Пренебрегвайки яростната реакция и обвиненията в „зелена“ реклама, Европейската комисия реши да продължи напред с изключително спорните си планове за обозначаване на газовите и ядрените дейности като устойчиви, надявайки се, че двата сектора могат да помогнат на блока да изпълни амбициозната си пътна карта за климатичен неутралитет, пише в свой анализ „Евронюз“.
Този ход се обсъжда от месеци и беше отлаган няколко пъти поради дълбоко вкоренени разногласия между страните от ЕС, които изпратиха публични писма и изявления, за да изложат своите аргументи. Брюксел разпространи проектодокумент в навечерието на Нова година – изключително необичайна дата, която отразява взривоопасния характер на въпроса.
След обратната връзка с правителствата, членовете на ЕП и експертните групи, която според служители на ЕС включваше „много различни мнения“, Европейската комисия предприе официалната стъпка да предложи зелен етикет за газовата и ядрената енергия.
В резултат на това двата сектора ще бъдат включени в таксономията на ЕС – технически наръчник, който позволява на частните и публичните инвеститори да правят информиран избор за инвестиции, съобразени с климата, съобщи „Евронюз“.
Таксономията обхваща дълъг списък от проекти, които имат „съществен принос“ за постигането на поне една екологична цел на политиката на ЕС в областта на климата, като в същото време не нанасят значителна вреда на нито една от останалите пет. Системата вече е определила като зелени сектори слънчевата енергия, геотермалната енергия, водорода, вятърната енергия, водната енергия и биоенергията.
Включването на газа и ядрената енергия в таксономията предизвика тревога сред няколко държави членки и възмущение на организациите на гражданското общество, които многократно предупредиха, че тази промяна ще подкопае прехода на блока към климата и ще наруши Парижкото споразумение.
Испания заяви, че плановете „нямат никакъв смисъл“, а Австрия и Люксембург се позоваха на възможността за съдебно оспорване на решението на Брюксел.
В своя защита ЕК подчерта, че и двата енергийни източника ще бъдат третирани като „преходни“ и ще подлежат на „строги условия“, за да се гарантира, че те допринасят за постепенното премахване на въглищата, петрола и други изкопаеми горива.
Например газовите електроцентрали, включени в таксономията, ще трябва да спазват ограничение от 270 г емисии на CO2 на киловатчас и ще трябва да станат нисковъглеродни до 2035 г.
Платформата на ЕС за устойчиво финансиране – консултативна група, натоварена с прегледа на проекторешението преди неговото публикуване, отхвърли тази аргументация, твърдейки, че нито една газова централа не е екологична „в нито един момент от своя живот“.
Междувременно ядрените реактори ще трябва да отговарят на високи стандарти за безопасност, за да бъдат включени в таксономията, и ще трябва да получат разрешение за строеж най-късно до 2045 г.
Група държави от ЕС, които са против ядрената енергетика, начело с Германия, категорично оспориха етикетирането на ядрената енергетика като устойчива, предвид високите разходи за строителство и опасните радиоактивни отпадъци, които според тях нарушават принципа „не вреди“. Но по-широка и също толкова гласовита коалиция от привърженици на ядрената енергетика, начело с Франция, защитава този енергиен източник като достъпен, стабилен и независим, както и като сравнително нисковъглероден Днес над една четвърт от производството на електроенергия в ЕС се осъществява от ядрени централи.
Говорейки при условие на анонимност, служители на ЕС признаха, че нито газът, нито ядрената енергия са възобновяеми и че окончателното решение е „балансиран компромис, който взема предвид всички гледни точки“ и ще може да устои на евентуално правно оспорване. Длъжностните лица заявиха също, че първоначалната идея за създаване на кехлибарена категория за двата сектора извън рамката на таксономията не е успяла да спечели „политическа подкрепа“, което е довело до включването им в настоящия каталог, заедно със слънчевата и вятърната енергия.
Комисията настоява, че изменението е „жив документ“, който ще бъде актуализиран в съответствие с научното и технологичното развитие, а обозначаването на газа и ядрената енергия като устойчиви ще бъде временно и ще зависи от това колко бързо се внедряват възобновяемите енергийни източници в целия блок. С новия тест се създават механизми за оповестяване и проверка, за да се гарантира, че проектите по таксономията отговарят на строгите условия.
Сега топката е в полето на държавите членки и на депутатите от ЕП, които разполагат с шест месеца, за да анализират предложението на ЕК и да повдигнат възражения. Но тъй като текстът е делегиран акт, праговете за блокиране на текста стават по-трудни за постигане. В Съвета поне 20 държави членки, представляващи поне 65% от населението на ЕС, ще трябва да се обединят, за да провалят плановете – нещо, което изглежда далеч от истината, като се има предвид, че повечето държави зависят от газ или ядрена енергия (или дори и от двете) за намаляване на емисиите на CO2.
Европейският парламент ще трябва да събере абсолютно мнозинство от 353 евродепутати, за да блокира предложението – сценарий, който е по-възможен, но все още може да бъде повлиян от националните интереси.
Независимо от резултата, инвеститорите все пак ще могат да влагат пари в газови и ядрени проекти, ако желаят да го направят. Таксономията не забранява или разрешава инвестициите – тя просто служи като инструмент за прозрачност за насочване на повече средства към екологично устойчиви дейности.
Еврокомисията изчислява, че блокът се нуждае от 350 млрд. евро в зелени инвестиции всяка година, за да постигне целта за 2030 г. за намаляване на емисиите на парникови газове с поне 55 % в сравнение с нивата от 1990 г. Според изпълнителния орган голяма част от тази огромна сума пари ще трябва да дойде от частния сектор.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини