Колективната заблуда , че въпреки Брекзит, животът си е по старому, а бизнесът върви, не изкара дълго на Острова.
Докато премиерът Тереза Мей е в отпуск, финансовият министър направи изявление, че има консенсус да се договори 3-годишен преходен период, по време на който няма да се променят отношенията на Великобритания с ЕС, дори през 2019-та, когато страната трябва да напусне Блока.
Но тази идилична картина беше разбита почти веднага. Министърът на търговията Лиам Фокс в интервю за „Съндей Таймс“, поля със студена вода колегата си Филип Хамънд, който твърди, че той и други министри подкрепят мекия Брекзит и са се договорили свободното движение на хора да остане и след края на двугодишните преговори за излизане на Обединеното кралство от ЕС.
„Това няма да мине пред гласоподавателите, които решиха да напуснат ЕС през 2016-та“, подчерта Фокс и допълни, че не е участвал във вземането на каквито и да е решения за промяна на стратегията за Брекзит.
Говорителят на Мей, Джеймс Слак, заяви пред журналисти в понеделник, че свободното движение на хора приключва през март 2019-та и че е „погрешно“ да се смята, че нещата ще останат както сега. Той обаче допълни, че позицията на Мей за преходния период е отдавна известна: „не е в интерес на нито една от страните да има пропаст“.
Слак каза още: „Намаляването на имиграцията ще отнеме време, но сме решили да го постигнем“. И поясни, че преходният период няма да е безкраен, повтаряйки казаното от Мей.
ИГРА НА КОТКА И МИШКА
Бившият министър на Брекзит, Дейвид Джоунс и икономистът брекзетиер Герард Лайънс, също се присъединиха към атаката, което е знак, че войната в лагера на консерваторите за посоката на Брекзит, не е стихнала, след като лошия резултат от изборите, отвори съмнения относно правотата на Мей.
„Това е типичен случай на приказката, когато котката я няма, мишките си правят каквото си искат,“ коментира Джоунс. „Премиерът е във ваканция, както и парламентът и привържениците на ЕС в кабинета решават, че е подходящо време за нови ходове“.
Цялата програма на Мей се върти около „да продължим с Брекзит“, но неуспехът й на изборите, прокара път на по-умерените възгледи за процеса. Хора като Хамънд, който участваше в кампанията за еврочленство и след това – поиска по-мек и безболезнен развод с ЕС, сега имат повече влияние.
КРЕХКИЯТ КОНСЕНСУС
Министърът на Вътрешните работи Амбър Руд е също сред привържениците на умерената позиция. Тя изстреля първия залп в средата на миналата седмица, заявявайки, че веднага след Брекзит, миграцията от другите страни от ЕС, няма да бъде спряна.
Ден по-късно ( в петък), Хамънд продължи темата, като в радио интервю пред Би Би Си, заяви, че ще е нужно време след Брекзит, за да се въведе пълен контрол на миграцията и че в кабинета има широк консенсус за 3-годишен преходен период.
Всяко преходно споразумение, „трябва да бъде съгласувано с кабинета“, коментира Фокс, който напоследък подкрепя договарянето на „междинна сделка“.
ГРЕШКАТА НА ХИЛЯДОЛЕТИЕТО
Хамънд влезе във весникарските заглавия в понеделник, когато „Таймс“ го подгониха за изказване пред френското издание „Ле Монд“.
„Не целим да влезем в търговска война с ЕС по въпросите на данъчната политика и законодателство“, каза Хамънд пред френската медия и добави: „И след Брекзит, Великобритания ще запази своя разпознаваемо европейски социален, икономически и културен модел“.
През тази седмица той ще посети Бразилия, за да изгради по-близки отношение с бързо развиващата се икономика.
От своя страна Джонсън, осъществи подобна мисия в Япония, Нова Зеландия и Австралия, като сравни страха от напускането на Евросъюза с този в началото на 2000-ната, когато се очакваше, т.нар. „бъг на хилядолетието“ да доведе до срив в компютърните системи.
Въпреки разделението в страната по позицията й за преговорите, министър-председателят на Люксембург Хавиер Бетел, коментира, че Великобритания трябва да е наясно, че може да й се наложи да плати над 50 млрд. паунда при напускането си на ЕС. Сметката, която ще бъде представена на страната, не включва само Брекзит. Митническите проверки на границата, след напускането на Блока, могат да струват до 1 млрд. паунда годишно и да забавят икономиката.
