Боряна Димитрова е социолог с дългогодишна практика в социалните и политически проучвания. Ръководител на електоралните и социално-политическите изследвания на Алфа Рисърч, с многобройни публикации в български и чуждестранни издания. Доктор по социология, специализирала политическа и електорална социология в CNRS, Франция и нови методи в социалните науки в Йейл, САЩ.
Получава ли служебното правителство широко одобрениe сред обществото, след първите си административни и политически действия?
Това е въпрос на оценка, която по всяка вероятност повечето агенции ще направят към края на август – началото на септември, когато ще имаме една малко по-цялостна картина относно това накъде са насочени действията на служебния кабинет. За момента е твърде рано, но можем да кажем, че има доста противоречиви мнения за действията на служебния кабинет. От една страна има социални групи, които харесват заявките за решаване на кризата и инфлацията, но виждаме, и че по същата тема има сериозна мобилизация на обществено мнение и съпротива да се направи завой към Кремъл, с подписването на един договор с „Газпром“, който би представлявал отстъпление от предишната политика на енергийна диверсификация. Тоест по един от ключовите въпроси, този за енергийната сигурност и доставки, имаме много силно поляризирано обществено мнение.
Виждате ли в действията на служебното правителство знаци за сближаване с Русия?
Този въпрос трябва да бъде разгледан на по-експертно равнище и разяснен сред широката публика внимателно, с повече детайли, защото ни предстоят избори. Въпросът за това, по какъв начин досега се е водила енергийната политика и каква трябва да бъде от тук нататък, ще бъде важен за определяне на решението на избирателя, кого да подкрепи на изборите.
Ще дам пример с един от основните въпроси, които се дискутират от месеци в публичното пространство. Когато „Газпром“ отказа да изпълнява договора си и поиска заплащане в рубли, предишното правителство на Кирил Петков прие политика да купува газ от други фирми. Ключов въпрос е, дали тези други фирми наистина предоставят диверсификация, тоест различен газ от този, с който досега сме се снабдявали от „Газпром“, или са просто посредници на руския газ. Това е въпрос, по който буквално тече люта битка сред експертите и той трябва да бъде много добре изчистен на експертно равнище и обяснен пред публиката. Да се каже много ясно накъде се върви – дали към реална диверсификация, като под това разбирам да имаме други източници, като азерски, американски или друг газ, или просто да има едни посредници, които да препродават газа от „Газпром“. Това не е някакъв въпрос от енергийните и икономически дебри, а е ключов въпрос за бъдещата политика на правителството и ориентацията на страната.
В този смисъл бих обобщила – да, виждам определени знаци и намерение, включително в изказванията, които бяха направени от официалните лица, но същевременно смятам, че трябва въпросът да бъде изяснен в цялост, както по отношение на служебното правителство, така и на ходовете, които е предприело правителството преди него.
И в Италия, както и у нас, относително малка популистка партия свали проевропейското правителство на Марио Драги. Може ли да се прави паралел? Виждате ли белези на сходен сценарии, идващ от Изток?
Директни паралели винаги са малко рискови, защото са с различен контекст, политическа история и цялостна социална среда, но в едно отношение би могло да се направи паралел. Това е съществената активизация и влияние на прокремълските интереси в периферията на ЕС, каквато е България, и в други ключови страни. Отслабването на ЕС е сред най-силните проводници на политиката на Кремъл и един от най-ефективните начини за противопоставяне на обединена Европа. Години наред Европа нямаше единна позиция и по отношение на доставките на руския газ, и по отношение на санкциите към Русия, и по отношение на крайно категоричната позиция след завземането на Крим. Сега, след войната срещу Украйна, ние наблюдаваме безпрецедентно консолидирана позиция, която обаче се правят опити да бъде разбита. Обикновено в такива случаи се атакуват по-слабите звена – там където може да бъде направен пробив.
Защо казахме популистки партии – най-лесното и най-лесно възприемчивото от хората поведение е да бъде обяснено с цените на енергийните ресурси и с инфлацията, но се забравя максимата, че евтиното понякога излиза скъпо. Това го видяха и в Германия, и в България, и в Италия. Онова, което сме смятали, че ще е най-евтино в един момент може да се откаже скъпо, когато сме нямали достатъчно далновидна политика за диверсификация на ресурсите, още преди да настъпи кризисен момент.
