Боряна Димитрова е социолог с дългогодишна практика в социалните и политически проучвания. Ръководител на електоралните и социално-политическите изследвания на „Алфа Рисърч“, с многобройни публикации в български и чуждестранни издания. Доктор по социология, специализирала политическа и електорална социология в CNRS, Франция и нови методи в социалните науки в Йейл, САЩ.
Д-р Димитрова, видяхме как миналата неделя в Италия изборите бяха спечелени от крайнодесните – може ли подобен радикален вот да се повтори и в България и в понеделник да се събудим с притеснителни политически перспективи?
Ситуацията в България е твърде различна от ситуацията в Италия и Швеция – две европейски страни, твърде различни сами по себе си, в които десните блокове и крайнодесните партии в тях спечелиха съществен процент подкрепа. В България разликата е в две посоки.
Първо, ние имаме разграничение между партиите, които бяха именувани „партии на статуквото“ и новите „партии на промяната“. Между тях се наслагва и второто разграничение – проруски партии, поддържащи Путин, и проевроатлантически партии. Наслагването на тези две измерения не прави твърде еднозначен какъв би бил вотът в България и кои от партиите у нас да определим като крайнодесни.
Ако продължим сравнението с Италия, спечелилата партия „Италиански братя“ се заявява доста далеко от подкрепата за Путин и войната в Украйна, докато ако търсим аналог в лицето на „Възраждане“, тя е точно обратната – тя изразява безпрекословна подкрепа за Путин и агресията на Русия в Украйна. Аналогии не можем да търсим. Можем обаче да търсим нарастване на радикалния вот и в България – вот, който се заявява в по-голяма степен в подкрепа за решаване на икономически и политически кризи тук и сега, за сметка на европейска солидарност.
Бих търсила аналогии в изборите, които видяхме в Италия и Швеция, в един малко-по друг ракурс, който ми се струва твърде симптоматичен за състоянието на българските политически партии. И в Швеция, и в Италия има пропорционални избирателни системи, които водят до фрагментация. В техните парламенти влязоха около 8-9 партии. И в двете страни обаче предварително бяха заявени блоковете, в които участват тези партии – лявоцентристки и десноцентристки блок. Така избирателите, давайки гласа си за определена партия, знаеха в каква конфигурация ще участва тяхната партия след изборите.
Това тотално отсъства в България. Когато българите дават гласа си за определена партия, тотално не знаят в каква управленска формула би влязла тази партия. Смятам, че това е изключително голям недостатък на българския политически живот, защото е предпоставка за измамно предизборно представяне пред избирателите и за разочарование след изборите.
„Продължаваме промяната“ казва, че би се коалирала единствено с „Демократична България“ и БСП. Това не е достатъчно, така ли?
Когато говоря за блокове, не става въпрос само за назоваване на евентуални партньори. Имам предвид, че се стъпва на сходни позиции по принципни въпроси. Когато „Продължаваме промяната“ казва, че ще направи коалиция с БСП и с „Демократична България“, нека да видим дори най-експлицитно заявените позиции – основна цел на „Демократична България“ е депутинизация на обществото, а г-жа Нинова казва не само че България трябва да бъде срещу санкциите срещу Русия, но и че трябва да бъде много по-внимателна с оценката на случващото се между Русия и Украйна.
Става дума да се формират различни блокове, които да стъпват на сходни ценности. „Продължаваме промяната“ казаха, че може да направят общ блок с „Демократична България“ и БСП, но ако такава коалиция се сформира, остава въпросът как ще действа тя по фундаментални въпроси, каквато ще бъде отношението на България към войната в Украйна, която навлиза в нова фаза. На дневен ред ще стои въпросът дали България ще приема бягащи руски граждани от Русия, какво ще правим в следващите месеци. Това не са абстрактни въпроси. Това са съвсем конкретни въпроси, които могат да взривят една коалиция отвътре. Добре би било, когато говорим за сформиране на коалиции, да се види кои са допирните точки, около които те се сформират.
