Все по-често се появяват сценарии за трета световна война. Според мен обаче, тя може да се случи само под формата на ядрена война и то ако се намерят достатъчно луди глави, които да изпълнят заповед на Путин. Защо мисля, че е малко вероятна трета световна конвенционална война?
На първо място, Русия няма да има скоро ресурси за такава война. Вече писах за икономическата катастрофа, която се задава в Русия. Докато Путин е на власт, малко е вероятно санкциите да намаляват, по-скоро ще се увеличават. В това число, постепенен отказ на Европа от руските енергийни ресурси, които са близо половината експорт. Няма формула, при която Русия да може скоро да възстанови загубите си от войната в Украйна и направи армията си годна за по-широка офанзива (каквато тя доказа, че трудно прави) и същевременно – да запази социалния мир при такъв драстичен спад на жизнения стандарт на средната класа, която е около 40 млн души.
На второ място, “брандът” Русия, който и без това беше с ниска репутация, е оцапан за много дълго време напред. Това значи, че на практика Путинска Русия ще е извадена от икономическия, културния, спортния и въобще цивилизационния обмен за много дълго време напред. За да могат да постигат мечтите, ще се засили емиграцията на най-способната част от населението, което и без това намалява с едни от най-бързите темпове в света. Т.е. Русия, която и сега стигна в търсенето на човешки ресурс чак до Близкия Изток няма откъде да го вземе за по-голяма война.
Трето, какво ще се случи, ако все пак Русия получи рамо от Китай за такава война в пакт срещу Запада? В момента Китай е в офанзива да изкупува част от активите на напускащите западни фирми, да замества част от липсващите стоки, да помага финансово за част от трансферите и т.н. Със сигурност ще има все по-голяма роля освен в икономиката и във външната политика на Русия (нали си спомняте как Путин изчака края на зимната олимпиада).
Вече съм писал защо Китай няма интерес от военен конфликт – неговата икономика все още зависи от западните пазари и инвестиции, макар експортът все повече да намалява като дял от БВП.
Проблемът на Китай е, че дори с Русия няма да имат сили да се противопоставят на Запада в конвенционална война. Защото освен в Близкия Изток ( най-вече Иран и Пакистан), нямат други сериозни съюзници за война.
И двете иначе огромни страни са затворени по суша и имат само на Север и Изток излаз по вода. Да, Китай има търговски и военни бази по света, но при военен конфликт те ще бъдат отрязани от Китай, който по вода има достъп до тях само през Тихия океан. А почти всички страни, с които граничи са военни съюзници на САЩ и има американски военни бази: Южна Корея, Тайван, Япония, Филипините. А най-големите икономики на континента след Китай – Индия и Виетнам предпочитат военно сътрудничество със САЩ при конфликт с Китай.
Четвърто, автократичният модел на Русия с власт на върха като при абсолютна монархия е силно архаичен и неефективен за управление на държава през 21 век, а още по-малко за водене на голяма успешна война. Типично за тоталитарните режими, нагоре отиват само “съвети”, които ще се харесат на вожда и така той постоянно е подвеждан да взема погрешни решения. Затова и толкова много изненади среща сега уж готовата за блиц криг руска армия в Украйна. Защото отдолу- догоре се докладва “все в порядке”. Понеже с Путин начело промяна не може да има, то и по-голяма война няма как да се очаква.
Пето, все пак е много важно как ще завърши войната в Украйна. Ако е неуспешна за Русия и Зеленски остане на власт, то много трудно тази война може да се продаде за успешна и вероятно това ще е краят на Путин.
Ако обаче успее да промени режима на Украйна като свободна и демократична страна – това може да му спечели време у дома и да го задържи на власт. А с помощта на Китай и други антиамерикански настроени държави да успее да стабилизира икономиката на някакво ниво. Тогава ще продължи да бъде опасност, макар и при вече описаните по-горе рестрикции.
Ето защо Западът трябва да увеличи натиска и санкциите трябва да са достатъчно ефективни, за да падне от власт или поне му попречат да изгради отново своята военна машина.
Надявам се повече наивници да не са останали, че с него може да се преговаря и договаря.
Текстът е публикуван във фейсбук профила на автора, заглавието е на Дебати.бг.
