Както се очакваше, БСП се отказа от идеята да съставя нов кабинет в този парламент. По-точно беше отказана от тройната коалиция ДПС, ГЕРБ и хората на Копейкин. На изпроводяк от БСП изговориха (поне) една истина: че “Възраждане” е патерица на ГЕРБ, а ИТН- на ДПС.
Изречената от БСП истина открива възможност за повторно коалиране на партията с ПП и ДБ при нови обстоятелства – в случай, че трите формации постигнат по-добър резултат на изборите. Ще се наложи да свикваме, колкото и да не се иска това на мнозина от нас. В политиката е като при хората – налага се да се свиква с неприятностите в живота, които не можеш да отстраниш, ако искаш животът да продължи. Обратното е самоубийство.
Самоубийство е да даваш власт ГЕРБ, патерицата ѝ ДПС и гьостерицата на Копейкин. Този престъпен синдикат беше изобличен от собствените му съгласувани действия. Това е малка утеха за провала на поредното Народно събрание, но дано повечко хора да са го разбрали.
Сега дебелата червена линия между двете неформални коалиции минава по гребена на вълната на обвиненията в комунизъм. Йордан Цонев даде днес тон за тази песен на депесарския хор с приказки от парламентарната трибуна срещу “болшевизма” на враговете си.
ГЕРБ коз(инат)а си мени, но не и навика да обвинява в комунизъм истинските си врагове от ПП и ДБ заради принудителното им общуване с БСП. А как само къткаше червените ескадрони руският орденоносец! Спомняте ли си, че предлагаше на др. Миков председателското място в Народното събрание по време на втория му едноличен мандат на управление, а на партията му се опитваше да подхвърли цели 4 министерства под негово командване?
Спомняте ли си как се мазнеше на Нинова с букети и прочее “джентълменски” пируети? Ужасно му се искаше да засмуче и оглозга червения електорален кокал. Но не успя. Ето защо работата беше възложена на почитателите на копейките. Предстои пираните да довършат възложеното им дело. Ако успеят да погълнат червеното електорално месо без да разпиляват рашисткия ресурс в рамките на неговото прегрупиране за целите на Москва, ще бъдат богато възнаградени за разфасоването на амортизирания най-стар инструмент на Кремъл, дръзнал да се заиграва с “русофоби”.
Фактът, че вождът на ГЕРБ ужасно много искаше да прикотка Нинова и компания в скута си беше издаден от меродавния за вътрешновидовите боричкания в тези партии в. “Труд”. Същият, който сега му лъска ръждясалата сабя с надежда пак да я извади след като яхне белия (фал)кон и отново въздаде “справедливост” спрямо провинилите се по неговите магистрални мерки върху корупционните теглилки.
Желаещите да забравят всичко това не са непременно зложелатели на демокрацията. Някои от тях искрено вярват на лъжата, че ПП и ДБ са “болшевики”, докато техният Бойко е борец срещу онова, което обещаваше да пребори, но така и не направи никога. Вярват му на думата, макар тя да не е подкрепена с друго, освен със заклеймяване на “болшевиките” от ПП и ДБ.
Срещу вярата, както е известно, не помагат фактите, колкото и да са очевидни. Ето защо техният Бойко се кръсти, целува попски ръце и икони, ходи като благодетел по църкви и манастири при духовните пастири с надеждата да укрепи вярата в себе си като истинския християн-демократ на Балканите. Верващите, които приеха мутрата за праведник, му верват още от времето, когато от теляк на правешкия цар и телохранител на доведения (от Мадрид) син на рашизма беше произведен в генерал и генерален закрилник на руската корупция в България.
Ето при такива финално-изходни обстоятелства БСП връчи днес мандат на президента Радев за четвърти служебен кабинет. Въпросът е дали Радев ще управлява този апарат като лета(те)лен с цел да кацнем в една по-приемлива управленска ситуация за сметка на разобличената най-после корупция. Предстои да видим, дали комплиментите, с които напоследък го засипва Бойко Методиевич, ще дадат очаквания от подмазвача ефект.
Уж комунизмът беше отречен от живота и със закон дори, но обвиненията в комунизъм изплуваха отново като основен предизборен сюжет. Това е резултатът от имитацията на борбата с посткомунизма за заблуда на противника, т.е. на объркания български избирател.
Текстът е от блога на журналиста Иво Инджев. Заглавието е на Дебати.бг.