В Италия публикуването на социологически проучвания две седмици преди изборите е забранено с аргумента, че се избягва възможността резултатите да влияят на вота. Смятате ли, че у нас една такава забрана би била удачна?
Темата за влиянието на социологическите проучвания се обсъжда много отдавна и може да се разгледа поне в два аспекта. Първо, влияят ли социологическите проучвания повече, отколкото рекламните кампании на партиите в предизборните кампании. Всички изследвания показват, че един случай „Костинброд“, една силна кампания, един митинг – каквито помним от началото на 90-те години, имат многократно по-голям ефект от социологическите изследвания.
В повечето страни се приема, че когато се ограничават предизборните кампании, тогава ще се ограничава и предоставянето на данни от социологически изследвания, тъй като и едното, и другото биха могли да се приемат като форми на влияние. Това е единият аспект – кое влияе повече.
Вторият аспект е доколко е възможно тези изследвания да бъдат ограничени в епоха на глобализация и доминанта на социалните мрежи. Преди около 15 години работех във Франция, там имаше ограничение в последните три дни преди избори да се публикуват социологически проучвания, както и екзитполове. Тогава изследванията се публикуваха от сайтовете и радиата в Люксембург, Лихтенщайн и т.н. Информацията намира начин да си намери път. По-лошото е, когато публикуването на една информация не е разрешено и тя бива скрита зад множество други незнайни агенции и фалшификати, срещу които почти никой не може да се бори.
Остава и въпросът за неравното информиране – елитът, който ползва данни за вътрешна употреба, може да бъде информиран, а гражданите нямат право на обратна връзка за мнението на своите сънародници. В епохата на демократизация на информацията по-скоро бих застанала зад тезата, че ако говорим за деня за размисъл или за последните три дни преди изборите, би било разумно избирателят да не се залива с информация. От друга страна обаче, трябва да бъде ясно кой носи отговорност – както в журналистическата информация журналистът носи отговорност, така и в социологическата трябва да е ясно кой носи отговорност за дадени данни, а не те да се разпространяват анонимно в социалните мрежи. Последното го наблюдаваме и в България.
Висока е разликата между ГЕРБ и ПП, имайки предвид резултатите от предишните избори. Възможно ли е да става дума за неверни изчисления на нагласите?
Съмнявам се, че можем да говорим директно за невярна регистрация на нагласите. Избирателите в крайна сметка гласуват свободно и до последния ден – буквално в изборния ден, те могат да вземат своето решение.
Българският избирател отива до урните за четвърти път за последната година и половина. През това време видяхме голяма мобилност. Две от партиите-победителки в тези четири избора въобще не съществуваха на предходните. Говоря за „Има такъв народ“ и „Продължаваме промяната“ – нямаме история на вота за тези формации. Това са формации без лоялни избиратели, които нямат ценностна, идеологическа обвързаност. В такава ситуация е много по-трудно да се правят каквито и да е било проучвания, защото нито едно социологическо изследване не почива само на базата „за кого ще гласувате“. Винаги има други фактори, които се изследват – история на вота, степен на привързаност, ценностна идентификация. Когато това са тотално нови партии, няма как това да се направи. Това е особеност, която следва да имаме предвид, а не просто да кажем дали социолозите са уцелили или не.
Втората особеност е, че през миналата година „Продължаваме промяната“ достигна до първото място, благодарение на два важни фактора. Първо, това беше политическата сила, която олицетворяваше надеждата, промяната, желанието и възможността да бъде преодолян предишният модел на управление. Второ, ПП имаше много тясна ценностна идентификация с президента Радев, едновременно бяха президентските и парламентарните избори, президентът Радев казваше как ако има повече министри като Петков и Василев България би процъфтявала, а двамата министри казваха как г-н Радев е техният президент. На тази база те увлякоха вот както от „Демократична България“, така и от БСП – от хора, близки до Радев. На базата на увличането на този вот се получи голямото нарастване на „Продължаваме промяната“ в последните дни на кампанията.
