане, и затова е толкова важно да се заемем с него сега и да изпълним този мандат до 31 октомври. Ако се провалим още веднъж и оставим нещата на самотек, ще продължим да подкопаваме доверието в политиката. Ако кажем, че това не е „твърд” краен срок, ще подхранваме подозрението, че елитът е в заговор, за да осуети волята на хората.
И хората разумно ще се чудят, ако 31 октомври не е „твърдият” срок, тогава какво е? Коледа ли е? Или куково лято?
Ако отново се провалим и особено ако по този начин увеличим риска ЕС да изиска нов референдум преди да реализираме решенията на първия, ще направим подигравка с демокрацията. Ще изглеждаме като всяка друга олигархия или монархия – и уви, все още има много примери по света – където се провеждат гласувания и хората номинално биват питани, но никой не обръща внимание, защото, както в Москва, същият екип мистериозно остава начело.
Ако искаме да поддържаме либералните ценности, трябва да напуснем до 31 октомври – и ще го направим.“
