Днес министър-председателят Борисов представи пред Еврогрупата кандидатурата на страната ни за чакалнята на еврозоната. Кандидатстваме за чакалнята на еврозоната и Банковия съюз в един ден, каза пред български журналисти в Брюксел премиерът. Според дипломати изказването му е получило подкрепа, но тя няма писменa форма, като например текст в заключенията на Европейския съвет.
От думите на премиера не става ясно какви точно документи ще подава София. Вече е известно, че разглеждането на молбата на България за членство в механизма ERM2 ще бъде отложено с поне година, докато БНБ не влезе в т.нар. „тясно сътрудничество“ с Европейската централна банка, което е вариантът на Банковия съюз за страни извън еврозоната. Самото кандидатстване за Банковия съюз става пред ЕЦБ.
„Това, което на колегите ще кажа – Банковият съюз и „чакалнята на еврозоната“ трябва да станат в един ден, готови сме на Банковия съюз, но в един ден с подписването и чакалнята на еврозоната“, заяви той.
И добави:
„Нека да има съответния мониторинг, но да имам и твърда дата, че това ще се случи. Такива са регламентите, такива са правилата“.
Попитан за посочената от него дата (12 юли) за разговор на финансовия министър Владислав Горанов с колегите му от еврозоната, той заяви:
„Няма да говоря повече за дати и конкретика, защото банкерите са много чувствителни на тези изказвания и много се дразнят, когато някой премиер започне да има дава политически указания през медиите. Може да е било 13-и, ако вас ви заставя да работите по 30 часа на ден, съм сигурен, че и вие ще започнете да бъркате датите, защото все пак всеки човек има биологичен ритъм“, обясни той.
Борисов каза, че днес ще „представи нашите писма за кандидатурата ни за чакалнята на еврозоната“. Вероятно премиерът има предвид писмото за намерение.
СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА МИГРАНТИТЕ
Премиерът Борисов коментира и резултатите от разговорите вчера, на които стана ясно, че има сделка за мигрантите. Той няколко пъти се оплака, че срещата е продължила изключително дълго:
„До 6 часа българско време беше. Предложих синдикати да направим, профсъюзи, защото такова работно време няма. Тука вчера колегата ме питаше за работно време. Шест часа знаете колко е българско време и сега е 11″.
Премиерът каза още:
„Всичко, което ние сме предложили, колегите го утвърдиха във всяко отношение. Започваме с повече пари и още повече засилване на работата по външните граници. Подразни ме това, че всички говорят само за Италия, Испания и Гърция, тъй като България си е свършила работата”.
Той добави, че е радостен от факта, че всички държавни лидери са се съгласили да бъде отблокиран и вторият транш за Турция. Премиерът пак изтъкна, че споразумението с южната ни съседка работи.
Премиерът обърна внимание на договорената солидарност за външните граници с „допълнителната думичка „доброволно“ “ и обясни, че на това са държали страните от Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Словакия, Унгария).
„Излизането със съответните платформи извън ЕС, защото основната криза идва по море, и тука се споразумяхме да се работи много активно и от Съвета, и от Комисията и двустранни срещи на тези държави, които имат исторически връзки с Африка, за подписването на подобни споразумения без от името на тези държави да предопределяме или да говорим от тяхно име”, каза Борисов.
Другото важно е преразпределението или вторичното разпределение между държавите членки. Там ключовата дума, според Борисов, е „доброволно”.
„Центровете, за които се говори, са доброволни и тези държави, които ги искат“.
Сред другите решения той изтъкна, че въпреки съпротивата, е било прието, и за Македония, и за Албания да започнат преговори с ЕС през 2019 г., както беше решено на Съвета по общи въпроси по-рано тази седмица.
И обясни:
„Споразумяхме се за общата европейска отбрана. Всички гласуваха за удължаване на санкциите срещу Русия. До една държавите, всички до една държави, включително Италия. Накрая Италия деблокира предишните точки, защото това което те предложиха, ние го приехме, защото то е и правилно. Трябва да бъдем солидарни, това е добре и за България, с тези които географски са на външните граници”.
Попитан по въпроса за приемните центрове за мигранти в ЕС той каза, че „България буквално не искат да я споменават, а само я дават за пример“.
На въпрос за евентуално двустранно споразумение за връщане на мигранти с Германия, каквито се готвят да сключат други страни от ЕС и за които са били изпратени писма, той каза, че за България не е имало „колега, който да не започне с това че това е едно от най-успешните председателства и в най-трудните теми, които имаше възможност, ги включи и се справи.
„Аз винаги съм бил за солидарност, ако това писмо го бях получил преди три години, щях да кажа прави сте, дайте да подпишем споразумение, защото през нашата граница, имахме само 30 км. ограда, не бяхме подготвени, нито униформи имаха като хората. България вложи стотици милиони в охраната на своята граници и след като го направи имаме нула миграционен натиск. Тук следва въпросът – ние спазвайки всички международни спогодби, когато бедстващ човек, дали в морето или на сушата, дойде на нашата граница, ние сме длъжни да го регистрираме. В момента, в който го регистрираме, след три месеца той може да тръгне за която си иска страна в Европа и ако го спрат на границата в Германия или Австрия и кажат „не те искаме“, той би трябвало да се върне към България. Аз не се съгласих…. Затова писахме, че Австрия трябва да се справи до края на годината, но Себастиан (Курц – австрийският канцлер – бел. ред.) каза, не, това е много тежка задача, да не слагаме срокове”, каза Борисов.
В отговор на въпрос за критиките за нехуманно отношение на българските власти към мигрантите, идващи от група френски адвокати, които ще сезират Комисията, той коментира:
„Единственото, което ме интересува на първо място, е правата на българските граждани. Аз помня в Харманли какво беше, когато гореше всичко, всичко беше в кръв, и побоищата между групите мигранти вътре. Аз бях там, на дали тези френски адвокати са били, с цялото ми уважение към тях. Българските граждани трябва да могат да спят спокойно“.
И прибави:
„Спазвайки всички европейски директиви, за които съм се преборил снощи, тези които бягат от война ние трябва да им помогнем, но за определен период от време и след това да се върнат по населените места от където са дошли. А икономическите мигранти ние нямаме нужда, Ирландецът Лео (Варадкар-бел.ред.) каза, ние имаме нужда и взехме от Малта, взехме от други места… Сега не България, а може би президента Тръмп… трябва да е във фокуса на тези уважаеми френски адвокати и първо с него да се занимават и после с мен. Или с него не им стиска, а дай сега България“.
На въпрос дали от България се иска да участва финансово в изграждането на центрове в ЕС той отговори отрицателно:
„Не, има толкова пари в Еврокомисията, ние си внасяме своя принос там”.
ВОТЪТ НА НЕДОВЕРИЕ
Бойко Борисов коментира и днешния вот на недоверие.
„Така почнахме председателството, те искаха така да го завършим. Направиха всичко възможно. Много им е криво, че всички отчетоха, че дори и организационно, това което най съм се притеснявал, се справихме перфектно, че дори една кола не загасна на пътя на делегацията, от най-елементарното да започнем. И завършихме с близо 2 млрд. повече договорени в новата финансова рамка”, каза премиерът.
Той съобщи, че от вчера външният дълг на България се е смалил с един процент – от 25 на 24, „което днеска ми е още един допълнителен коз, когато говоря пред колегите за дълг, за дефицит”.
