На 4 май в 9:00 часа, кандидатът за министър председател Бойко Борисов, излъчен от ПГ на ГЕРБ, ще връчи на президента Румен Радев документ за успешно изпълнен мандат за съставяне на правителство, съобщиха от ГЕРБ в сряда.
В негоБорисов предлага следния състав на Министерския съвет:
Министър-председател – Бойко Методиев Борисов
- Заместник министърпредседател – Томислав Пейков Дончев
- Заместник министърпредседател по икономическата и демографската политика – Валери Симеонов Симеонов
- Заместник министърпредседател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната – Красимир Дончев Каракачанов
- Заместник министърпредседател по правосъдната реформа и министър на външните работи – Екатерина Спасова Гечева – Захариева
Министър на финансите – Владислав Иванов Горанов, на същия пост от предишния кабинет на Борисов. С комфорта на гласуваните външни заеми управленският мандат на Горанов премина съвсем безпроблемно. Това, което не може да му се отрече е, че приходните агенции под негов контрол – Агенция „Митници“ и Национална агенция за приходите заработиха по-добре и увеличиха постъпленията.
Министър на вътрешните работи – Валентин Иванов Радев. В първото правителство на ГЕРБ беше заместник-министър на отбраната. Преди това той оглавяваше Сдружението на специалистите по боеприпасите в България. По това време ресорът му в МО беше утилизацията на излишните боеприпаси. Именно в този период се случи и взривът в завода на „Берета Трейдинг“ на Петолъчката. В мандата на второто правителство на ГЕРБ той беше зам.-председател на комисията по отбрана. Той е съпруг на общинската съветничка Лорита Радева от ГЕРБ и председател на комисията по екология.
Министър на регионалното развитие и благоустройството – Николай Нанков. Той беше заместник на Лиляна Павлова в предния мандат и се занимаваше с консолидацията във водния сектор. Тя предвижда обединяване на ВиК дружествата по места, където има повече от едно, за да се ползва по-ефективно европейското финансиране за инвестиции в сектора. За този програмен период България разполага с ресурс от 2.5 млрд. лв. Нанков защитаваше тезата, че консолидацията не е условие за ползване на европейските средства, но това би било по-ефективно. Докато беше на поста в предишния кабинет „Борисов“, започнаха да се подписват и договорите за консолидация. Сега като министър има възможност да продължи процеса.
В професионалния му опит е записано, че е бил мениджър на проекти, без да се посочва какви. Бил е и народен представител от 42-ото народно събрание. През периода 2009-2011-та е областен управител на Ловеч, като заема поста едва на 26-годишна възраст. По-сериозният му политически опит идва със заместникминистърския пост във ведомството, което сега ще оглави. Между 2011 и 2013 г. Нанков беше заместник на тогавашния министър в първия кабинет „Борисов“ Лиляна Павлова. Във втория кабинет „Борисов“ той зае същия пост.
Министър на труда и социалната политика – Бисер Христов Петков. Досега той управляваше Националния осигурителен институт, където изпълняваше втори мандат. Той бе избран за първия през септември 2011 година, а през юли 2016-а парламентът отново го избра на тази длъжност. Петков е може би сред малкото специалисти, които са добре запознати с материята. На неговото министерство се пада нелеката задача да преразгледа инвалидните пансии и да направи преизчислението на останалите.
Министър на отбраната – Красимир Дончев Каракачанов. Завършил е история в СУ „СВ. Климент Охридкси“, а по-късно получава докторска степен по право от Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград. От запазеното частично досие на Каракачанов от „Държавна сигурност“ се разбира, че той е вербуван на 11 май 1989-та и е използван по линия на „промакедонския национализъм“. По това време той е студент.След обявяването на агентурното му минало самият Каракачанов твърди, че е писал анализи „по определени въпроси за българско-югославските отношения и най-вече по македонския въпрос. Чисто експертни неща, мои лични мнения по този въпрос“.
