Общи избори предстоят днес в Босна и Херцеговина (БиХ) за осми път от обявяването на независимостта на страната през 1992 г. Повече от 3,2 милиона граждани на тази балканска страна ще изберат представители в трите нива на власт, предаде ТАСС.
Ще се избират членове на председателството на БиХ, депутати в парламента, депутати в Камарата на представителите на парламента, депутати в Народното събрание на Република Сръбска, президент и двама вицепрезиденти на РС и представители в парламентите на десетте кантона на федерацията БиХ.
Според Централната избирателна комисия на БиХ (ЦИК), 72 партии ще участват в изборите, 39 независими кандидати, а за 500 държавни длъжности ще се състезават 7 500 кандидати.
Президиум на БиХ
Президиума на БиХ, според Конституцията, се състои от трима души – сърбин, хърват и бошняк, избирани едновременно за четири години чрез пряко гласуване. Хърватинът и бошнякът се избират във Федерация Босна и Херцеговина, а сърбинът е избиран в Република Сръбска.
Първият председател на президиума е този, който спечели най-много гласове. След това на всеки осем месеца има ротация. При вземането на решения се прилага принципът на консенсус, като всеки от тримата президенти има право на вето.
Тази година общо 15 души (шест бошняци, пет хървати и четирима сърби) претендират за поста в президентството, което е най-ниският показател в цялата история на страната.
Според социологическите проучвания Фахрудин Радончич (Съюз за по-добро бъдеще) и Шефик Джаферович (Партия на демократичното действие) имат най-големи шансове да спечелят сред бошняците.
Драган Чович (Хърватска демократична общност на БиХ) и Диана Зеленика (Хърватска демократична общност 1990) са фаворити сред хърватите.
Най-спрягани сред сърбите са Милорад Додик (Съюз на независимите социалдемократи) и Младен Иванич (Съюз за победа).
Президент на Република Сръбска
37 кандидати ще се състезават за поста на президент и вицепрезиденти на Република Сръбска. Според анализатори най-големи шансове за победа има настоящият министър-председател на Републиката Желко Цвиянович, който е дясната ръка на настоящия президент Милорад Додик и представлява партията на Съюза на независимите социалдемократи, както и Вукота Говедарица, който се бори за поста от името на партията „Съюз за победа“.
Парламент
Двукамарната парламентарна асамблея на БиХ се състои от Камарата на народите (горната) и Камарата на представителите (долната). Камарата на народите се състои от 15 депутати – пет представители от всяка националност – мюсюлмани и хървати се избират във ФБиХ, а сърбите се избират в РС.
Камарата на представителите се състои от 42 депутати (14 бошняци и хървати от ФБиХ и 14 сърби от РС). Депутатите се избират от местните парламенти чрез пряко гласуване в пропорционална система.
За да влезе в парламента, партията трябва да получи повече от 3% от гласовете. Мандатът на двете камари е четири години.
Наблюдатели и избирателна активност
Сложната система на управление налага широка мрежа от чуждестранни наблюдатели, които ще представляват както отделни държави, така и международни организации. Много преди изборите в БиХ представители на отделни държави и преди всичко Хърватия разкритикуваха ръководството на страната, което не промени избирателното законодателство.
Ръководството на БиХ е обвинявано също и за липсата на напредък в прилагането на решението на Европейския съд по правата на човека на практика, поради което представителите на малките националности (преди всичко евреи и цигани) не могат да станат кандидати за обществена длъжност.
Според прогнозите избирателната активност ще бъде най-ниската от независимостта насам. Малко повече от 40% от населението е готово да участва в изборите. Анализаторите обясняват това с умората на гласоподавателите от едни и същи хора в политиката, както и с еднородността и несменяемостта на политическите програми на кандидатите.
Държавното устройство на БиХ
Държавната структура на БиХ е една от най-сложните в света, тя е изградена на принципа на мултиетничеството.
Държавата се състои от два етноса: Мюсюлманско-хърватската федерация на Босна и Херцеговина (ФБиХ – 51% от територията, разположена в столицата на БиХ, Сараево) и Република Сръбска (РС, 49% от страната), както и окръг Бръчко.
Същевременно страната се управлява чрез високопоставен представител на международната общност (длъжността е създадена в съответствие с Дейтънското споразумение), който се назначава от ръководния комитет на Съвета за прилагане на мирното споразумение след одобрение на кандидатурата от Съвета за сигурност на ООН. От март 2009 г. този пост се заема от Валентин Инцко (Австрия).
Функциите на държавния глава в БиХ се изпълняват от колективен орган – Президиума на БиХ. Най-висшият федерален законодателен орган е Парламентарната асамблея на БиХ.
 за осми път от обявяването на независимостта на страната през 1992 г. Повече){kind=link}