Тази година не сме в същата ситуация – няма нова партия, която да въплъщава тези надежди, по-скоро сме в ситуация на оценка, в която хората оценяват кое би било по-малкото зло. Не очаквам толкова съществени промени, както миналата година. Когато говорим за прогнози, не бива да сравняваме с минал период, защото ситуацията вече е друга. Разбира се, не трябва да изключваме, че и в последните дни са възможни промени в намеренията на избирателите.
Каква беше ролята на президента и служебния кабинет в приключващата кампания?
На предишните избори Радев участваше в предизборната кампания за парламентарните избори чрез подкрепата си за партиите на промяната, най-вече за „Продължаваме промяната“, но и за потенциална коалиция около тях. На тези избори президентът и служебното правителство несъмнено участват в предизборната кампания, но най-вече с противопоставянето си на определени партии – парадоксът е в това, че се противопоставят с негативизма си и на „Продължаваме промяната“, и на БСП.
Ако миналата година кампанията беше подкрепяща, сега кампанията е отричаща. Това ясно може да бъде видяно в оценките на служебното правителство, особено в енергийната сфера. Би могло да бъде видяно и в някои доста лицемерни изказвания от страна на служебното правителство, на министър-председателя и президента, които в прав текст заявяват, че биха искали след изборите да бъде съставено правителство, които твърдят, че България има нужда от редовно правителство. Ако проследим назначенията, които служебното правителство прави, смените, които извършват буквално от върховете до низините на държавата, и решенията, които взимат за по-дългосрочен период, нямаме усещането, че те се държат като преходно правителство, което има мандат от два месеца и което след това ще отстъпи на редовното правителство.
Напротив – усещането, което създават, е, че очертават линията, браздата за по-дълго присъствие в българския политически живот. Затова казвам, че виждаме някакво лицемерие: на думи – призиви за създаване на правителство, а де факто – действия сякаш служебното правителство ще остане на българската политическа сцена по-дълго.
Каква очаквате да бъде избирателната активност и съответно какво би последвало, ако активността бъде ниска?
Нашите наблюдения сочат, че избирателната активност ще бъде ниска. Нещо повече – междинните данни от последното проучване, което тече на терен в момента, показват, че кампанията не е мобилизирала допълнителни привърженици, а по-скоро е демотивирала част от хората да участват в изборите.
На предходните избори през ноември активността имаше исторически ниски стойности – около 2 млн. и 700 хиляди избиратели отидоха до урните. Много е възможно на 2 октомври да видим нов печален рекорд, тоест още по-ниска избирателна активност.
В политически план това ще доведе до по-ниска легитимност на избраните институции, органи, защото винаги остава потенциал за обществено недоволство. В по-прагматичен и практически план – при ниска избирателна активност, битката ще между твърдите ядра на отделните партии и е много възможно да видим сближаване на позициите между три до четири партии. Тоест да нямаме ясно обособени победител, първа група, втора група, трета група, каквато виждаме сега в социологически изследвания, а да видим силно сближаване на позициите на отделните партии. Особено нараства тежестта на партиите с по-високо лоялни, твърди избиратели. Възможно е в последните дни, в зависимост от участието, да видим разместване в сега регистрираните нагласи, но не толкова в посоката, която имахме през миналата година, а в посока сближаване, сгъстяване на позициите между отделните играчи.
Смятате ли, че е възможно Бойко Борисов отново да бъде изпратен от избирателите да ръководи държавата?
Бих разделила въпроса на две. Първо, възможно ли е ГЕРБ да бъде първа политическа сила – да, възможно е ГЕРБ да бъде първа политическа сила. Възможно ли е ГЕРБ да направи самостоятелно правителство – не, това не е възможно. По социологическите данни, които имаме, по тенденциите, които се развиват, ГЕРБ може да направи само някаква форма на коалиционно правителство, чиято формула може да е различна – дали чисто коалиционно, дали програмно, дали експертно. Бидейки коалиционно, програмно или експертно правителство, то не би било начело с Бойко Борисов. С участието на ГЕРБ – да, но не и начело с Бойко Борисов.
На въпроса – не, Бойко Борисов не би могъл да ръководи държавата, но да, възможно е ГЕРБ да участва в управленска формула.
Още актуални интервюта – четете тук.
