Депутатите трябва да „работят заедно“ по Брекзит, заяви британският министър по напускането на ЕС, по повод публикувания в четвъртък проект за законодателни промени, които трансформират европейското законодателство в местно.
Пакетът от мерки, известен още като „Проект за отмяна“, трябва да гарантира, че европейското законодателство остава в сила в Обединеното кралство и след Брекзит, но парламентът получава правомощия да го променя.
Министърът по Брекзит Дейсвид Дейвис каза, че е готов да си „сътрудничи с всеки“, за да се гарантира успех. Въпреки това, опозицията е критично настроена към предложените прамени.
Лидерът на „Либералните демократи“ Тим Фарън заяви, че „това ще е пълен ад“.
А лейбъристите призоваха да се гласува срещу проекта, освен ако в него не бъдат направени значителни изменения.
Управляващата „Консервативна пария“ разчита на подкрепата на „Демократичната юнионистка пария“, за да прокара законодателните мерки, след като не спечели мнозинство на предсрочните общи избори.
„Проектът за отмяна“ е ключов елемент от стратегията на правителството за Брекзит. Той ще анулира приетия през 1872-ра „Закон за Европейската общност“, с който Великобритания сатна член на ЕС и ще отмени върховенството на законодателството на Брюксел над местното. Проектът предвижда още да се направят промени в закони, които няма да действат след Брекзит.
Проектът за промените в правната рамка след Брекзит ще започне да се обсъжда в парламента през есента. Крайният срок за приемането му е 30 март 2019-та, когато Великобритания напуска ЕС.
Според Дейсис предложените промени ще позволят на Обединеното кралство да напусне Блока с „голяма доза увереност, последователност и контрол“.
Той допълни, че „това е един от най-значимите закони, гласувани в британския парламент, който стои в основата на процеса на нашето излизане от ЕС. Работейки съвместно, ще защитим по най-добрия начин националния интерес и ще подсигурим страната с работещо законодателство след Брекзит“.
Въпреки това лейбъристите са на мнение, че са дадени твърде много правомощия на министрите, срещу които не стои съответната отчетност и че кабинетът взема властта от децентрализираните местни администрации.