Ако трябва да обобщя – да, може да видим такива паралели и те се виждат в опитите да се влияе върху политиката на членове на ЕС, като се търсят слаби звена и се отслабват правителства, които са дали по-силна прозападна заявка.
Помага ли активният негативизъм на президента Радев срещу ПП на основните им опоненти от ГЕРБ и ДПС?
Погледнато директно – да, това носи известни дивиденти, защото създава една допълнителна обществена атмосфера на противопоставяне, на изостряне на политическото противоборство, не само между политическите сили, а с активната роля на институция, като президентството, която макар и да е със спадаща популярност, все пак е една от фигурите със силна обществена тежест. Всяка една критика и разобличение създават предпоставки за негативизъм към „Продължаваме промяната“. Дали обаче, това ще продължи да бъде така и в хода на кампанията предстои да видим, защото не е тайна, че разграничението от фигури, които са загубили доверието на дадена общност, в случая това са ПП и ДБ , създава много силен мобилизационен потенциал.
Ще припомня ситуацията, която наблюдавахме веднага след свалянето на председателя на парламента Никола Минчев и след гласувания вот на недоверие на ПП. Спомняте си, че около месец април имаше доста сериозен спад към доверието на ПП, но гражданската енергия след тези събития доведе до изравняване на позициите между ГЕРБ и ПП. Казвам това, защото по времето на кампанията може да очакваме обратна ремобилизация. Силната атака и критика, особено към ключови позиции, които избирателите на дадена партия припознават като ценностни, може да доведе до рикошет.
Така че на пръв прочит да, дава такива бонуси към ГЕРБ и ДПС, но предстои да видим дали по време на кампанията няма да наблюдаваме една ремобилизация на избирателите около ПП и ДБ.
Към момента как Ви изглежда следващият парламент, по груби изчисления? От днешна гледна точка кои политически субекти влизат в него?
Трябва да уточним, че става дума за едни много предварителни изчисления, защото характерна особеност на българския избирател, особено през последната година, е много високата степен на мобилност и волатилност. В рамките на няколко месеца миналата година видяхме едно съществено преобръщане на нагласите. Тази година отново не сме застраховани от подобно поведение. Чак в последните 3-4 дни на кампанията най-вероятно ще се оформи картината на бъдещия парламент. От седем или осем партии, които очакваме да влязат в него, четири са нови политически субекти. Говорим за ПП, ИТН, „Възраждане“ и „Български възход“, на Стефан Янев. Те нямат лоялни, нямат трайни избиратели, на които може да се проследи ценностната ориентация и политическата география. Това са част от онези маркери които се използват в социологията за прогнозиране на вота.
Имайки предвид всички тези неизвестни, може да очакваме между 7 и 8 партии да влязат в парламента. Битката в момента за първото място е между ГЕРБ и ПП. Има много сериозен обмен на избиратели между ПП и ДБ, като е напълно възможно да наблюдаваме, как ръстът на едните води до спад на другите.
Има много сериозен обмен на избиратели и между БСП, „Възраждане“ и „Български възход“. Интересна е ситуацията, в която едни потенциални и реални атаки, които виждаме от страна на Румен Радев към сегашното ръководство на БСП съвсем естествено може да доведат до спад на подкрепата за БСП, но и до ръст на „Възраждане“. Тук стои въпросът дали цялостното поведение на Радев, желано или нежелано, волно или неволно, води не само до конфронтация с определени политически сили – видяхме го с ГЕРБ, с ПП, с БСП, но и до една по сериозна ерозия на партийно политическата система. Тогава, каквато и да бъде конфигурацията в следващия парламент, тя би била нестабилна и може да ни доведе до следващи избори догодина.
Хубаво е да мислим кои ще са партиите в следващия парламент, но по-съществено ми се струва дали ще има ценностни мнозинства, които да формират стабилно правителство, или ще имаме едно разнородно по ценности правителство, което да изпрати страната пред нови избори и пред задълбочаваща се политическа криза.
Още актуални интервюта – четете тук