С учредяването на ВМРО-СМД в края на 1990-та година е избран за секретар на формацията. От 1995-та до 1997-ма е неин съпредседател, а след това и председател. В 38-ото Народно събрание Каракачанов става депутат от коалиция ОДС. На следващите избори ВМРО се явява в коалиция с „Гергьовден“, но не успяват да влязат в НС. През 2005-та става депутат в 40-ото НС, след като ВМРО се коалира с БЗНС-НС на Анастасия Мозер и ССД на Стефан Софиянски. В биографията му има и две участия в кандидат-президентски кампании: през 2011-та, когато печели по-малко от 1 % от гласовете и през 2016-та, когато получава близо 15 процента.
Коалицията „Обединени патриоти“ взе 9.31% на парламентарните избори през 2017-та и 27 депутати, което я направи фактор в аритметиката за съставяне на неизбежно коалиционно правителство. Депутати от ГЕРБ настояваха, че Каракачанов не е подходящ за поста, защото ще има проблем с получаването на достъп до секретна информация от НАТО заради миналото му в ДС.
Министър на външните работи – Екатерина Спасова Гечева – Захариева, министър на правосъдието от втория кабинет на Бирисов, след като Христо Иванов подаде оставка. В новия кабинет тя запазва част от ресора си, което навежда на мисълта, че ще подпомага ресорния правосъден министър.
Министър на правосъдието – Цецка Цачева Данговска, бивш председател на 41-вото и 43-тото НС и неуспешен кандидат за перзидент на ГЕРБ. На последните парламентарни избори тя не успя да влезе в парламента, беше изместена чрез преференция оt Владислав Горанов, но ето, че се оказа ценен кадър за Борисов.
Подписът на Цачева беше под проекта за изменение на конституцията, с който миналият парламент раздели Висшия съдебен съвет на две колегии. Като министър тя ще председателства Висшия съдебен съвет, който на всяко заседание произвежда скандали и чийто мандат приключва през октомври. Настоящият или бъдещият съвет ще трябва да избере нов председател на Върховния административен съд. Цачева е завършила право задочно в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След това става юрисконсулт в Окръжния народен съвет в Плевен, където по-късно става началник на правния отдел. Член на БКП до 1989-та. Работи като консултант на община Плевен. Приключва работата си за общината след скандал с тогавашния кмет Найден Зеленогорски, който през юни 2008-нма подава сигнал срещу Цачева до адвокатската колегия в Плевен, че те е действала срещу интересите на община Плевен, като, докато е оказвала правна помощ на местната администрация, тя е давала съвети и на насрещните страни по същите дела.
Министър на образованието и науката – Красимир Георгиев Вълчев. Той е финансист от сферата на образованието, като от 2002-та до 2009-та, работи в Министерството на финансите, където отговаря и за разработването на частта за образование от държавния бюджет. В края на юли 2009-та министър на образованието в първия кабинет на Бойко Борисов става настоящият зам.-председател на ГЕРБ Йорданка Фандъкова, която го кани в екипа си. Вълчев приема и става главен секретар на МОН през септември същата година. След като в края на 2009-та Фандъкова стана столичен кмет, Вълчев остава в МОН при наследилия я на поста неин заместник Сергей Игнатов. Той остава в МОН с малки прекъсвания (излиза по времето на кабинета на „Орешарски“). По време на последния служебен кабинет на Огнян герджиков, когато министът на образованието е Николай Денков, Вълчев се връща в МФ.
Министър на здравеопазването – генерал–майор проф. Николай Кирилов Петров, началник на Военномедицинска академия.
Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018-та - Лиляна Павлова, бивш министър на регионалното развитие и благоустройството в първия (на мястото на Росен Плевнелиев) и втория кабинет на Борисов. Основна кауза в предходния й мандат беше програмата за саниране, дадена на прокуратурата от Спас Попниколов, служебният министър на регионалното развитие. Според публично известна информация, Павлова е внучка на партизаниа и член на БКП Георги Павлов.
Министър на културата – Боил Василев Банов, който беше заместник на Вежди Рашидов и отговаряше за театралните въпроси, когато скулптора ръководеше културното министерство, а преди това бе зам. министър на културата и в служебното правителство на Георги Близнашки.
Министър на околната среда и водите – Нено Ненов Димов. Той е бивш зам.-министър в същия ресор в кабинета „Костов“, когато министър беше Евдокия Манева. В момента е председател на Института за дясна политика. Димов напусна парламентарната група на ДСБ през януари 2009-та.
Министър на земеделието, храните и горите – Румен Андонов Порожанов. Той беше директор на Държавен фонд „Земеделие“ от 2011-ва до август 2013-та, министър на финансите в служебното правителство на Георги Близнашки, отново пое ДФ „Земеделие“ през 2014-та, а през февруари т.г. бе принуден на подаде оставката си от служебния земеделски министър Христо Бозуков.
Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Ивайло Ангелов Московски. Беше на същия пост и в двете предишни министерства на Борисов.
Министър на икономиката – Емил Любенов Караниколов, от квотата на „Атака“, макар че кариерата му по-скоро сочи да е кадър на ГЕРБ. Бил е юрисконсулт в Столична община, а след като Борисов става премиер за първи път, се издига до изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. И на тази позиция смени три редовни и три служебни кабинета. На тази позиция остава и по време на управлението на правителството на Пламен Орешарски, което трудно би могло да бъде упреквано в сантименти към кадрите на ГЕРБ. Повечето кадри на ГЕРБ бяха „отстреляни“ при Орешарски, но Караниколов оцелява. Управлението му на АПСПК е свързано основно със сделката за „Булгартабак“, за чиито неофициален собственик се спряга депутатът от ДПС Делян Пеевски. Миналата година, пък АП подписа друга скандална сделка – за Дипломатическия клуб „Бояна“, който беше придобит за 8,5 млн. лв. от от никому неизвестната старозагорска компания „Ексклузив уеб дизайн“, регистрирана с 3 лева капитал от трима младежи, сред които и бивша сервитьорка.
Министър на енергетиката – Теменужка Петрова Петкова. Тя беше заместник-министър на финансите в служебният кабинет „Близнашки“ (2014 г.), след което бе избрана за министър на енергетиката в кабинета „Борисов 2“. Новият стар министър на енергетиката е завършила Университета за национално и световно стопанство и е бивш кадър на АДФИ. По нейно време НЕК се стабилизира и дори отчете 12.2 млн. лв. печалба при около 206 млн. загуба година по-рано. Този финансов резултат, обаче, се дължеше на разсрочени задължения.
Министър на туризма – Николина Панайотова Ангелкова, която в служебното правителство на Близнашки беше министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а във второто правителство на Борисов оглави туризма. На този пост Ангелкова наблегна силно на привличането на известни лица от екрана, които по някакъв начин да рекламират България като туристическа дестинация. Така в клип, заснет в София, се появиха Силвестър Сталоун и Антонио Бандерас. Ангелкова не пропускаше и лични фотосесии с тях. По време на мандата й не се стигна до избор на туристическо лого на България, макар че конкурсът беше обявяван двукратно.
Като министър Ангелкова защитаваше тезата, че трябва да има втори лифт в Банско заради недостатъчния капацитет на настоящия по твърдение на концесионера на ски зоната. В края на миналото лято под натиска на общественото недоволство Ангелкова оттегли идеята си да бъде забранено напълно дивото къмпингуване на 100 м от плажа, мотивът за което беше да се въведе ред в къмпингуването изобщо.
Министър на младежта и спорта – Красен Кирилов Кралев. Той заемаше същия пост през предишния кабинет на ГЕРБ.
